Преди 145 години в Кишинев се поставя началото на българското опълчение

Преди 145 години в Кишинев се поставя началото на българското опълчение

Публикувано от:

На 21 юли 1876 г. българското общество в Кишинев излиза с  възвание, в което се казва: „На Балканския полуостров и особено в беззащитна България, напълно обезоръжена и отрязана от всички европейски държави с непроходима граница, се случват такива събития, които по своето варварство  са способни да разкъсат душата на всеки човек. Човешкият свят не познава такава ужасна несправедливост и терзания, каквито изпитват нещастните българи … Невинната кръв на тези наши братя, имащи такова славно минало и достойна за по-добра участ, тече като реки на Балканския полуостров. ” Обществото призова за дарения за жертвите на османските репресии.

Войната с Турция била решена през есента на 1876 в Крим. Били обсъдени всички предварителни военни мерки, включително формирането на българското опълчение. По предложение на военния министър Милютин,  начело на българските опълченци, било решено да се постави генерал-майор Столетов, ползващ се с добра репутация в армията,  знаещ  източни езици и запознат с живота на мюсюлманските народи от предишната му служба на Кавказ и Туркестан.

Неоценима помощ на ген. Столетов е оказал Иван С. Иванов – българин по произход,  уезден началник в Кишинев. Той е взел дейно участие във формирането на отрядите доброволци по време на Сръбско-турската война през 1876г.

“Сред доброволците, завръщащи се от Сърбия, имаше българи, чието положение изглеждаше по-трудно от положението на руските доброволци, които се завръщаха в местата  на постоянното си пребиваване. Те бяха напълно бездомни хора и без каквито и да било средства за живот, така че беше необходимо да се предприемат мерки да бъдат облечени и да бъдат хранени до  устройването им по някакъв  начин. Такива българи се явяваха при мен в Кишинев до 1000 души.Те бяха настанявани на части в къщите на кишеневските българи, а по-нуждаещите се получиха дрехи от запасите,  които не бяха изпратени в Сърбия. След това някои от тях  получаваха за храна по 20 копейки на ден  всеки, а част от тях се издържаше със собствените си оскъдни средства; но резервите от които се даваха пари за храна  намаляваха с всеки изминал ден, въпреки че  имаше прилични суми или от концерти, или от аматьорски спектакли, така че аз бях готов да им обявя  да се пръснат по различни места, ако не ме подкрепяше надеждата,  че сме в навечерието на голямата война с Турция.

Накрая, за мое голямо удоволствие, през ноември 1876 г. при мен пристигна с писмо от И. С. Аксаков генерал-майор Н. Столетов,  който по-късно е назначен за ръководител на българските опълченци. От 6 часа вечерта до 2 часа  полунощ прекарахме в моя кабинет с Н. Г. Столетов в първия ден на неговото пристигане в Кишинев, в задушевна беседа за това ще има ли война с Турция, за несъмнено щастливия неин изход, за това възможно ли е да се състави българско опълчение и прочее …”

Това е цитат от безценните за  историята спомени на И.С. Иванов «Болгарское ополчение и его сформирование в 1875–1879 гг

Подготовката на  българското опълчение се водела  при най-строга тайна.  До пристигането на Столетов Иванов успял да събере около  700 български войници, на които той осигурявал продоволствието, при крайно трудни условия.

Всички организационни, битови, финансови и много други въпроси лягат на плещите на Иван С. Иванов, който проявявал към опълченците почти бащинска загриженост и се стремял  към максимално разрешаване на всички проблеми.

Така от моя страна положих всички усилия да осигуря издръжката на тези хора и за целта на няколко пъти трябваше да се обръщам към просветеното кишиневско общество, което живо участваше в концерти и самодейни представления, организирани в полза на тези доброволци

Следният цитат на самия Столетов илюстрира ситуацията в Кишинев по това време:
За да се запозная предварително с различните проблеми, касаещи моето тогава ( през ноември 1876г.), пазено в тайна поръчение, аз се сближих в Москва с председателя на Московския славянски комитет И.С. Аксаков, който ми препоръча държавния съветник И.С. Иванов (заемащ тогава длъжност  уезден началник в Кишинев), като  най-благонадежден деец, имащ в продължение на много години непосредствена връзка с прогресивни българи и ползващ се с тяхното доверие.   В Кишинев г-н Иванов ме запозна с всичко, което ме интересуваше във връзка с българската емиграция, и ми обяви, че може веднага да ми даде над 600 доброволци българи за първоначалното формиране, издържани от него с оскъдните остатъци от благотворителни дарения. Поради политически обстоятелства зимата премина така, че не се знаеше дали ще има или не война, без обявяване на която, се смяташе за нецелесъобразно да се започне формиране на опълчение; така че 600-те българи, които  заедно с руските кадри по-късно ми послужиха  за ядро на бъдещите дружини, бяха издържани цяла зима и не се разпуснаха само благодарение на находчивостта на г-н Иванов и твърдата му вяра, че движението, започнато от наша страна няма да спре наполовина път. Тогава, в края на март 1877 г., когато вече беше разрешено да започне формирането,  700 души, които получих от Иванов, заедно с руския състав,  веднага бяха облечени, въоръжени, започнаха  усилена подготовка  и на паметния височайши преглед на 12  април 1877 г. в Кишинев, имах щастието да представя три кадрови български батальона, които привлякоха благосклонното внимание на Императора…”

В историята на формирането на българското опълчение, безспорно, първото място  принадлежи на  генерал Столетов, не само като негов организатор, но и като личност, дисциплинирала тази млада войска, и възпитала я напълно във военен дух. Загрижеността на генерал Столетов за българското опълчение нямаше граници, той му беше изцяло  отдаден  и живееше само с мисълта да го увеличи.”

Цитат от И.С. Иванов

 

 

Източници:

http://locals.md/2016/taeshhyodoska-generalu-stoletovu/

http://wwwbibliocity.blogspot.com/2017/09/1877.html