Бежанската криза в Европа доведе до активизиране на крайната десница. В интервю за „Трутаут” Ноам Чомски обяснява причините, които според него лежат в основата на кризата, както и бъдещето на европейския мултикултурализъм пише „Спутник”, цитиран от fbr.bg.
Като причини за милионния поток от хора, които напуснаха Африка и Близкия Изток през изминалите няколко години, световноизвестният лингвист посочва намесата на Запада в Ирак и свалянето на Муамар Кадафи в Либия.
„Като изключим убийствата и унищожението, жестоката окупация причини избухването на сектантски конфликт, който в момента раздира страната и целия регион. Инвазията прогони много хора, повечето от които избягаха в съседните държави, все бедни държави, които са оставени сами да се справят с последствията от нашите престъпления.”
Тази отчаяна диаспора доведе до зараждането на терористични групировки като Даеш („Ислямска държава”), както и до избухването на гражданската война в Сирия. Въпреки огромната вина на Запада за прогонването на милиони хора, европейските нации отказват да поемат отговорността си и последствията от действията си. Чомски казва още:
„Европа се е съсредоточила в налагането на строги ограничителни мерки, които разоряват бедните държави и облагодетелстват Северните банки. Но те се провалиха напълно с поемането на отговорността за човешката катастрофа, която отчасти е резултат от престъпленията на Запада.
Въпреки че Германия и Швеция приеха голям брой мигранти, сега те затягат контрола на своите граници. ЕС твърди, че не може да поеме голям брой бежанци и използва Турция като буферна зона.
„Основните усилия на Европа, както се отбелязва, са да притиснат Турция да задържи нещастието и страданието далеч от нас, подобно на ситуацията със САЩ и Мексико. Веднъж осигурили си защита от „заразата”, тяхната съдба представлява значително по-малък интерес.”
Чомски обръща внимание на начина, по който се отнася турският президент Реджеп Тайип Ердоган към кюрдската общност и ареста на университетски критици. Много интелектуалци по света – включително и Чомски – са се подписали в протестно писмо срещу мерките на Анкара.
„Турските академици, които са подписали петицията, са задържани и заплашвани; други бяха дори нападнати. Междувременно турската репресия продължава да ескалира.”
„Турските академици и много други проявиха забележителна смелост и почтеност и се противопоставиха бурно на държавните престъпления, по начин, който не се среща често, рискувайки и понякога дори понасяйки тежки наказания за достойната си позиция.”
По всичко личи, че неприятностите за Турция тепърва предстоят.
„Няколко години Ердоган се опитваше да утвърди властта си, обръщайки гръб на демокрацията и свободата, към които се стремеше Турция по-рано. По всичко личи, че той иска да стане краен авторитарен управник, граничещ с диктатор, суров и репресивен.”
Чомски обвинява европейските лидери, че заради кризата в Гърция, са наложили нереалистични икономически и социални реформи на гръцкия народ.
„Условията наложени на Гърция са в интерес на кредиторите и опропастяват страната. Цел на този садизъм не е гръцкия народ в частност, а всеки, който посмее да си помисли, че хората имат равни права с финансовите институции и инвеститорите.”
„По принцип строгите мерки във времена на рецесия не дават никакъв икономически резултат, както отбелязват дори икономистите от Международния валутен фонд. Трудно е да ги възприемем като нещо повече от класова борба, чиято цел е да погуби демократичните достижения, които са главния принос на Европа към съвременната цивилизация.”
Посягането на социалната демокрация не се ограничава само с отношението на Европа към Гърция. Икономическата политика създава все по-нарастваща пропаст между бедните и богатите, като скоро най-богатата част от населението (1 %) ще притежава повече от половината от световното богатство.
„Социалната демокрация, не само европейския ѝ вариант, но и всички останали, бе поставена под тежки атаки през неолибералния период, което се оказа в ущърб на населението почти навсякъде по света, за сметка на облагодетелстването на малобройния елит.”