Генерал Чернозубов (30 януари 1835г – 2 юли 1906г.) постъпва на служба в Донската казашка армия на 6 юни 1853 г., корнет от 28 септември 1854 г., участва в Кримската война.
Поручик от 1859 г., капитан от 1862 г., полковник от 1866 г. През това време Чернозубов командва ескадрони и дивизии в различни донски полкове.
На 16 май 1872 г. е назначен за командир на 22-ри Донски казашки полк, а на 26 февруари 1877 г. оглавява 2-ра бригада от Сводната кавказка казашка дивизия, начело на която участва в Дунавския театър на Руско-турската война. На 28 октомври същата година Чернозубов е назначен за командир на 2-ра бригада на 9-та кавалерийска дивизия, а на 23 февруари 1878 г. получава командването на 2-ра бригада на 1-ва Донска казашка дивизия.
На 24 юни (ст.ст.) – 6 юли (н.ст.) 1877 г. Поликрайще е освободено от Донската бригада (най-източното съединение) от Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко-Ромейко (Гурко), с командир на бригадата полковник (генерал-майор от 18 юли 1877 г.) Григорий Фьодорович Чернозубов. Когато Донската казашки бригада наближава до Никюп и Боруш, вече няма никакво съмнение, че Освобождението е дошло. Къщите и дворовете са почистени и преметени в очакване на жадуваните гости. Вратите и портите са окичени с цветя и зелени клонки. Цари радостно оживление, възбуда и трепетно очакване. Свещеник Георги Полуганов заедно със свещеник Христо Попиванов в най-празничното си облекло, с епитрахили, с кръстове, са начело на грандиозно шествие на цялото население на Поликрайще. Най-напред се веят хоругвите. Следва ги кметът хаджи Петко Баблаков с другите първи хора на селото. Целите семейства и целите родове с малките деца и с най-възрастните се надпреварват да бързат да срещнат руснаците.
.
Свещеник Георги Полуганов кани цялото командване в дома си. Полковник Чернозубов заедно с висшите офицери гостуват и нощуват в къщата на свещеник Георги Полуганов. На другия ден бригада участва в завземането на Търново. В последствие, през август, когато Предният отряд на генерал Гурко се връща обратно на север от Балкана след жестоките битки, в които участва, той е изпратен да се съвземе и възстанови в Поликрайще и Никюп и Чернозубов, вече генерал-майор, полковниците Курнаков и Краснов и още много други висши офицери през целия месец многократно са гости на свещеник Георги Полуганов и съпругата ми презвитера Гергина Полуганова в къщата им, а казаците – в домовете на поликрайщчани.
Битка при Долна Митрополия е последният етап отОбсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша. Сражението на 19.09.1877 е между турските войски, изпратени за събиране на хранителни припаси, и руската и румънската кавалерия.
За да се възпрепятства снабдяването на Осман паша с храни и боеприпаси по шосето от София в селата Тръстеник и Горна Митрополия е изпратен Кавалерийския корпус. Противодействащите руски части са разположени в село Тръстеник под командването на генерал-лейтенант Евгений Крилов, а предният им отряд в село Горна Митрополия с командир генерал-майор Григорий Чернозубов.
На 19 септември в 8 часа сутринта предните руски постове забелязват движението на турски войски с численост около 4 ескадрона и 5 табора и известяват генерал-майор Григорий Чернозубов.
Генерал-майор Григорий Чернозубов се отправя към село Долна Митрополия, за да заеме селото с бригадата калараши (румънска кавалерия) с командира полковник Форман, 4-ти Екатеринославски драгунски полк и сотня от 21-ви Донски казашки полк с командир генерал-майор Николай Курнаков. На около 1,5 км. от бивака при село Горна Митрополия получава известие, че селото вече се заема от турците и възползвайки се от първото възвишение извежда на позиция 15-а донска батарея. Отдясно за прикритие остава сотнята от 21-ви Донски казашки полк, от ляво – каларашите, а 4-ти Екатеринославски драгунски полк е в резерв отзад. Турците се развръщатт на фронт от 2,5 км и разполагат артилерия на 3 места:
Копана могила югозападно от Долна Митрополия срещу руския десен фланг;
Циганска могила в южните покрайнини на Долна Митрополия срещу руския център;
Румънска могила в северните покрайнини на Долна Митрополия срещу левия фланг.
Откриват артилерийски огън, а пехотата силна оръжейна стрелба от окопите в северозападния край на село Долна Митрополия. След кратка престрелка предприемат настъпление, но са спрени спешения 4-ти Екатеринославски драгунски полк. На десния фланг 26-и Донски казашки полк атакува успешно турската кавалерия и я обръща в бягство…Към 3 часа неприятелят започва да отстъпва от селото. Генерал-майор Григолий Чернозубов го преследва със стрелба от 15-а донска батарея и след това се завръща с войските в бивака си при село Горна Митрополия.
Турските войски, изпратени на фуражировка и снабдяване с хранителни припаси, са отблъснати от село Долна Митрополия. На десния фланг 26-и Донски казашки полк пленява 93 коли, натоварени с различни припаси.
В средата на януари 1878 г. в подножието на Родопите се водят последните решителни битки от Руско-турската война от 1877–1878 г. Кавалерийската Бригадата на генерал Чернозубов до 20 януари се намира в Караджилар, изчаквайки главните сили да излязат на пътя за Адрианопол. След това тя предприема настъпление в южна посока към Кърджали и Мастанли (днес Момчилград).
Денят е 22 януари 1878 г. В ранния следобед, тук, на хвърлей растояние под стената на яз. “Кърджали”, срещу днешните блокове № 103, 106, 107 на кв. “Възрожденци”, току що се е разположил отрядът на ген. Чернозубов. В снежната виелица до ледените води на Арда десетки руски воини вече са в трескава подготовка за утрешното форсиране на реката. Казаци с подръчни средства правят салове, затоплят изпотени коне, почистват и смазват оръжия и подържат огньове за поредна дълга зимна нощ… далеч, много далеч от роден дом и бащино огнище. Руската реч, а и ведрото им настроение силно впечатляват местните хора, които ги наблюдават с нескриван интерес. А нали те, местните жители, са посъветвали къде е най-подходящото място за форсиране на пълноводната река. Бръснещия януарски вятър и предстоящето утрешно преплуване на ледените води на Арда не смущава високия боен дух на руските солдати. Израсли в страна на север, с други мащаби и сурови условия, на реката ни и на нашенския студ, гледат умалително! Още повече че отрядът на генерала е съставен от бойци израсли край пълноводните води на р. Дон – Донския казашки полк.
Краткият, уморителен за бойците януарски ден е приключил и идва поредната дълга зимна нощ около запалените огньове на чай и сухари. А умората е наистина голяма. Седем месеца вече са минали от форсирането на р.Дунав – началото на Освободителната за българския народ Руско-турска война от 1877/78 год. Назад са останали вече боевете при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, където хиляди руски войни са оставили костите си за Освобождението на България от Османско владичество. Уморителни са били и последните дни на бойците от отряда на ген. Григорий Фьодорович Чернозубов. А Кърджали, тогава е ни повече, ни по-малко, селце от около 70-80 гъсто застроени кирпичени къщички, разположено в горния край на днешния кв. “Боровец”. През виелици, сняг и киша, по непознати за тях хребети и кози пътеки с пълно бойно зимно снаряжение, за три денонощия отрядът е пристигнал тук от Пловдив. В откъслечната съпротива в последните дни на настъплението се открояват полковник Сухомлинов и есаул Поцелуев.
Преди обяд на другия ден – 23 януари 1878 г. бурните ледени води на Арда са преодолени. С коне, на салове и с плуване отрядът преминава на отстрещния бряг. Силно деморализираната и стъписана армия на Сюлейман паша хаотично се оттегля на юг.
В късния следобед днешният Момчилград /тогава също малко селце/ е овладян без нито един изстрел. Тук генерал Чернозубов получава първото известие за сключеното военно примирие. В изблик на радост тръбачът изсвирва “Боже , царя пази!”, а околните планини се огласят от руския химн и мощното “Ура…!”. Ден по-рано ген. Черевин идващ с отряда си от Смолян е изтласкал турските войски от Златоград, Кирково и Крумовград. След по-малко от месец е подписан Сан-Стефанският мирен договор.
На 18 юли 1877 г. Григорий Чернозубов е произведен в чин генерал-майор. От 2 март 1889 г. той командва 2-ра бригада на 7-а кавалерийска дивизия.
Синът му, Фьодор, е генерал-лейтенант и командва Персийската казашка бригада.
За многобройни отличия срещу турците Григорий Чернозубов е награден със следните награди:
Орден „Света Анна“ 3-та степен (1864 г.)
Орден „Св. Анна“ 2-ра степен (1874 г.)
Орден „Свети Владимир“ 4-та степен с мечове и лента (1877)
Златна сабя с надпис „За храброст“ (1878 г.)
Орден „Свети Владимир“ 3-та степен с мечове (1878)
Орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1879)
Орден „Света Анна“ 1-ва степен с мечове (1879)
Орден „Св. Владимир“ II степен (1884).
Източници:
Иван Колев, Председател на клуба за приятелство с Русия – Кърджали
https://darik.bg/144g-ot-osvobozdenieto-na-polikraiste-ot-osmansko-robstvo