Автор: Георги Вацев, журналист и дипломат, член на редколегията на сп.“Сигурност“
Истината, и само истината …
След 25 години!
Днес вече знаем много повече за 90-те бурни години на миналия век, за действията на скритите сили , които сложиха „динамита“ под Берлинската стена, и които направиха от „Вятъра на промяната “ ураган за разбиване на човешки съдби, градове и държави, научихме много за онези, които превърнаха живота на милиони хора в безкрайна битка със страха, глада, бедността и в непрекъснато търсене на спасение. За много от нас вече е напълно ясно, че романтиката , емоциите и мечтите, завладяли народите на Източна Европа през есента на 1989 година, не са били най-верния компас и точен ориентир в стремежа ни за по-добро бъдеще, за висок стандарт на живот, за национална индентичност и реализация на младите хора в собствената им Родина.
Търсейките верните ориентири, оптималният съвременен модел за развитие на Отечеството и истината за онези години, предполагаме, че на читателите на „Поглед.инфо“, ще бъде интересно да се запознаят с версията на публикуван откъс /www.electorat.info/ от интервю на 41-я президент на САЩ, бивш вицепрезидент и директор на ЦРУ, бивш постоянен представител на САЩ в СС на ООН – човека, който знае всичко за разпада на СССР, Варшавския договор и СИВ – Джордж Буш-старши. Интервюто е взето на 7 юни 1992 година във Вашингтон от Сара Нюкомб Макледон – член на журналистическия пул на Белия дом.
Много хора ще бъдат изненадани от циничните откровения на американския президент. Това, вероятно, е и причината интервюто да не бъде публикувано официално. В същото време, прословутата американска праволинейност ни дава основание и ни отваря възможност да споделим няколко предварителни съображения:
- първо, „разбиването“ на Съветския съюз и социалистическата общност е станало в резултат на дълга, години наред, планомерна и целенасочена дейност на огромна армия от ръководители и членове на мозъчни тръстове, тайни общества и класически шпиони, ръководени от администрацията на президента на САЩ и ЦРУ с активното предателство на местни, внедрени агенти за влияние по най-високите етажи на комунистическите партии и народната власт;
- второ, познавайки добре обективно действуващите икономически закони на стоковото производство, западните анализатори точно и безпощадно са диагностирали, че една икономика, работеща в условията на задълбочаващо се международно разделение на труда, когато е напълно подчинена на субективната и автократична политическа целесъобразност, по определние, е обречена на саморазпад. Въпреки големите преимущества на плановото стопанство, недопускащо циклични кризи, въпреки неимоверните и резултатни усилия за поддържане на социална еднородност и идейна мотивираност у болшинството население, западните политолози, явно, са стигнали до извода, че волунтаризмът и човешката алчност на групата партийци – обладатели на реалната държавна власт, обричат страните на застой, корупция и тотално разочарование сред хората. Към изводите на Буш, че съветската икономика се е саморазорила в резултат на партийните указания да се налива целия бюджетен профицит на СССР в социални програми за многодетните семейства от Средна Азия и Северен Кавказ, а така също и в дотирането на селското стопанство на сюзната република Украйна, следва да добавим и безумното по обем военно производство, поддържането на огромна армия и, естествено, животоспасяващата безвъзмездна икономическа и финансова помощ за всички останали соцстрани в т.ч. и България. Това е твърде изтощително, даже за необятния и богат на ресурси СССР!
- трето, Буш категорично показва, какъв е бил замисъла при завършващата фаза на операцията за ликвидирането на световната социалистическа система: задачата е била съветската империя да се разпадне на отделни съставни части, като с всяка от тях да се води конкретна, съобразена с националната им специфика работа за последващото им колонизиране, а Русия да се държи на „къса каишка“, с безвъзмедни помощи и икономически да бъде заставяна да се моли и търси кредити, които не само корумпират чиновниците по високите етажи на властта, но и когато в страната умира индустрията, връщането на кредитите стана непосилно и държавата попада под пълна чужда зависимост!
Ако не беше алчността на транснационалните компании, които в края на 1992 година вече си бяха разпределили природните богатства на Сибир, ако не беше самоуверената агресивност и наглост на арканзаския губернатор Бил Клинтън, отворила очите на здравомислещото и безумно обичащо Родината си руско офицерство, то днес РФ щеше да бъде третостепенна периферна регионална сила, в пълно подчинение на американските корпорации!
* * *
ДЖ. БУШ: „Русия нищо няма да забрави, нищо няма да прости!“
„Откъс от съвършенно потресаващото интервю на екс-президента Джордж Буш. В него той не се претеснява да хвърля такъв „напалм“, че земята до ден днешен е в дим и пламък:
„Въпрос: Господин президен, Вие смятате, че загубата на Украина за руснаците е благо, а бившия съветник по национална сигурност…
Дж. Буш: Вие за Бжежински ли говорите? Глуповатият селяк Джими (Джеймс Картър, 39-ти президент на САЩ-б.м.) в политиката не можеше да отличи ябълка от кравешка „палачинка“ и затова слушаше идиоти и клоуни. Аз доброволно напуснах поста директор на ЦРУ, защото не исках името ми впоследстви да се свързва с тези измислени истории. Бжежински писа, че без Украина Русия никога няма да стане отново империя. Така си беше в онези времена. Но това е вярно за ХХ век ,а ние ще живеем в ХХI – … именно разпадането на Съветския съюз бе моето главно поражение. Имам усещането, че това е външнополитическа Катастрофа, размерите на която още не можем да проумеем.
Въпрос: Не бихте ли развили мисълта си? Та нали Вие приложихте огромни усилия за Победата над СССР?
Дж. Буш: Да, приложих. Но за Победата, а не за нашето Поражение. Съветският съюз играеше важна роля за Америка. Той отдавна нямаше военната възможност да победи нашата страна, но можеше да ни нанесе вреда, непримлива за нас. И ние се страхувахме от това, както хората се страхуват от вълк, или мечка. Ние се учехме да следим за проблемите си, за формата, в която се намираме. Обаче… Сега, когато Съюза го няма, ние, американците, започнахме да забравяме за опасността. Нашите хора започнаха да дебелеят и дебелеят , а сегашната ситуация умножава политическите рискове със своята неопределеност, и според мен, води пряко към катастрофа. Имам предвид, че аз направих всичко за това , че Съюза да остане голям, но гладен и немощен. Аз го храних „от ръка“ и го дресирах с моето ласково отношение. В нашата хазна нямаше пари и аз оказвах на Съюза хуманитарна помощ с моите лични финансови средства.
Въпрос: Искате да кажете, че цялата хуманитарна помощ за руснаците, всичките тези пилешки бутчета….
Дж. Буш: Всичко това беше от моите лични средства. На руснаците им трябваха пари и аз, както можех, им помагах. На тях им трябваше храна, и аз заповядвах да ги хранят от моите лични средства. Имаше хора , които заедно с мен спонсорираха, но от федералната хазна не беше похарчен нито цент. Нито цент!
Въпрос: Не мога да разбера, защо сте го правили?
Дж. Буш: Затова , защото „Приятел в нужда е приятел завинаги!“( „Friend in Need is а Friend indeed!“) Вие слабо разбирате какво се случи. Русия не е победена, напротив , тя много се засили и на нас ни е нужно тя да бъде Наш Приятел – именно затова аз безплатно хранех всички тези руснаци. А тези, които ме побеждават, искат само да грабят. Руснаците никога няма да забравят и все някога ще ни изпратят сметката за плащане…
Въпрос: Аз не разбирам Вашата увереност, че Русия е станала по-силна? Та тя съвсем неотдавна бе победена…
Дж. Буш: Русия и Съюза са като матрьошки. Те са вложени една в друга. Сега, при разпадането на Съюза, тези Гири вече ги няма. На практика ние се съревновавахме с Русия, но тя беше във вид на Съюз и на краката ѝ висяха огромни Гири .Сега, след разпада на СССР, Гирите изчезнаха. Русия ще преодолее сегашните си проблеми и ще стане много по-зла и могъща, и добре ще запомни всички, които днес я обиждат. Аз бих искал да бъда такъв Приятел на Русия, какъвто Враг бях на Съветите.Трябва да се залага на най-добрия кон! Искате да разберете какви бяха тези Гири? Това се вижда от цифрите – в Съюза имаше две бездънни ями, където изчезваие бюджетния профицит- Селското стопанство и Социалната помощ. Ако Русия може да генерира предишните си доходи и да не харчи за тези губещи позиции в разходите си, то в близките години тя ще стане по-силна и по-опасна от СССР.
Въпрос: Аз не разбирам, как Русия ще се откаже от разходите си за Социална помощ и Селско стопанство?
Дж. Буш: Всичко е в цифрите. Основните потребители на селскостопански дотации в Съюза бяха в Украина. Отива си Украина и за Русия изчезва „черната дупка“ в бюджета за дотиране на селото. Основните потребители на социалната помощ са в Средна Азия и Закавказието. След като го няма Съюза, то и Русия, основният донор в Съюзния бюджет, престава да дотира многодетните мюсулмански републики. А по-нататък е чиста аритметика – Украина, Средна Азия и Закавказието се оказват с бюджетни дефицити и потъват в бездната на отчаянието, Русия се оказва с бюджетни профицити и нейната хазна става по-голяма и по-мощна от съветската. А след това тя триумфално ще се завърне и всичко ще ни припомни, още повече, че нашата икономика е на границата на нулевата печалба. Моят съперник Клинтън обещава „да стимулира икономиката“, а това означава ,че ние отново ще влезем в дългове. Нашата икономика е в такова състояние, че ние повече не можем да вземаме заеми. А от своя страна това пък означава , че бюджетът ще е отрицателен и с времето ние ща станем „боси и голи“, а руснаците – богати и могъщи. И заради дружбата със силните и могъщите, моите безплатни бутчета, изпратени тогава, когато те нямат, какво да ядат, ще донесат огромни дивиденти. А биха донесли и още по-голями, ако можех да спра набезите на нашата вечно гладна глутница от хиени и чакали… Ех, ако бяхме успели да спасим СССР от разпад, и ако той свикнеше към нашата добра ръка и с времето успеехме да го опитомим като домашно кученце… Но днес вече нищо не може да се направи. Всички тези чакали сами решават съдбата си – аз познавам руснаците, те нищо не прощават и нищо не забравят.“
Още едни път да споменем, че всичко това е казано в края на 1992 година.Тогава на всички им се струваше ,че Русия лети към дъното, а се оказва ,че Буш всичко е знаел.“
* * *
Според различни източници, текстът на това интервю за пръв път се появява във вид на проспект на „свободна беседа до камината“ в „Информационния бюлетин“ на журналистката Сара Макледон на 7 юни 1992 година без задължителното в такива случай последващо утвърждаване. Но, въпреки наложилата се практика, впоследствие текстът на цялото интервю не е отпечатан , а вместо това, на 16 юни същата година, авторката предава оргинала като дарение за Библиотеката в Универсистета на Мисури, където той е бил архивиран във „фонда Макледон“ (С 2579, инв. № 5185). Тъй като статута на този фонд е бил закрит, библиотеката подготвя реферат на интервюто (текста, който публикуваме по-горе) и го помества на платения сайт “ The State Historical Sosiety of Missouri“- (инв. номер 2579).
На въпросите, кога ще бъде дадено разрешение за публикацията на целия текст на интервюто, г-жа Макледон неизменно е отговоряла или с „no comment“, или че това зависи от решението на мистер Буш.
Веднага след смъртта на журналистката (8 януари 2003 година), от сайта на SHSM са снети, както реферата, но така също и индексираната страница с неговото описание, което крайно е възмутило американците, интересуващи се и от други документи от този фонд.
Джордж Буш – старши, който на 12 юни т.г. навърши 93 години, до този момент, въпреки огромния обществен интерес в САЩ и Русия, нито е потвърдил, нито е отхвърлил автентичността на публикувания откъс на неговото интервю.
P.S.
„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни„. (Йоан 8:32)
В новогодищните си поздравления за Новата 2017 година, Президентът на РФ Владимир Путин, в списъка с личните си послания, неочакванао за наблюдателите, за пръв път бе включил и 41-я президент на САЩ Джордж Буш–старши. Някои анализатори направиха предположението, че това подчертано внимание се дължи на факта, че Джордж Буш-старши е единственият президент на САЩ, който, както и Путин, е бил ръководител на една от главните специални служби на своята държава.
Сега, когато сме чели интервюто на Буш-старши от юни 1992 г., не може да не ни направи огромно впечатление факта на пълното съвпадение на оценката на двамата президенти за разпадането на Съветския съюз.
Путин в посланието си до Федералното събрание на 25 април 2005 година казва:
„Разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на века!“,
На срещатата си с учащите се в образователния център „Сириус“ в Сочи на 22 юли 2017 година, на въпрос:“ Кое е събитието, оказало най-голямо влияние върху живота Ви?“, Владимир Путин споделя: „Сега говоря сериозно: разпадът на Съветския съюз!“
Източник: Поглед.инфо