Разбиване на митовете на съвременната либерална пропаганда. Мит № 6.

Разбиване на митовете на съвременната либерална пропаганда. Мит № 6.

Публикувано от:

Мит номер 6. Съветският съюз печели войната с нацистка Германия благодарение на по-голямото си население, позволяващо му по-многобройна армия.

Както и при другите митове, общата насока е в принизяване ролята на СССР в Победата. Очевидно, в прицела на либералната пропаганда тук е и самият социалистически модел на съветската държава. Не е трудно да се разбере, че митът е насочен и срещу съветския народ, който, макар и индиректно, се обявява за непълноценен. И тук, зад уж цивилизованата нео-либерална маска, се крие озъбеното лице на нацистката, гьобелсова пропаганда.

Обичайна е и използваната, добре позната рецепта: зрънце очевидна истина, обвито с дебели слоеве полуистини, премълчани факти и откровени лъжи.

Зрънцето безспорна истина е, че към 22 юни 1941 населението на Германия е 80 милиона, (към 1937 година – 67 милиона, плюс над 7 милиона от присъединена Австрия, 5 милиона судетски немци, над милион „фолксдойче“ в Полша), а на СССР – 195 милиона души. Внушително демографско предимство на СССР със съотношение 2,4:1. От тук нататък обаче започва обвивката. Какво либералната пропаганда повърхностно небрежно, срамежливо и най-вече нагло, премълчава?

През 1941-ва СССР е нападнат освен от 80 милионната Германия, също и от 45 милионната Италия, 18 милионната Ръмъния, над 9 милионната Унгария, почти 4 милионната Финландия, над 3 милионните Словакия и усташеска Хърватия, т.е. коалиция с общо население почти 160 милиона. Числата стават напълно съизмерими със съотношение 1,2:1. Ако се добави и фактът, че населението в присъединените към СССР след септември 1939 г. територии на Прибалтика, Западна Украйна, Белорусия, южна Бесарабия и Буковина, от общо над 25 млн. души, на практика не е призовавано за военна служба, то мобилизационните ресурси на двете страни са приблизително равни.

След началото на войната, за по-малко от година, при това в най-тежкия си период от войната, СССР губи територии, в които до лятото на 1941-ва са живели над 70 милиона души от населението му. Разбира се, в тези региони, преди да бъдат окупирани, в една или друга степен е провеждана мобилизация, факт е, че една немалка част от населението им е евакуирана, но така или иначе загубата на тези територии значително намалява мобилизационните ресурси на Съветския съюз, особено в началния период на войната.

В състава на Вермахта, заедно с изброените по-горе страни – съюзници, на Източния фронт се бият над 45 000 доброволци от официално неутралната Испания, хиляди французи, фламадци и валонци, холандци, датчани… и дори, макар и много малко на общия фон, българи. В редовете на Червената армия също има чужденци, но тяхното количество е незначително, поне в първия и най-тежък за СССР етап на войната. По-многобройни военни сили на други страни, в това число и български, са включени в Червената армия едва в края на войната.

През целия период на войната под заплахата от японско нападение СССР е принуден да поддържа в района зад Урал значителни войски. Факт е, че през есента на 1941 немалка част от тях са прехвърлени на запад за отбраната и контранастъплението край Москва, факт е, че такова прехвърляне има и за Сталинградската битка, но, така или иначе, в източните си райони СССР е принуден да поддържа многобройни войски с обща численост от няколко стотин хиляди души. Значителен контингент се поддържа и по южните граници, в часност в Закавказието, където опасността от турско нападение е сериозна, чак до края на Курската битка. Германия също поддържа войски извън източния фронт – в окупираните европейски страни, най-вече по крайбрежието на Франция, в Северна Африка, но делът им е малък. Например в ромеловия Африкански корпус, по-късно преименуван в Африканска армия, броят на немските войници никога не е превишавал 100 хиляди, като това число е достигнато едва през 1943-та.

Мобилизационните ресурси на СССР в сравнение с Германия са намалени и заради необходимостта от работна ръка в тила. За Германия работи икономиката на практически цяла Европа. Немците за работа в индустрията и селското си стопанство използват значителен брой хора от окупираните територии, както и безплатната работна ръка на милиони пленници. Според различни оценки, делът на работниците – чужденци в германската икономика е между 20 и 25%. СССР се осигурява с работна ръка сам. Факт е, че на „трудовия фронт“ там са призовани жени и деца, но това съвсем не означава, че в тила не са работили значителен брой мъже в призивна възраст, които просто е нямало как да бъдат заменени.

Дори и сам по себе си фактът, че Хитлер е принуден да провежда „тотални мобилизации“, като в началото те касаят икономиката, едва когато изходът от войната е вече ясен, а народните опълчения „фолксщурм“ започват да се формират в края на 1944-та и да се попълват със старци и деца едва през 1945-та, е достатъчно красноречиво доказателство, че тезата за решаващото значение на демографския фактор за Победата е просто пореден мит на либералната пропаганда.

Александър Томов