Александър Левшин: Жените ви са изумително красиви

Александър Левшин: Жените ви са изумително красиви

Публикувано от:

Автор: Оля Ал-Ахмед, Стандарт

Александр Левшин – е руски певец, композитор, музикант, режисьор, радиоводещ. Заслужен артист Руската Федерация. Солист на група «Коробейники», и група «Рецитал». Дълги години е работил с Алла Пугачова, Филип Киркоров, Людмила Зикина, Ирина Алегрова, Валерий Леонтиев, и др. Автора е над 30 аранжимента на Пугачова. Александър Леонидович Левшин е роден на 4 декември 1953 г- в Ленинград , в последствие семейството му се мести в Москва. От училищната скамейка Александър се увлича с рок-музика. През 1970 – 1973гг той е солист – вокалист и китарист на известната тогава група „Авангард”. През 1982 г Александър Левшин е приет в ГИТИС /НАТФИЗ/ в режисьорския факултет . През 1986 г. той успешно завършва режисура. От 1995- 1997г е главен редактор на радиостанция «Венец». Носител е на редица музикални медали, награди и премии. Лауреат е на радио-премията „ Москва – Медия”, лауреат на премията «ТЕФИ». През последните години Левшин има доста голям успех като писател-фантаст. Пише и новели.

– Александър Леонидович, вие сте режисьор, певец, музикант, композитор. Всъщност в кое амплоа се чувствате най-добре?

– Аз съм съвкупност от всички тези професии, до които ме е довело моето любопитство. От малък съм любопитен и исках да опитам от всичко. Изповядвам не само музикалните занаяти, но по принцип любов към културата. От както хванах перото в ръка и прописах книги, разбрах, че изкуството е безпределно. Човекът на изкуството трябва добре да осмисли в каква форма и ракурс може да излее в пространството своето творение. Творческата рапсодия на мисълта е наистина безгранична, стига да я влеете в правилната форма, за да бъде разбираема и достъпна.

– Завършили сте за режисьор. Защо не останахте в театъра?

– Театърът е като мравуняк, пренаселен с хора. Не се чувствах комфортно там. Не ми се искаше да се вплитам постоянно при цели 200-300 човека. Например в Московския художествен академичен театър работят 1000 души! Творчеството обича тишината…Поне така е лично за мен. Аз искам да изляза на сцената и да направя нещо индивидуално, с което да впечатля публиката и да стигна до сърцето на всеки. Винаги съм излизал с посланието “аз имам какво да ви кажа, ето, чуйте ме”. А в театъра се оплитат толкова много различни енергии – това разнообразие ми пречи да се съсредоточавам. Затова избрах музиката. Явно съм творец единак.

– Напоследък се увлякохте в писане на художествена литература. Имате книги в жанра фантастика, пишете и новели. Как се чувствате като писател?

– Всички сюжети в моите книги ги сънувам. Сънувам хората, сънувам взаимоотношенията, сънувам нещата, които се случват. Аз скачам от леглото в 4-5 сутринта и започвам да записвам сънищата си. След което си лягам отново, за да си ги догледам. Даже не бих казал, че това са сънища, защото аз имам проблем със съня и много лошо спя. Истинският ми сън е не повече от 3-4 часа на денонощие. Това са по-скоро видения. Тези видения идват при мен. Разбрах, че имам нон-стоп включено въображение, в което са събрани като в капсула всичките ми мечти и фантазии. Първата ми книга се казва ” Сказания за Прибамбас”. “Прибамбас” това е измислен народ, където мъжете са “мужилки”, а жените – “бабилки”. Жените бутнаха едни храст, който се казва “папир” и започнаха да се размножават с небивала скорост, и така страната “Бамбасия” се превърна в империя. В момента завършвам новелата си, която е от името на току-що разведена жена. Това е една сериозна книга за разочарованието. Същевременно завършвам и романа си за бъдещето, в което светът не се управлява от политиците, а учените. Също така пиша и автобиографична книга.

– За какво ще разказвате в нея?

– Убедих се, че трябва да опиша живота си, тъй като съм се срещал с изключително интересни хора. Искам да разкажа за всички звезди, с които съм работил, най-вече за Алла Пугачова, за която съм аранжирал 30 хита. В България дружах и сътрудничих с покойния Емил Димитров, който не просто ми беше голям приятел, но и перфектен колега и съмишленик. Спомням си миговете от концерта на Алла, когато изнесоха Емил на сцената в инвалидната количка. Това беше незабравим, много трогателен момент.

– Знам, че имате много приятели у нас. Какво ви свързва с България?

– Вече споменах за големия български талант Емил Димитров. Многократно съм идвал на “Златния Орфей” с Алла Пугачова. Много добре дружах навремето с Лили Иванова, на която се възхищавам и до ден днешен как изглежда и как пее. Още преди тридесет години тя ме порази не само с гласа си, но и със своята енергия. Тя е наистина е уникална жена. Помня онези времена, когато тя излизаше на сцената и народът ставаше прав на крака. Веднъж и казах три комплимента наведнъж, а тя ми отвърна на руски: “Я Вас буду помнить всю жизнь!” (ще ви запомня за цял живот). Много пъти сме се срещали с Лили по концерти, фестивали. В България имате великолепни джазмени и музиканти. Вие сте една много музикална страна. В София, на пл. “Александър Невски”, изпълних песента “Две праскови и две череши”. Това за мен беше истински подвиг, защото песента е много трудна за изпълнение. Изпях я на концерт, организиран от продуцентската къща “Жокер-Медия” на моя скъп приятел в България Ованес-Мелик Пашаев. Той е много тачено име в Русия. Ованес направи тогава един фантастичен музикален фестивал на площада, обединяващ жанрове и най-различни изпълнители…
Много обичам България, обичам вашата кухня и “сливовата ракия”, само дето бърках нотите на сутринта от нея, ама нищо. Опасно е човек да идва в България, защото е много вкусно, ракията е пивка, а жените ви са изумително красиви!

– Бихте ли разказали малко повече за работата си с Алла Пугачова?

– 70% от аранжиментите на Алла Пугачова са мои. Аз съм единственият човек, с който тя е работила тридесет години на сцената. И в живота сме близки приятели. Тя е изключителна жена и талант от световна величина. Големите поети и композитори се редяха на опашка, за да и предоставят най-доброто от това, което са сътворили. Тя е много чувствителна натура, велико, ярко явление на нашата епоха. Бях с Алла режисьор на шоуто “Коледни срещи”, когато тогава младият Филип Киркоров се появи на сцената. Алла изигра огромна роля в създаването му като звезда. Нея винаги са я привличали българите. Беше много близка с Емил Димитров. Помня го млад и толкова весел и жизнерадостен, но пушеше….

– А какво ви свързваше гадателката Джуна?

– Джуна ми беше повече от сестра. Тя е моята лечителка и спасителка. Много ми е тъжно, че вече не е сред нас. Но и чувствам присъствието й, сякаш не си е тръгнала, а е тук. Джуна бе едно космическо явление. Тя не се побираше в обикновените човешки стойности, беше пъти над тях…Тя ми сподели, че не умира, а отива в другото измерение, където е синът й. Последните дни гаснеше пред очите ми, но много достойно. Повечето хора ги е страх от смъртта. Нея не я беше страх. Три месеца преди това ми каза кога ще ни напусне. Знаеше всичко! Две денонощия след смъртта й, докато траеше поклонението в апартамента й на Арбат, а после в Асирийската църква, тя лежеше като жива! Всички бяха изумени…Все едно, че просто спи. Няма да повярвате, но очите й помръдваха, лицето и веждите също…Тя ни чуваше. Всички, дошли на поклонение, бяха убедени, че тя знае кой е дошъл…Джуна излъчваше неимоверна енергия приживе. Беше много добър човек, помагаше на хората. Отиде си в бедност, а всичко, което имаше, го раздаде. Тя имаше за цел да продължи човешките животи. Така ми казваше: “Искам да удължа човешкия век”….

– Какво ще пожелаете на читателите на в. “Стандарт”?

– От все сърце пожелавам на красивия и талантлив български народ да не забравят за истинската ни дружба и да я продължават. Бъдете все така гостоприемни. Пожелавам ви любов, здраве и не на последно място – търпение. Светът в момента е в треска от политически междуособици и конфликти, затова трябва да ценим всеки момент, да се гледаме в очите, да се обичаме, да се събираме на маса по често с приятели и със семействата ни. Живейте за любовта, здравето и щастието!