За пореден път съм удостоен с честта да бъда поканен за участие във Валдайския форум. В Сочи пристигнаха именити политолози, професори от световни университети, исторически концептуалисти, представители на корпорации и технократи от цял свят. По изумителен планински път се издигнахме до искрящи снежни върхове и там, сред оранжевите есенни гори, във великолепен хотел, от сутрин до вечер философствахме, обсъждахме насъщния и плашещ всички проблем: къде отива този рухнал из основи свят? Към каква сляпа пропаст лети човечеството, неспособно да управлява противоречията между страните и народите, между миналото и бъдещето, между човека и природата, между авангарда и традицията?
Любувах се на снеговете на Кавказ, на които някога се е любувал Лермонтов, слушах експертите в областта на политиката, икономиката и военното дело и чрез думите им чувах бученето на страшното, приближаващо се към нас бъдеще.
Министърът на външните работи Сергей Лавров, разказвайки за международните отношения, докосна десетки въпиющи конфликти. Корейският полуостров, където се приближава вероятността от ядрена война между Северна Корея и САЩ; Близкият Изток, където бушува война и разгромът на „Ислямска държава“ съвсем не обещава прекратяване на световния тероризъм, а само неговото разпространение. В Украйна продължава грохотът на огъня, загиват хора в Донецк и Луганск. Минските споразумения напомнят за призрак, летящ дим от избухнал снаряд. Мрачната лава на НАТО пълзи към границите на Русия, наводнявайки със своите контингенти прибалтийските страни и Полша. Арктика, в която са насочени военните усилия на много страни, ловуващи за световните въглеводороди. Заплетени ядрени отношения между Русия и Съединените щати, над които изчезва контролът и изпълнени с неудържима ядрена надпревара. Ядрената сделка между Иран и САЩ, която рухва пред очите ни, обещаваща най-острата военна криза в този регион. Южнокитайското море, през което минава комуникационната мрежа между Запада и Изтока, и надвисналата над тези комуникации американска заплаха.
Министър Лавров методично и ясно, с безпристрастието на компютър, описа всички тези конфликти, всеки от които крие световната война, и отбеляза, че нито един от тях не може да бъде контролиран и регулиран.
И как могат тези конфликти да бъдат регулирани, ако всички те са резултат от изместилия се от основите си свят, от огромни лавинообразни промени, обхванали всички страни на човешкия живот? Как може да се регулира лавина, да се регулира революция? Революцията не може да бъде регулирана, в нея може само да се участва – да се участва правилно или глупаво.
Русия, за разлика от много страни в света, има огромен опит в революциите. Целият двадесети век е повлиян от руската революция. Днес, в бурята на революционни промени, Русия притежава огромните предимства на страна, която знае естеството и последствията от революцията. Това е скъпоценен исторически ресурс, още по-ценен от ресурса от въглеводороди или цифрови технологии; ресурс, който Русия не използва.
След 1991 г. руската власт отхвърли целия червен период, постави кръст на целия революционен процес, демонизира самото понятие революция и се страхува да използва този грандиозен исторически ресурс. Тя се страхува да признае, че революцията е неизбежна част от световното историческо време, че тя е начин, чрез който човечеството се изтласква през игленото ухо на историята. Революцията е исторически закон, неоспорим като всемирното привличане. Забравянето на този закон, неспособността да се използва обрича Русия на стратегическо изоставане.
Особено приятно беше да се чуе речта на президента Путин, който може би за първи път в постсъветската история отдаде дължимото на това, което се е случило в Русия преди сто години. Той се съгласи, че революцията е резултат от явна несправедливост, на несъвършенството на предреволюционна Русия. Тя е резултатът от безпомощността на властите, които не са успели да отговорят на потребностите на хората и да пристъпят към реформиране. Путин заяви, че руската революция, въпреки огромните разрушения, е постигнала грандиозни резултати в изграждането на руското общество и на света като цяло. Руската революция от 1917 г. е променила света и го е направила такъв, какъвто го познаваме днес.
Разсъжденията на президента Путин се различават от неотдавна прозвучалите клерикални заявления, в които революцията, както преди, се третира като световно зло, като форма на сатанински призрак.
Това ново отношение към съветския период прозвуча и в речта на вицепремиера Игор Шувалов: неочаквано, противно на либералните утвърждавания, той заяви, че частната собственост върху средствата за производство не винаги показва своите предимства пред държавната собственост. Държавната собственост, заклеймена в Русия, е издържала много изпитания и днес демонстрира много по-ефективни резултати, отколкото икономиката, основана на частна собственост. Частната икономика е придружена от неуспехи, неефективност, кражба. Руската държава отказва да извърши пълна приватизация, оставяйки за държавата ефективни сфери на стопанисване.
Шувалов разказа за предстоящата реформа в Министерството на икономическото развитие, което скоро ще се премести в една от кулите на Москва-Сити. И в това обновено министерство ще бъде формиран мощен планиращ компонент, който ще се заеме с дългоочакваното концептуално проектиране. Дори и днес руската държава е достигнала такава зрялост, че е успяла да започне два мощни цивилизационни проекта.
Един от тях е „Арктика“ – проект, който възстановява напълно цялата полярна цивилизация на Русия и затваря отбранителната празнина, формирала се след 1991 г. И друг проект – на южния фланг на Русия, който създава южния заслон, използвайки мощта на Черноморския флот, господството в Черно море, осигурява присъствие на Северноафриканския бряг в Сирия, позволява създаването на мобилен военен ескадрон на Русия в Средиземно море. Този заслон е в състояние да противодейства на заплахите от НАТО от южния фланг.
Тези два проекта, по думите на изказалия се на форума Вячеслав Володин, е необходимо да бъдат оформени в съответствие с дългоочакваната философия на Общата кауза.Тази обща кауза, която е в състояние да примири днешното разделено, безсмислено бушуващо руско общество, където всичките три негови фрагмента – червен, бял и либерален – са в брауново движение, сблъскват се и се изтощават един друг.
Слушах изказванията на видни политолози и политици, които са изследвали феномена на съвременния бушуващ свят, и бях изумен от тяхната приземена рационалност, при която силни, обучени умове са осмисляли явленията емпирично, опитвайки се да създадат на базата на тези емпирични представи пълна картина на света. Но революционният свят всеки път се е изтръгвал от тези рационални картини.
В днешния свят протича грандиозна многоаспектна революция, която до голяма степен е нерационална, не се поддава на рационално осмисляне, а следователно и на рационално управление. В съвременното човечество отново се разгаря вселенската мечта за съвършено, справедливо битие. Мечта, към която хората се стремят от дълбините на своята култура, на своя народ и вяра. Изследването на тази мечта, нейната формулировка, търсенето на нейните общи, единни за цялото човечество характеристики – с това, освен учените, трябва да се занимават художници, поети, мистици, специалистите по вероучение. Надявам се, че бъдещият Валдайски форум, който ще се проведе след една година сред тези искрящи планини, ще посвети своите заседания на изследванията на световната мечта, на тази нейна висша форма, където се сливат и съвпадат руската мечта, китайската мечтата, немската мечта, нигерийската мечта. Тъй като всички мечти на народите на Земята са единни – това е желанието да се създаде вселенско процъфтяващо братство, чиито образци могат да бъдат намерени в митологията на всички народи, в трактатите на всички най-знаменити учители на света.
Източник: Сайт на Изборския клуб 
Александър Андреевич Проханов (роден през 1938 г.) е известен руски и съветски писател, политически и обществен деец. Член на секретариата на Съюза на писателите в Русия, главен редактор на вестник „Завтра“. Председател и един от основателите на Изборския клуб.