Руско-турската война – Естонците  в редовете на  руските герои на Шипка

Руско-турската война – Естонците в редовете на руските герои на Шипка

Публикувано от:

Естонците са едни от героите, защитили легендарния проход Шипка, в боевете за свободата на България през 1877-1878г.

Изследователката Еа Янсен пише, че участието на естонците в тази война,  нейното мощно влияние на пробуждащото се национално самосъзнание и обществена мисъл, представлява капитален обществено-исторически и културен пласт на естонския народ.

На 8 август 1877година  в „Естляндские губернские ведомости” пише: „Цялата, незаета от войските част на площада запълни многочислена тълпа, в която имаше много хора, близки на заминаващите воини”.  На този ден в Талин, на площада пред Карловата църква (днешния Тинисмяги), са били построени 95-и Красноярски и 96-и Омски полкове, отправящисе на дунавския фронт на започващата Руско-турска война.
Събитията на Балканите са предизвикали широко обществено движение, в защита на южните славяни. Даренията достигнали 4 милиона рубли.

По цяла Естония се осъществявало събиране на средства в помощ на ранените. Организирали се лотарии и благотворителни концерти. В „Еести постимеес” (Eesti Postimees) са отпечатвали имената на селяните, дарили една рубла  и повече ( не малко тогава пари).

В героичната отбрана на Шипка са участвали много войници и офицери  естонци. В народната памет повече се е съхранила битката за Плевен.

При пристигането на фронта, три полка от дивизията заели позиция на  прохода Шипка. Основната тежест при защитата на Шипка паднала  на   24-а пехотна дивизия, състояща се от  93-и Иркутски, 94-и Енисейски  и споменатите по-горе два полка. Това съединение през лятото на 1877 година е било доукомплектовано  в Ямбург (сега Кингисепп – Ленинградска област), Нарва и Талин от мобилизирани резервисти в селските общини на Естландска  и северните Ливландски губернии (сега – южна Естония) . 93-и пехотен Иркутски полк е бил попълнен  от 88 жители на остров Сааремаа. В един от докладите  до командира на 24-та дивизия се отбелязва, че   съставът на   нейните  полкове  включва значителен процент от  жителите на Остзейския край (т.е. Естония и Латвия).

Внимателно е изследвал участието на естонците в тази война членът на Руското академично дружество в Естония, историкът Виктор Бойков. Според него най-малко четири хиляди естонци са участвали във военните действия. Те са били предимно селяни…

Офицерите от Прибалтика,  участвали в Руско-турската война, са били предимно остзейски немски  барони. Но сред тях е имало  и естонци. Например, подпоручик  от 96-и полк – Густав Йохансен Рандман,  или полковник Михаил Масинг – син на пастор, той се издигна до края на живота си до генерал-лейтенант!

С резервисти от Естония са комплектовали  не само пехотните, но и артилерийските подразделения, железопътните и ветеринарните служби, имало е много фармацевти. От 2700 мобилизирани в руската армия лекари  135 медици са възпитаници или преподаватели  от Дерптския ( от1891 – Юриевски, а днес Тартуски) университет. 104 от тях са родени в Прибалтика. В документите се отбелязва, че всички резервисти са имали напълно  задоволителна подготовка. Отличавали са се мобилизираните от Естония и с нивото си  на образование. Грамотните сред тях са били 95%…

При пристигането си на Шипка 24-а дивизия е наброявала 9577 войници и унтер-офицери, а в средата на декември в строя са останали около 2000  и 6000 са били болни…

Кореспондентът на вестник “Новое время” . Немирович-Данченко,  пише: “В бедна църква в Габрово, преди преминаването през Балкана, аз се натъкнах на потресаващо зрелище. Под тежките древни сводове, в полутъмнина, на каменни плочи, опръскани не веднъж с кръв и сълзи, лежаха  редици  войници от 24-та дивизия … Това бяха замръзналите мъченици на Шипка … ”

С отличителни знаци на Военния орден “За защита на Шипка от 21 октомври до 18 декември 1877 г.” са удостоени също така и естонци: в 93-и полк – фелдфебел Александър Томсън, унтер- офицерите Ернест Стрейман, Семьон Тобонайне, редник Уилц Зомер; в 94-и полк – унтер-офицер Ян Возняк, ефрейтор Карл Сакс,редници Йохан Бартмър и Петър Вахлел; в 95-и полк – унтер-офицерите Франц Волф, Михел Зимел, Ото Зивот, Юри Камел, ефрейтор Уилям Шустер, редниците Александър Вайман, Петър Отосан; в 96 Омски полк : фелдфебел Ян Тару, фелдшер Матвей Каро, редник Петър Войтус.

По онова време са били публикувани спомени от войната на естонские войници, воюващи  в състава на 24-та пехотна дивизия . Изследователката Мал Хийемяе открила в архива “Приложение към вестник” Сакала “(Sakala Lisaleht). На 11 ноември 1878 войникът от 96-ти Омски пехотен полк –  Йохан Киресаар е написал. ” … Тук живее в по-голямата си част  българско население, чието гостоприемство не съм в състояние да предам, то делеше  с нас последното парче хляб “.  … П.Якобсон  през 1901 г. издал  в Талин  книгата “Моите спомени за войната” (Jakobson P., Minu sjamlestused)…

Българската тема е намерила отражение  в сериозната естонска художествена литература.  Преди всичко, в творчеството на поета и драматург Пеетър Якобсон. Той е служил във войната като унтер-офицер в 96-ти Омски пехотен полк. В предговора на издадената от него през 1880 г. книга, той пише: “Спомените за тази война и до днес  са живи в сърцата на естонците и в очите на много жени се появяват сълзи, когато те си спомнят  за страната, в която завинаги са останали да лежат техните синове” … Много стихове на Пеетър Якобсон са станали  народни. Това е “Смъртта на естонския войник в България”, в която войникът преди смъртта си моли съотечественика-естонец да  предаде  прощален поздрав на  далечната северна родина  и на семейството… Също  и “На брега на река Марица” – един от най-хубавите образци на лириката на поета. В него  естонски войник седи на брега на бързата река Марица и тъгува по родната Естония.  Към брега се приближава за вода девойка-българка, “прекрасна, като южно цвете”  и пита войника: “О, кажи, братушка, защо си печален, нали войната  отдавна свърши. Погледни, колко е красива България и чуй, как шуми Марица!. “Да, – отговаря войникът, – твоята Родина действително е  прекрасна: нейните пълни с цветя долини и покрити с  лозя хълмове напомнят за рая; Прокарвайки си път през скалите,  текат тук кристални реки. Но сърцето ми и мислите ми са на север, в равнините на Естония, където чудесно звучи майчиният ми език   – това е, за което аз копнея.”

Етнографката Ингрид Рюйтел е събрала и записала много песни, отразяващи руско-турската война… “Шлагер” от онова време е станала  песента “Двадесет и пет години  служих аз …” – това е весел разказ за приключенията на един храбър войник…

Руско-турската война е положила началото на естонско-българските литературни връзки. Те са изучени от почетния професор в университета в Тарту – Сергей Исаков, който показва  колко са разнообразни и дълбоки. Изследователят дори е открил  типологично “родство” между българските и естонските историко-литературни процеси.

Българският народ почита паметта на руските воини, загинали за неговата свобода. На тях е посветен  величествен паметник на самия проход Шипка. На паметника има следните редове: ” 24-та пехотна дивизия с нейната артилерия. На воините убити, умрели от раните си и загинали при отбраната на прохода Шипка  от 21 октомври до 22 Декември 1877 година….” И в Габрово е издигнат паметник на братската могила на воините  от 24-а пехотна дивизия.

http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2017/11/800px-Monument_Shipka.jpg

Това са паметници не само на руските войници, но и на естонците,  дали  живота си за свободата на България…

Със съкращения

Източник: http://www.regnum.ru/news/1504050.html