Генерал Чернозубов (30 януари 1835г – 2 юли 1906г.) постъпва на служба в Донската казашка армия на 6 юни 1853 г., корнет от 28 септември 1854 г., участва в Кримската война.
Поручик от 1859 г., капитан от 1862 г., полковник от 1866 г. През това време Чернозубов командва ескадрони и дивизии в различни донски полкове.
На 16 май 1872 г. е назначен за командир на 22-ри Донски казашки полк, а на 26 февруари 1877 г. оглавява 2-ра бригада от Сводната кавказка казашка дивизия, начело на която участва в Дунавския театър на Руско-турската война 1877-1878 г. На 28 октомври същата година Чернозубов е назначен за командир на 2-ра бригада на 9-та кавалерийска дивизия, а на 23 февруари 1878 г. получава командването на 2-ра бригада на 1-ва Донска казашка дивизия.
На 24 юни (ст.ст.) – 6 юли (н.ст.) 1877 г. Поликрайще е освободено от Донската бригада (най-източното съединение) от Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко, с командир на бригадата полковник (генерал-майор от 18 юли 1877 г.) Григорий Фьодорович Чернозубов. Когато Донската казашка бригада наближава до Никюп и Боруш, вече няма никакво съмнение, че Освобождението е дошло. Къщите и дворовете са почистени и преметени в очакване на жадуваните гости. Вратите и портите са окичени с цветя и зелени клонки. Цари радостно оживление, възбуда и трепетно очакване. Свещеник Георги Полуганов заедно със свещеник Христо Попиванов в най-празничното си облекло, с епитрахили, с кръстове, са начело на грандиозно шествие на цялото население на Поликрайще. Най-напред се веят хоругвите. Следва ги кметът хаджи Петко Баблаков с другите първи хора на селото. Целите семейства и целите родове с малките деца и с най-възрастните се надпреварват да бързат, да срещнат руснаците.
.
Свещеник Георги Полуганов кани цялото командване в дома си. Полковник Чернозубов заедно с висшите офицери гостуват и нощуват в къщата на свещеника. На другия ден Донската бригада участва в завземането на Търново. Впоследствие, през август, когато Предният отряд на генерал Гурко се връща обратно на север от Балкана след жестоките битки, в които участва, той е изпратен да се възстанови в Поликрайще и Никюп. Чернозубов, вече генерал-майор, полковниците Курнаков и Краснов и още много други висши офицери през целия месец многократно са гости на свещеник Георги Полуганов и съпругата му презвитера Гергина Полуганова, а казаците – в домовете на поликрайщчани.
Битката при Долна Митрополия е последният етап от обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша. Сражението на 19.09.1877 е между турските войски, изпратени за събиране на хранителни припаси, и руската и румънската кавалерия.
За да се възпрепятства снабдяването на Осман паша с храни и боеприпаси по шосето от София, Кавалерийският корпус е изпратен в селата Тръстеник и Горна Митрополия. Противодействащите руски части са разположени в село Тръстеник под командването на генерал-лейтенант Евгений Крилов, а предният им отряд в село Горна Митрополия с командир генерал-майор Григорий Чернозубов.
На 19 септември в 8 часа сутринта предните руски постове забелязват движение на турски войски с численост около 4 ескадрона и 5 табора и известяват генерал-майор Григорий Чернозубов.
Генерал-майор Григорий Чернозубов се отправя към село Долна Митрополия, за да заеме селото с бригадата калараши (румънска кавалерия) с командир полковник Форман, 4-ти Екатеринославски драгунски полк и сотня от 21-ви Донски казашки полк с командир генерал-майор Николай Курнаков. На около 1,5 км от бивака при село Горна Митрополия той получава известие, че селото вече се заема от турците. Възползвайки се от първото възвишение, ген. Чернозубов извежда на позиция 15-а Донска батарея. Отдясно за прикритие остава сотнята от 21-ви Донски казашки полк, от ляво – каларашите, а 4-ти Екатеринославски драгунски полк е в резерв отзад. Турците се разгръщат на фронт от 2,5 км и разполагат артилерия на 3 места:
- Копана могила югозападно от Долна Митрополия срещу руския десен фланг;
- Циганска могила в южните покрайнини на Долна Митрополия срещу руския център;
- Румънска могила в северните покрайнини на Долна Митрополия срещу левия фланг.
Откриват артилерийски огън, а пехотата силна оръжейна стрелба от окопите в северозападния край на село Долна Митрополия. След кратка престрелка предприемат настъпление, но са спрени от 4-ти Екатеринославски драгунски полк. На десния фланг 26-и Донски казашки полк атакува успешно турската кавалерия и я обръща в бягство…Към 3 часа неприятелят започва да отстъпва от селото. Генерал-майор Григолий Чернозубов го преследва със стрелба от 15-а Донска батарея, след което се завръща с войските в бивака си при село Горна Митрополия.
В средата на януари 1878 г. в подножието на Родопите се водят последните решителни битки от Руско-турската война от 1877-1878 г. Кавалерийската Бригадата на генерал Чернозубов до 20 януари се намира в Караджилар, изчаквайки главните сили да излязат на пътя за Адрианопол. След това генералът предприема настъпление в южна посока към Кърджали и Мастанли (днес Момчилград).
Денят е 22 януари 1878 г. В ранния следобед, тук, на хвърлей растояние под стената на яз. “Кърджали”, срещу днешните блокове № 103, 106, 107 на кв. “Възрожденци”, току що се е разположил отрядът на ген. Чернозубов. В снежната виелица до ледените води на Арда десетки руски воини вече са в трескава подготовка за утрешното форсиране на реката. Казаци с подръчни средства правят салове, затоплят изпотени коне, почистват и смазват оръжия и подържат огньове за поредна дълга зимна нощ… далеч, много далеч от роден дом и бащино огнище. Руската реч, а и ведрото им настроение силно впечатляват местните хора, които ги наблюдават с нескриван интерес. А нали те, местните жители, са посъветвали къде е най-подходящото място за форсиране на пълноводната река. Бръснещия януарски вятър и предстоящето утрешно преплуване на ледените води на Арда не смущава високия боен дух на руските солдати. Израсли в страна на север, с други мащаби и сурови условия, на реката ни и на нашенския студ, гледат умалително! Още повече че отрядът на генерала е съставен от бойци израсли край пълноводните води на р. Дон – Донския казашки полк.
Краткият, уморителен за бойците януарски ден е приключил и идва поредната дълга зимна нощ около запалените огньове на чай и сухари. А умората е наистина голяма. Седем месеца вече са минали от форсирането на р.Дунав – началото на Освободителната за българския народ Руско-турска война от 1877/78 год. Назад са останали вече боевете при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора, където хиляди руски войни са оставили костите си за Освобождението на България от Османско владичество. Уморителни са били и последните дни на бойците от отряда на ген. Григорий Фьодорович Чернозубов. А Кърджали, тогава е ни повече, ни по-малко, селце от около 70-80 гъсто застроени кирпичени къщички, разположено в горния край на днешния кв. “Боровец”. През виелици, сняг и киша, по непознати за тях хребети и кози пътеки с пълно бойно зимно снаряжение, за три денонощия отрядът е пристигнал тук от Пловдив. В откъслечната съпротива в последните дни на настъплението се открояват полковник Сухомлинов и есаул Поцелуев.
Преди обяд на другия ден – 23 януари 1878 г. бурните ледени води на Арда са преодолени. С коне, на салове и с плуване отрядът преминава на отстрещния бряг. Силно деморализираната и стъписана армия на Сюлейман паша хаотично се оттегля на юг.
В късния следобед днешният Момчилград /тогава също малко селце/ е овладян без нито един изстрел. Тук генерал Чернозубов получава първото известие за сключеното военно примирие. В изблик на радост тръбачът изсвирва “Боже , царя пази!”, а околните планини се огласят от руския химн и мощното “Ура…!”. Ден по-рано ген. Черевин идващ с отряда си от Смолян е изтласкал турските войски от Златоград, Кирково и Крумовград. След по-малко от месец е подписан Сан-Стефанският мирен договор.
Синът му, Фьодор, е генерал-лейтенант и командва Персийската казашка бригада.
За многобройни отличия срещу турците Григорий Чернозубов е награден със следните награди:
Орден „Света Анна“ 3-та степен (1864 г.)
Орден „Св. Анна“ 2-ра степен (1874 г.)
Орден „Свети Владимир“ 4-та степен с мечове и лента (1877)
Златна сабя с надпис „За храброст“ (1878 г.)
Орден „Свети Владимир“ 3-та степен с мечове (1878)
Орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1879)
Орден „Света Анна“ 1-ва степен с мечове (1879)
Орден „Св. Владимир“ II степен (1884).
Източници:
Иван Колев, Председател на клуба за приятелство с Русия – Кърджали
https://darik.bg/144g-ot-osvobozdenieto-na-polikraiste-ot-osmansko-robstvo