Иван С. Иванов – председателят на комисията за приемане на опълченци

Иван С. Иванов – председателят на комисията за приемане на опълченци

Публикувано от:

„ Иван Степанович Иванов ( Иван Цанев Калянджи) –  името на този човек с големи букви е вписано в историческата летопис на столицата (Кишинев)  и завинаги ще остане в благодарната памет на потомците.

Larisa Barabaș,

șef oficiu, Filiala Hristo Botev

Иван Цанев Калянджи, влиза в историята като Иван Степанович Иванов. Той е роден  в Лясковец през 1831г., но целият му живот е свързан с Бесарабия и Кишинев.

Бащата на Иванов-Цани Калянджи, е син на известния участник в Гръцкото въстание през 1821 година. Самият той е първият български учител в Лясковец, осмелил се да преподава роден език в училище. По време на руско-турската война от 1828-1829г. е бил в четата на полк. Липранди и за храброст е получил орден, лично от своя военен командир. По време на Кримската война Ц. Калянджи е служил в щаба на руската армия, а също така се е занимавал с разузнаване по българските земи.

За особени заслуги руското правителство му дава званието почетен руски гражданин и му връчва златен медал с Владимирска лента за носене на врата. Ц. Калянджи  се установява в Бесарабия и умира в Кишинев през 1868 година.

Ц. Калянджи е успял да даде блестящо  образование за това време на двамата си сина – Павел и Иван. По-големият син се установява в Комрат и скоро става главен учител в българското Комратско училище. По-късно става инспектор на българските бесарабски училища. Автор е на многобройни учебници и пособия за ученици.

Иван С. Иванов е възпитаник на отец Максим Райкович в Лясковец, през 1845г учи при Христаки Павлович в Свищов и две години (1846 -1847г.) е ученик на Иван Момчилов в Елена. Той получава направление от руското правителство да учи в Духовната семинария в Кишинев, след което продължава образованието си в Киевската Духовна семинария. Активната обществено-политическа дейност И.С. Иванов започва веднага след дипломирането си с отличие през 1854 в Киевския университет „Св. Владимир” и както пише в кишиневската преса, „този скромен лясковски младеж, син на Цани Калянджи, получава легитимация за своето служение в ползу роду.”

 Иван С. Иванов започва професионалната си кариера като учител в Болград. По негов проект е построена гимназията “Кирил и Методий”. От 1858 г. работи като инспектор и попечител на българските колонии в Бесарабия. През 1862 г. той открива голямо българско училище в Комрат и се бори за създаването на такива училища навсякъде. През 1868 г. се премества в Кишенев и става държавен служител.

Като попечител на българските колонии в Руска Бесарабия, неуморно работи за запазване самобитността на българския дух и традиции и развива културно-просветна дейност. В това време прави публикации, издава правилници и наредби за разпространение на научни и културни познания сред българското население и инспектира българските училища. През 1869г. в Кишинев пише „Записки за дейността на западната пропаганда за бесарабските българи”

През 1871 г. той създава в Кишинев Българско просветно благотворително дружество, за оказване на помощ на сънародниците. Като негов председател, той  поддържа контакти със славянските комитети в Москва и Санкт Петербург. През 1876 пътува до Одеса и Санкт Петербург за събиране средства за българските чети, в това число за въоръжаване на Ботевата чета. Води оживена преписка с Георги Раковски, Филип Тотю и Хр. Ботев.  В навечерието на Априлското въстание в България през 1876 г. той изпраща  писмо, с молба до Иван Аксаков за помощ с оръжия за въстаналите

Оказва значителна помощ на българските бригади от доброволци по време на Сръбско-турската война, а по-късно през 1877 г. И. С. Иванов формира опълченски бригади от върналите се бойци от тази война. Той се грижи за тяхното настаняване и издържане до обявяването на войната.

Подготовката на българското опълчение се водела при най-строга тайна.До пристигането на ген. Столетов, Иванов успял да събере около 700 български войници, на които той осигурявал продоволствието, при крайно трудни условия.Следният цитат на самия ген. Столетов илюстрира ситуацията в Кишинев по това време:
« За да се запознаете предварително с различните проблеми, касаещи моето тогава ( през ноември 1876г.), пазено в тайна поръчение, аз се сближих в Москва с председателя на Московския славянски комитет И.С. Аксаков, който ми препоръча държавния съветник И.С. Иванов (заемащ тогава длъжност 
уезден началник в Кишинев), като  най-благонадежден деец, имащ в продължение на много години непосредствена връзка с прогресивни българи и ползващ се с тяхното доверие. В Кишинев г-н Иванов ме запозна с всичко, което ме интересува относно българската емиграция…Вследствие по политически обстоятельства, зимата премина така, че не беше известно, ще има или не  война, без обявяване на която, е смятано за нецелесъобразно формирането на опълчение; така че 600 българи заедно с руските попълнения, ми послужиха впоследствие като ядро за бъдещите дружини, цяла зима се издържаха и не се разпускаха, единствено благодарение на находчивостта на г-н Иванов и неговата твърда вяра, че започнатото от наша страна движението няма да спре на половината път. След това, в края на март 1877 г., когато беше разрешено да се пристъпи към формирането на 700 души, осигурени от г-н Иванов, заедно с руския състав, веднага бяха облечени, въоръжени, започнаха усилено да се обучават, а на паметния височайши преглед на 12 април 1877 в Кишинев, имах удоволствието да представя три български батальона, които привлякоха вниманието на Императора. Преди отпътуването от Кишинев, на 14 (24 н.ст.) април 1877г. в гр. Плоещ, където трябваше да се сформират първите 6 дружини. аз помолих главнокомандващия да командирова временно под мое разпореждане И. С. Иванов. В Плоещ организирах комисия за приемане на доброволци, за председател на която назначих господин Иванов. Неоценима беше за мен неговата дейност на тази длъжност. Благодарение на неговата енергия, неуморност, отлично познаване на Румъния, познанство с много хора, към 20 май 1877 г., броят на хората в тези 6 дружини беше 4.000, а на 31 май аз потеглих от Плоещ към Дунав с 5.000 души, в числото на които имаше много синове на богати и твърде влиятелни българи, оказали впоследствие навсякъде благотворно влияние в наша полза. Оставайки в Плоещ, господин Иванов продължи да ми изпраща значителни групи за подсилване на опълчението. Без преувеличение мога да кажа, че само благодарение на неуморния труд на този скромен деец, пътуващ по всички градове на Румъния за запознаване на живеещите там българи с високата цел на предприетата война и с необходимостта за българския народ да се изяви чрез непосредствено участие в това велико дело, успях да сформирам 6 дружини и да им придам военен вид за толкова кратко време. Благодарение на господин Иванов всичко се вършеше бързо, без шум и разгласяване; групите доброволци се осигуряваха в Плоещ, и за всичко това г-н Иванов не само не искаше парични компенсации за разходите, но и сам не получаваше никакво възнаграждение през цялото време, до назначаването му в отдела на гражданската администрация в България, където по-късно е заемал последователно длъжностите: чиновник със специално поръчение при княз Черкаски, вице-губернатор на Пловдив, след това губернатор на Сливен и Русе…»

Както следва от писмото на Столетов, за финансовото осигуряване на опълченците, Иванов организирал различни благотворителни спектакли в Кишинев, на които (по негови думи) кишиневците с удоволствие се отзовавали.

«По този начин, от моя страна бяха предприети всички усилия за финансовото осигуряване на тези хора, а с тази цел няколко пъти трябваше да се обръщам към просветеното общество в Кишинев, вземащо активно участие в концертите и любителските спектакли, организирани в полза на тези доброволци.»
След войната, завърналият се в Кишинев български патриот е награден със званието Статски съветник, а от 9.11.1885 година е действителен Статски съветник.

  През 1888г. публикува книгата  „Българското опълчение и неговото сформиране в периода 1875 – 1879г.”. Пише редица статии за отношението на Сърбия към България и подготовката на сръбско-българската война.

  На 29.10.1897г. Иван С. Иванов е приет от българския държавен глава – княз Фердинанд и е награден с орден за граждански заслуги 1-ва степен.

 Умира през 1902г. в Кишинев.

Източници:

http://locals.md/2016/taeshhyodoska-generalu-stoletovu/- События в Кишиневе

http://wwwbibliocity.blogspot.com/2017/09/1877.html – Иван Степанович Иванов – руководитель формирования Болгарского ополчения в Кишиневе в 1877 году