Руски художници – Надя Леже

Руски художници – Надя Леже

Публикувано от:

Как едно момиче от руско село покорява Париж и Фернан Леже

 

Известната художничка и жена на знаменит френски модернист Надя Леже произлиза от село на територията на днешен Беларус, прочува се във Франция, а в края на живота си посвещава на мисията да засилва връзките между Европа и СССР.

Като дете тази неуморна жена е наричана Надя-казачката – заради нейната дързост и смелост. Тя е родена през 1904 г. в бедно семейство в село край Витебск. Баща ѝ е търговец на водка, майка ѝ е тъкачка и отглежда 9 деца. Те живеят селски живот. Надя си спомня как прекарва по цели дни в градината в копаене на картофи, а нощем рисува – момичето открива този свой талант на ранна възраст. Още тогава тя си поставя за цел да стане художничка.

Цел – Париж

Още в юношеските си години, след като прочита във вестник, който попада пред очите ѝ за Париж, “където живеят всички художници”, тя бяга от вкъщи, за да стигне дотам с конска карета. Намират я на съседната гара и я връщат у дома. С избухването на Първата световна война семейството започва да се мести много и момичето получава основите на художественото си образование в провинциален кръжок.

Когато става на 15 години, тя бяга – този път в Смоленск, където откриват “Свободни държавни художествени работилници”. Талантливата самоука художничка веднага е приета. Тя преживява “на хляб и вода” дълги години. Преди да бъде приютена от един учител в кръжока, нощува в стар вагон край гарата. Първите художествени опити на Надя са в областта на чистата абстракция, а след като се запознава с Казимир Малевич, тя се насочва към супрематизма.

Вече като авангардна художничка се мести в Европа – отначало в Полша (Париж си остава крайната ѝ цел!). Надя си спомня за полските корени на баща си, сменя вярата си (става католичка) и през 1921 г. се озовава във Варшава като бежанка. Целта ѝ е Художествената академия, където се явява на конкурс. Битовите ѝ условия си остават същите: първоначално живее в приют, след това започва работа като бавачка с осигурена квартира, а след като постъпва да учи заработва като моделиерка в ателие за шапки. Тази жена винаги се е отличавала не само със своята смелост и авантюризъм, но и с феноменалната си работоспособност. Тя си спомня, че в юношеските си години е могла да спи не повече от час, без да се уморява през деня.

В мечтите

Нов обрат настъпва в живота на Надя – тя се омъжва и се мести в Париж. Първият ѝ мъж Станислав Габровски също учи в Академията. Той е от богато семейство и младите живеят нелошо в Париж. През 1924 г. двойката постъпва в частната художествена академия, основана от кумира на Надя – модерниста Фернан Леже. По-късно си спомня, че за първи път прочита за него във вестник през преломните години, в които се оформя личността ѝ на творец, когато суперматизмът вече не ѝ допада, но така и не вижда нов път. Именно естетиката на Леже и принципите на завръщане към фомата, които изповядва той, стават за нея откровение и нова основа за нейното творчество.

В Париж Надя не само учи, но и веднага започва да завързва познанства в арт средите и да продава творбите си. Скоро започва да изкарва нелоши доходи от това. Мъжът ѝ не е толкова успешен и именно поради това между тях настъпват разногласия и двойката се развежда. Надя остава с малка дъщеря на ръцете си и отново започва работа: тя става слугиня в пансион, където преди това живее. Независимо от лишенията и нелекия си живот, обаче, тя продължава да учи упорито. И дори намира време със скромните си доходи да издава списание за съвременно изкуство.

През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, Фернан Леже предлага на талантливата си ученичка да стане негова асистентка, но войната отлага този съюз. Леже, който е член на комунистическата партия във Франция и фигурира в “черния списък” на фашистите, емигрира в САЩ и се връща чак през 1945 г., а Надя остава в Париж.

Под влиянието на Леже тя също влиза в комунистическата партия. В началото на войната преминава в нелегалност и работи за Съпротивата. Казва, че дори имала малък пистолет. Макар че като цяло се занимава със създаване и разпространение на пропагандни листовки.

След като Леже се връща, Надя отново заработва като негова помощничка. Тя продължава и да твори самостоятелно. Любимият ѝ жанр стават портретите, които по естетика наподобяват следвоенния експресионизъм в духа на Давид Секейрос. През 1951 г. умира жената на Леже, с която той е прекарал повече от 30 години. И година по-късно художникът прави предложение на своята дългогодишна помощничка, на която разчита за всичко. Той вече е на 70 години. Тя е на малко под 50. Последните години на Леже минават редом до Ходасевич, която вече е Ходасевич-Леже.

Художникът умира през 1955 година. Бракът му с Надя продължава само 3 години, но Фернан казва, че никога не е бил по-щастлив. Леже оставя на жена си немалко наследство. Най-накрая, тя завинаги забравя думата “бедност”. Освен пари и няколко къщи, Надя наследява и колосално художествено състояние, което решава да събере в музей – в Южна Франция, в местността Биот, където малко след смъртта на Фернан тя купува крайградска къща. Остатъка от живота си Надя посвещава най-вече на популяризирането на творчеството на Леже, включително в СССР, където художникът с леви възгледи е приет радушно.

Обратно в СССР

Веднага след войната Надя постъпва в организацията “Съюз на съветските патриоти”, обединяваща руски емигранти във Франция. През 1945 г. под егидата на “Съюза” тя инициира благотворителна изложба и търг на съвременни художници (Леже, Брак и Пикасо), за да събере средства за бивши съветски военнопленници.

След смъртта на мъжа си, благодарение на познанствата си с видни дейци на френската комунистическа партия, Надя създава връзки с руските им “колеги” и по-специално със съветския министър на културата Екатерина Фурцева. Благодарение на тях през 1959 г. за първи път тя пристига в СССР и започва да работи активно за насърчаване на културния обмен между СССР и Франция. Годините на размразяване в отношенията между Запада и СССР работят в нейна полза: на инициативата на френската комунистка се гледа с благосклонно око.

През 1963 г. тя организира първата монографична изложба на Леже в Русия, след което многократно носи творбите му на сборни изложби и дарява негови картини на съветски музеи. Тя работи за популяризирането на руски писатели и режисьори (по-специално Константин Симонов, с когото има близко приятелство) на Запад. През 1972 г. Ходасевич-Леже е наградена с орден Работническо червено знаме “за голям принос към развитието на съветско-френското сътрудничество”.

Днес много творби на самата Леже се пазят в Националния художествен музей в Беларус, където тя ги дарява през 1967 г. като дан към своите корени. Освен това, в музеите на Кремъл се съхранява колекция от нейни украшения от злато, платина и диаманти – тя ги дарява на руското правителство през 1976 година. Всеки желаещ може да види и мозайките на Надя в Дубна: те украсяват алеите на две местни читалища. Художничката подарява на съветското научно градче серия от мозаечни портрети на руски дейци на културата и науката.

Източник:

https://bg.russiaislove.com/culture/337873-nadya-kuprina-lezhe-hudozhnik