България може да поеме инициативата по време на своето председателство за вдигане на санкциите срещу Русия, писа в профила си във Facebook проф. Димитър Иванов. Ето как известният икономист аргументира позицията си:
Опитите и амбицията да представим, да обясним и да тласнем напред каузата на прогреса на Западните Балкани и нейната свързаност с европейската интеграция са важна, полезна и забележителна характеристика на българското председателство.
Заедно с това променящата се динамика на световните политически взаимоотношения, ролята, която играем през тези шест месеца, и развитието на процесите в Сирия, сигналите, които администрацията на Тръмп излъчва към Русия (независимо от трите последователни вълни от санкции през март и април т.г.), за мене очертават перспективата на
подобряване на климата между Запада и Русия
Предстоящото посещение на българския президент в Москва (по-малко от седмица след Срещата на ЕС в София) е съвпадение – блестящ повод (за който дипломатите мечтаят!) за големи дипломатически ходове както от страна на България, така и от страна на ЕС. И какъв по-добър геополитически и морален ход от това, именно страната-председател на Съвета на ЕС да постави политическия и морален въпрос за снемане на санкциите от Русия.
Защото ако ние не го поставим сега, до седмици, месеци, ако ли не и по-скоро, и президентът Доналд Тръмп, и канцлерът Меркел, и френският президент Макрон ще го поставят (особено Макрон, който ще посети Москва и Санкт Петербург в почти същия период, както и президентът Радев). Без съмнение.
Разбира се, давам си ясна сметка, че исторически погледнато, санкциите срещу Русия са в няколко различни категории, всяка от които е предизвикана от сложни различни действия и е обяснявана с различни практики и теории. Крим е една причина; случаят „Скрипал“ (сериозен, тежък случай, особено днес след изявленията на шефа на MI5 Андрю Паркър във Великобритания ) е друга причина; геополитическият шах в Сирия – вероятно трета причина; обвиненията за „евентуална интервенция“ в изборните в САЩ – четвърта.
Така се диференцират и различните санкции: от експулсирането на дипломати и затварянето на консулства, през индивидуални визови санкции срещу руски бизнесмени и компании, до пакет от търговско-икономически санкции, от които се очакваха стратегически негативни или наказателни ефекти срещу руската икономика (наложени още от администрацията на Обама в отговор на руската анексия на Крим).
Очакването, че санкциите биха уплашили Русия, че биха повлияли негативно на нейната търговия и икономика или биха я накарали да действа по различен начин, не дадоха никакъв очакван ефект
Най-малкото нищо от очакваното не се случи.
Руският отговор досега беше в рамките на: от безразличие към ескалация, включително и въвеждането на контрасанкции, които, разгледани в детайли, налагат даже и трудности на руските граждани.
Но именно разбирането (което няма как да ни е чуждо на нас, българите!), че трудните времена са добри за огромната част от по-автократичните политически системи, особено тези, при които националният патриотизъм, чувството за национално достойнство и гордост са кръвно, културно и морално исторически принадлежащи на руската нация. И трябва да сме слепи, за да не видим, че руският президент майсторски използва тези наложени срещу Русия санкции, за да мобилизира още по-голяма поддръжка за своята политика.
Даже и така наречените „целево насочени санкции“ срещу различни бизнесмени, като замразяване на активи и финансови рестрикции срещу руски висши чиновници, олигарси и компании, наложени през март и април тази година, не дадоха ефект.
България и българската външна политика не може да не забелязват какво се случва в нашия регион по отношение на развитието на взаимоотношенията на такива наши съседи като Турция и Сърбия с Русия.
Няма как да си затваряме очите, че
на България, искаме или не искаме, ѝ предстои обективно едно сериозно предефиниране на политиката към Русия
Няма как да се изолираме от факта, че в следващите 2-3 десетилетия, съгласно официалните прогнози на Международният валутен фонд, на Световната банка, на PwC, групата страни, наречена Е7, ще задмине два пъти дела на БВП на групата Г-7 в общия дял на световния БВП. А в групата Е7, състояща се от Китай, Индия, Индонезия, Бразилия, Русия, Мексико и Турция, има двама наши регионални съседи.
Трябва да забелязваме още отсега тази идваща бързо смяна на глобалната икономическа „власт“.
Знам какво ще кажат някои и какви биха били техните аргументи. Но мирът на планетата ни стои над всичко. И както казва старата поговорка „Една танго се танцува от двама“, така и мирът зависи от взаимоотношенията между двете световни сили и техните политически, геополитически и геоикономически групирания и зони на влияние.
И не на последно място, икономиката, икономическите възможности и пазари не могат да бъдат игнорирани. Най-малкото от малка България.
Не става дума за загърбване на нашите европозиции, аз съм също европеец, но
става дума за смяна на самото понятие за Европа
в линията, трасирана някога от генерал Дьо Гол и продължена от Хенри Кисинджър – за Европа от Атлантика до Урал.
Аз като икономист вярвам дълбоко в ползата за България от по-ефективно развитие, разрастване и разширяване на сътрудничеството ни с Руската федерация. Ползата от руския пазар за нашите фирми ще е от огромно значение, измерващо се потенциално в десетки милиарди евро за нас.
И това са едни пазари, едно сътрудничество, което идва отдалеч, от нашата история, минало е през различни периоди, и то притежава и се характеризира с дълбоки културни афинитети между двата ни народа. Вярвам, че са налице и фундаментални характеристики и интереси между двете ни страни, които не могат да бъдат откъснати от нашата икономическа, търговска, научно-техническа, културна и външна политика.
Досегашната над 28 години деградация на нашите отношения не отговаря нито на нашите национални интереси, нито е от интерес на Русия, нито пък е от интерес за цяла Европа
Даже включвам и Украйна, която естествено би била един стратегически мост между Европа и Русия, вместо едно огнище на разпалвани противоречия, обричащи целия регион на закъсняващо икономическо и социално обновяване.
В този смисъл наистина считам, че България е изправена пред историческия шанс да поиска, да стане инициатор за премахване на търговско-икономическите санкции (не говоря за другия тип санкции!) от Русия – още сега на предстоящия Съвет на ЕС и в навечерието на визитата на българския президент в Москва.
Това ще е пример за проява на блестяща, дългосрочно нацелена дипломатична перспектива за нашите отношения. Един значим момент за засилване, преструктуриране и затопляне на нашите отношения с Русия. Отношения, които в геополитически план не можем да избегнем; обратно, те вече ни трябват.
Проф. Димитър М. Иванов
доктор на икономическите науки
Лондон, 14 Май, 2018 г.