НД „Русофили“ отбелязва Деня на победата с инициатива „Синий платочек“

НД „Русофили“ отбелязва Деня на победата с инициатива „Синий платочек“

Публикувано от:

Интервю  с Кристина Иванова, главен секретар на Национално движение „Русофили“

− Участието на България във Втората световна война е доста противоречиво. В Национално движение „Русофили“ как оценявате това участие?

Наистина, участието на България във Втората световна война е сложно и противоречиво. Това участие може да се раздели на три периода. Първият е периодът на неутралитет – до 1 март 1941 г. През втория българското правителство, но не и българският народ, е съюзник на страните от Оста, той завършва на 9 септември 1944 г. Третият период е свързан с присъединяването на България към СССР и неговите съюзници и той продължава до края на войната – 9 май 1945 г.

За първите два периода за нас е важно да се знаят главно три неща. Първо, България не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз по време на цялата война. Второ, срещу СССР не воюва нито един български войник. Трето, по доказани исторически изследвания в България се разгръща Съпротива срещу фашизма, в която участват 23 000 партизани и близо 200 000 ятаци.

Българското правителство обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944, а след народната революция на 9 септември България започва активни военни действия срещу Третия райх. Организирана е 700 хилядна армия, от която 270 хиляди воюват в Сърбия, а 130 хиляди продължават да воюват в Унгария и Австрия под командването на генерал Владимир Стойчев. Ген. Стойчев е единственият български войн, който участва в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 година.

За тези постижения бе платена жестока цена – българските сили губят над 32 000 души в хода на военните операции, но причиняват тежки щети на врага. Унищожени са 60 000 вражески войници и офицери. Повече от 200 000 германци са извадени от строя от действията на Първа армия, а това спомага за капитулацията на Третия райх.

Ние, българските русофили, пазим в сърцата си подвига на съветските и на българските воини, които рамо до рамо воюваха с чумата на XX век.

България носи своята вина за подкрепата си за Германия преди 9 септември 1944 г. Страната ни можеше да бъде наказана с отнемане на територии и население, както и чрез огромни репарации. С включването си в заключителния етап на войната, България излезе от международната изолация, в която се намираше, защити своята териториална цялост и предотврати надвисналата национална катастрофа.

−75-годишнината от победата на антихитлеристката коалиция във Втората световна война трябваше да бъде отбелязана тази година по един внушителен начин. Вместо това дори традиционният парад на Червения площад в Москва бе отложен поради пандемията от коронавирус. Ще празнувате ли все пак и как?

− Девети май е ден на Победата. Всяка година той се отбелязва като ден на славата и паметта. Да, обикновено това става с внушителни паради на Червения площад, в последните години – и с масови шествия под мотото „Безсмъртен полк“, които се провеждат не само в Русия, но и по всички краища на планетата, включително у нас.

Тази година няма да е така. Важното в отбелязването на тази дата е не внушителността, а именно паметта. Онази война, която приключи на 9 май преди 75 години, беше най-ужасната, най-кръвопролитната в историята на човечеството. Тя породи надежди за мир, за един свят без насилия и кръвопролития. Но няколко десетилетия по-късно продължаваме да живеем в страх и несигурност. Днешният свят е все така несправедлив и зареден с конфликти, предизвикателства и изпитания. Затова е важно да помним уроците на миналото, да извличаме поуките от историята и да не допускаме тя да бъде подменена и изопачена.

А това можем да направим по хиляди начини, в по-камерна обстановка, в разговор с близките и приятелите си, с децата. С книгите, филмите и песните, които носят и познанието, и емоционалния заряд на времето, и посланието към новите поколения.

− Как по-конкретно движение „Русофили“ смята да отбележи годишнината?

− Както казах, всеки по своему. Карантината, както виждаме, роди много креативни начини хората да изразяват чувствата си на съпричастност и солидарност в борбата с епидемията. Пеят и свирят на балконите, ръкопляскат на медиците от първа линия…

По повод на 9 май ние призоваваме своите съмишленици и приятели да отдадат по подобен начин почит към загиналите и да покажат, че „никой не е забравен и нищо не е забравено“.  Да сложат на балконите си „Георгиевска лентичка“ или синьо шалче, както и да озвучат пространството с песента „Синий платочек“. Нарекохме инициативата „Синий платочек“ (1).

− Защо избрахте точно „Синий платочек“? Откъде се появи идеята точно тя да бъде знак на тазгодишния празник ?

− Идеята да се отбележи годишнината по този начин е по-скоро спонтанна, но може би не съвсем случайна.

Това е песен от войната, но не е боен марш. Тя е лирична песен, валс. В нея става дума за обич, за близост, за човешка привързаност и доброта. а надеждата. Въобще синият цвят е цвят на надеждата, на вярата, че лошото ще отмине, че ще оцелеем и отново ще се радваме на красотата и пъстротата на живота.

В известен смисъл настроението на тази песен кореспондира с днешния ден, с изпитанието, пред което се оказахме и което някои определиха точно като „война“.

А във война се побеждава не само със силата на оръжието, но и със силата на вярата, на духа, на човечността.

 


 

(1) Специално по повод на инициативата Елена Петрова, дъщеря на Михаил Максимов, автор на текста на песента „Синий платочек“, сподели следното: „Татко ни написа от фронта: песента „Синий платочек“ сега се пее на Сталинградския фронт!“ − това за него беше много вълнуващо. Текстът, написан от баща ми, е публикуван във фронтовия дивизионен вестник „За Родину!“ и изпълнен на фронтови концерт от Клавдия Шулженко. През ноември 1942 г. из киносалоните на страната започва разспространението на „Концерт фронту“. Участват много артисти, между които и Клавдия Шулженко с песента „Синий Платочек“. Също така песента е записана и на грамофонна плоча в началото на 1943 г. и се превръща във войнишки символ на войната срещу Германия.

Елена Петрова от 60 години живее в България.

 

Интервюто взе Кристина Тенева за novinata.bg

НД „Русофили“ отбелязва Деня на победата с инициатива „Синий платочек“