Престанах да следя политическото говорене на управляващите по казуса с газопровода „Южен поток“.
Нещата са ясни. Проектът за газопровод „Южен поток“ в този формат, в който го познаваме всички ние, вече не съществува. Дори и да има някакъв друг поток, а той по своеобразен начин също ще бъде южен, ще бъде осъществен без нашето участие. България там не фигурира.
От този нов газопровод полза ще имат Русия и Турция. Той ще транспортира газ за страните от Европейския съюз, но в този проект ние ще бъдем заобиколени. И други държави-членки от Евросъюза ще бъдат ангажирани, става дума за Гърция. По-късно този газопровод може да бъде продължен до Италия, а може да потегли и на Север през Македония към Сърбия, Унгария и Австрия, докъдето се реши. Но България е единственият губещ от всичко това.
Говоренето, че все още не сме получили официално уведомление за спирането на „Южен поток“, е само начин да се замъгли истината. Целта е, когато този нов проект бъде реализиран, да можем да кажем, че новата тръба е резултат от геополитически преговори между Русия и Турция или Русия и ЕС. И ние тук нямаме пръст в развитието на нещата. Истината обаче е, че и София в някаква степен изигра ролята потокът да ни заобиколи, а не само ЕС.
Не знам дали българинът вярва на подобен тип говорене, поради една основна причина – не знам дали той вече слуша. За да слушаш, трябва да вярваш и да имаш интерес към говорещия. /БГНЕС