Конусът на Колпаков, известен още като Патомския кратер, е мистериозен обект, разположен на 300 километра от град Бодайбо в Иркутска област. Необичайната му форма отдавна привлича вниманието на изследователите. Конусът на Колпаков най много прилича на метеоритен кратер от Луната или Марс.
История на намирането
Руснаците започват да усвояват далечния изток на Иркутска област след 1846 г. – преди това територията на днешния район Бодайбо е била изключително слабо населена – тук са падали предимно местни ловци.
Известно време никой не обръщал внимание на потока, който носи загадъчното якутско име „Полет на огненият орел“. Това име обаче прозвучава по съвсем нов начин в светлината на съществуването на обект, открит на Витимо-Патомското възвишение от експедиция, ръководена от Вадим Колпаков. През 1949 г. група геолози съставяли геоложка карта на района и се натъкнали на нещо съвършено изумително.
Патомският кратер е елипса, с дължина 220 метра и увенчана с конус. Височината на пръстеновидния вал варира от 4 до 40 метра, а диаметърът му е 86 метра. Централното възвишение достига до 12 метра. Минералът, от който е съставен обектът, е натрошен сив варовик с общо тегло до един милион тона.
Теории за произхода
Има много версии за появата на конуса на Колпаков. Например, има доста екзотична теория, че е създаден от човек, основана на факта, че външно кратерът наподобява купчина минни отпадъци. Други изследователи говорят за ядрена реакция в дълбините на земята или дори за катастрофиране на извънземен кораб – това според тях може да се докаже от високото съдържание на уран и стронций в дървесината на дърветата, растящи в кратера.
Една от основните версии, към която се придържат много учени, включително и откривателят Колпаков, е падането на свръхплътен метеорит в крехката скала. На Луната кратери с тази форма се образуват в резултат на „метеоритна бомбардировка“ при липса на атмосфера. Но за земните условия появата им е напълно нетипична.
Конусът на Колпаков практически не ерозира и не е погълнат от тайгата. Малко вероятно е обаче да е възникнал през последния един век – в този случай, както например в района на Тунгуския инцидент, наоколо щеше да има паднали дървета. За приблизителната възраст на обекта може да се съди по факта, че на склона на кратера расте 200-годишна лиственица, а в основата – 423-годишно дърво.
Въпреки че не са открити отломки от метеорити, учените вярват, че ги има.
„Вероятно метеоритът лежи и чака изследователите на голяма дълбочина (най-малко 200 метра) от повърхността: там той е избухнал. И този взрив не е извадил цялата скала, а само е надигнал земната повърхност“, пише през 1968 г. на страниците на сп. „Знанието е сила“ кандидатът на геолого-минералогичните науки Александър Портнов.
Днес обаче други версии се считат за по-авторитетни, които свързват Патомския кратер с дълбока геоложка активност (например магматична или хидрологична). Аргументи в полза на това са събрани от геолози по време на няколко експедиции през 2000-те. Според тези теории, донякъде подобни една на друга, конусът се е формирал постепенно, като се е появил преди около 500 години. Скалата се е разчупвала от изхвърлянето на газ. Отделни етапи от формирането на кратера са отразени в пръстеновидния модел на дърветата, растящи наоколо. Възможно е в бъдеще тук да се появи пълноценен вулкан.
Проклятието на Патомския кратер?
В момента местните жители не рискуват да се приближават до „Гнездото на огнения орел“, както наричат конуса. Слуховете, че мястото е прокълнато, се появили през 2005 г., когато Евгений Воробьов, ръководител на седемчленна експедиция за изучаване на кратера, внезапно починал от инфаркт, на шест километра от целта. В тайгата близо до кратера няма големи животни.
През 2011 г. правителството на Иркутска област обявило намерението си да създаде природен парк с регионално значение в тази област и да развива туризъм, но няма информация за по-нататъшната съдба на тази инициатива.
Автор: Тимур Сагдиев
Източник: «Гнездо огненного орла»: самое загадочное место в Сибири
© Русская Семерка russian7.ru