Естонците са едни от героите, защитили легендарния проход Шипка, в боевете за свободата на България през 1877-1878г.
Изследователката Еа Янсен пише, че участието на естонците в тази война, нейното мощно влияние на пробуждащото се национално самосъзнание и обществена мисъл, представлява капитален обществено-исторически и културен пласт на естонския народ.
На 8 август 1877година в „Естляндские губернские ведомости” пише: „Цялата, незаета от войските част на площада запълни многочислена тълпа, в която имаше много хора, близки на заминаващите воини”. На този ден в Талин, на площада пред Карловата църква (днешния Тинисмяги), са били построени 95-и Красноярски и 96-и Омски полкове, отправящисе на дунавския фронт на започващата Руско-турска война.
Събитията на Балканите са предизвикали широко обществено движение, в защита на южните славяни. Даренията достигнали 4 милиона рубли.
По цяла Естония се осъществявало събиране на средства в помощ на ранените. Организирали се лотарии и благотворителни концерти. В „Еести постимеес” (Eesti Postimees) са отпечатвали имената на селяните, дарили една рубла и повече ( не малко тогава пари).
В героичната отбрана на Шипка са участвали много войници и офицери естонци. В народната памет повече се е съхранила битката за Плевен.
При пристигането на фронта, три полка от дивизията заели позиция на прохода Шипка. Основната тежест при защитата на Шипка паднала на 24-а пехотна дивизия, състояща се от 93-и Иркутски, 94-и Енисейски и споменатите по-горе два полка. Това съединение през лятото на 1877 година е било доукомплектовано в Ямбург (сега Кингисепп – Ленинградска област), Нарва и Талин от мобилизирани резервисти в селските общини на Естландска и северните Ливландски губернии (сега – южна Естония) . 93-и пехотен Иркутски полк е бил попълнен от 88 жители на остров Сааремаа. В един от докладите до командира на 24-та дивизия се отбелязва, че съставът на нейните полкове включва значителен процент от жителите на Остзейския край (т.е. Естония и Латвия).
Внимателно е изследвал участието на естонците в тази война членът на Руското академично дружество в Естония, историкът Виктор Бойков. Според него най-малко четири хиляди естонци са участвали във военните действия. Те са били предимно селяни…
Офицерите от Прибалтика, участвали в Руско-турската война, са били предимно остзейски немски барони. Но сред тях е имало и естонци. Например, подпоручик от 96-и полк – Густав Йохансен Рандман, или полковник Михаил Масинг – син на пастор, той се издигна до края на живота си до генерал-лейтенант!
С резервисти от Естония са комплектовали не само пехотните, но и артилерийските подразделения, железопътните и ветеринарните служби, имало е много фармацевти. От 2700 мобилизирани в руската армия лекари 135 медици са възпитаници или преподаватели от Дерптския ( от1891 – Юриевски, а днес Тартуски) университет. 104 от тях са родени в Прибалтика. В документите се отбелязва, че всички резервисти са имали напълно задоволителна подготовка. Отличавали са се мобилизираните от Естония и с нивото си на образование. Грамотните сред тях са били 95%…
При пристигането си на Шипка 24-а дивизия е наброявала 9577 войници и унтер-офицери, а в средата на декември в строя са останали около 2000 и 6000 са били болни…
Кореспондентът на вестник „Новое время“ . Немирович-Данченко, пише: „В бедна църква в Габрово, преди преминаването през Балкана, аз се натъкнах на потресаващо зрелище. Под тежките древни сводове, в полутъмнина, на каменни плочи, опръскани не веднъж с кръв и сълзи, лежаха редици войници от 24-та дивизия … Това бяха замръзналите мъченици на Шипка … “
С отличителни знаци на Военния орден „За защита на Шипка от 21 октомври до 18 декември 1877 г.“ са удостоени също така и естонци: в 93-и полк – фелдфебел Александър Томсън, унтер- офицерите Ернест Стрейман, Семьон Тобонайне, редник Уилц Зомер; в 94-и полк – унтер-офицер Ян Возняк, ефрейтор Карл Сакс,редници Йохан Бартмър и Петър Вахлел; в 95-и полк – унтер-офицерите Франц Волф, Михел Зимел, Ото Зивот, Юри Камел, ефрейтор Уилям Шустер, редниците Александър Вайман, Петър Отосан; в 96 Омски полк : фелдфебел Ян Тару, фелдшер Матвей Каро, редник Петър Войтус.
По онова време са били публикувани спомени от войната на естонские войници, воюващи в състава на 24-та пехотна дивизия . Изследователката Мал Хийемяе открила в архива „Приложение към вестник“ Сакала „(Sakala Lisaleht). На 11 ноември 1878 войникът от 96-ти Омски пехотен полк – Йохан Киресаар е написал. “ … Тук живее в по-голямата си част българско население, чието гостоприемство не съм в състояние да предам, то делеше с нас последното парче хляб „. … П.Якобсон през 1901 г. издал в Талин книгата „Моите спомени за войната“ (Jakobson P., Minu sjamlestused)…
Българската тема е намерила отражение в сериозната естонска художествена литература. Преди всичко, в творчеството на поета и драматург Пеетър Якобсон. Той е служил във войната като унтер-офицер в 96-ти Омски пехотен полк. В предговора на издадената от него през 1880 г. книга, той пише: „Спомените за тази война и до днес са живи в сърцата на естонците и в очите на много жени се появяват сълзи, когато те си спомнят за страната, в която завинаги са останали да лежат техните синове“ … Много стихове на Пеетър Якобсон са станали народни. Това е „Смъртта на естонския войник в България“, в която войникът преди смъртта си моли съотечественика-естонец да предаде прощален поздрав на далечната северна родина и на семейството… Също и „На брега на река Марица“ – един от най-хубавите образци на лириката на поета. В него естонски войник седи на брега на бързата река Марица и тъгува по родната Естония. Към брега се приближава за вода девойка-българка, „прекрасна, като южно цвете“ и пита войника: „О, кажи, братушка, защо си печален, нали войната отдавна свърши. Погледни, колко е красива България и чуй, как шуми Марица!. „Да, – отговаря войникът, – твоята Родина действително е прекрасна: нейните пълни с цветя долини и покрити с лозя хълмове напомнят за рая; Прокарвайки си път през скалите, текат тук кристални реки. Но сърцето ми и мислите ми са на север, в равнините на Естония, където чудесно звучи майчиният ми език – това е, за което аз копнея.“
Етнографката Ингрид Рюйтел е събрала и записала много песни, отразяващи руско-турската война… „Шлагер“ от онова време е станала песента „Двадесет и пет години служих аз …“ – това е весел разказ за приключенията на един храбър войник…
Руско-турската война е положила началото на естонско-българските литературни връзки. Те са изучени от почетния професор в университета в Тарту – Сергей Исаков, който показва колко са разнообразни и дълбоки. Изследователят дори е открил типологично „родство“ между българските и естонските историко-литературни процеси.
Българският народ почита паметта на руските воини, загинали за неговата свобода. На тях е посветен величествен паметник на самия проход Шипка. На паметника има следните редове: “ 24-та пехотна дивизия с нейната артилерия. На воините убити, умрели от раните си и загинали при отбраната на прохода Шипка от 21 октомври до 22 Декември 1877 година….“ И в Габрово е издигнат паметник на братската могила на воините от 24-а пехотна дивизия.
Това са паметници не само на руските войници, но и на естонците, дали живота си за свободата на България…
Със съкращения
Източник: http://www.regnum.ru/news/1504050.html