Отворено писмо на интелектуалци до президента Румен Радев

Отворено писмо на интелектуалци до президента Румен Радев

Публикувано от:

/Поглед.инфо/ Отворено писмо на интелектуалци до президента Румен Радев за т.нар. ревизия, преиначаване и в принизяване на ролята на Съветския съюз и Червената армия в разгрома на нацизма и фашизма.

О Т В О Р Е Н О П И С М О

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема г-жо и уважаеми г-да,

Обръщаме се към Вас във връзка със засилване на една тревожна тенденция в нашето общество. Реч е за опити за ревизия на историята, както и със свързани с това намерение съпътстващи недостойни постъпки на хора, оскверняващи паметни исторически знаци. Най-общо тази т.нар. ревизия, се изразява в преиначаването и в принизяването на ролята на Съветския съюз и Червената армия в разгрома на нацизма и фашизма. Изопачава се тяхната роля в освободителния поход на Балканите и конкретно, съвсем неверно се представа тя, по отношение на собственото ни Отечество – Република България.

Още от библейски времена, неблагодарността е определяна за най-презрения грях. Като народ ние никога не бива да забравяме, че ако днес България е в днешните си граници, това е в резултат от дипломатическите усилия и воля на СССР, проявени на Мирната конференция в Париж, през 1946 г. Известно е, че съседни на България страни, предявяват на този международен форум претенции дори към територията, включена в държавните граници на Царство България – до присъединяването на държавата ни към Тристранния пакт. Те използват неоспоримия факт, че Царството като официален съюзник на хитлеристка Германия и фашистка Италия, е било ангажирано с полицейски и охранителни функции на тяхна територия. И категорично са отрицавали моралното основание на България, че всъщност това са отнети нейни територии от българското историческо землище, по силата на международен диктат.

В тази обстановка, ноторна истина е, че без защитата на Москва, краят на Втората световна война можеше да се превърне за България в Трета национална катастрофа. Това не се случи, но според нас, почтеността налага внимателен подход, особено с инициативи, почертаващи новите ни съюзнически реалности. Напоследък обаче сме свидетели на действия, позорящи народното чувство за обективност и признателност. И те, уви, представят България и нас, българите в особено незавидна светлина.

Вместо благородна признателност, която заслужава подвигът на народите на бившия Съветски съюз, и особено на Руската федерация като негов пряк наследник, дали най-много жертви и имащи най-значим принос в борбата срещу агресора – нацистка Германия и т.нар. обединени от нея „свободни държави на Европа“, сме свидетели на премълчаването на истината и на преиначаване на фактите. Преекспонира се т.нар. окупация от Червената армия като се забравя, че тази окупация е била за нас като държава онзи спасителен щит, запазил ни от амбициите на поне две от наши съседни държави. Геополитическите интереси и контролът на територията на България, като средище на Балканите, не са от вчера. И макар че историята не признава условно наклонение, бъдещето на държавата ни и нейното целокупно съществувание, трябва да бъдат най-важният и главен ориентир.

Трябва добре да се запомни, че налаганата с късна дата ревизия на историята и свързаните с нея последствия, са особено неприложими и омерзителни по отношение на историческата правда за България. Фактът, че в страни от Централна и Източна Европа унищожават или демонтират паметници, свързани с освободителния поход на Червената армия във Втората световна война, фактът, че се пренебрегват дори и свидетелствата на спасените от нея в лагерите на смъртта, не са основание за солидарност на България с проявите на предпоставена неразумност, непочтенност и екстремизъм. Историята винаги е предявявала съответна разплата за такива „качества“ и действия.

За съжаление, склонност към умишлено отглеждана русофобия в България има. Във времена, когато чест, обективност и достойнство, са определяни като привилегия за неудачници, когато шумът на зелените банкноти е най-важен и решаващ, страдат преди всичко историческата памет и почтеността. В този смисъл Руската федерация напълно справедливо и на официално равнище реагира остро и безкомпромисно на такива действия. Но и това не е най-страшното. По-важна от всички дипломатически ноти би била великата загуба на сътворения от историята цивилизационен съюз на духовността и братството между българи и руси. И това е недопустимото в случая, по който имаме основанието да Ви пишем.

Политическата конюнктура и правителствата се сменят, остават народите и паметта за възходи и падения. Историята забавя, но не забравя.

Призоваваме Ви от висотата на заеманите от Вас длъжности в управлението на България, да предприемете по Ваша преценка необходимите стъпки, за да не бъде задълбочавана пропастта, очертаваща се във взаимоотношенията между нашите два славянски и православни народи.

С уважение:

Снежана Тодорова – Председател на УС на Съюза на българските журналисти, Председател на дружество „Найден Геров“.

Проф. дфн д-р ист. Нако Стефанов– Председател на Българския национален съвет за мир

проф. Станислав Станилов – народен представител

Акад. Атанас Куртев, пианист

Чл.-кор. проф. дфн Васил Проданов

Проф. дфн, дпн Петко Ганчев, посланик, Председател на Геополитически център „Евразия“

Ст.н.с. д-р Румен Воденичаров

Д-р Румен Петков – Поглед Инфо

Минчо Минчев – Главен редактор на в. „Нова Зора“

Адв. Владимир Шейтанов

Проф. дфн Минчо Минчев