USA TODAY: Хиляди украинци бягат от армията

Константин Ковба никога не отговоря на телефонните позвънявания от непознати номера. 23-годишният млад човек се страхува, че сътрудниците от военното командване ще го вземат в украинската армия и ще го заставят да се бие срещу проруските бунтовници в източната част на страната.

Когато той е на гости на майка си, двамата затварят прозорците задължително. “Дори спяхме да си правим барбекю в двора, защото те могат да ни видят и да ме вземат”, – добавя той.

Ковба е един от 39-те хиляди украинци, които, според данни на правителството, са се отклонили от военна служба през първите два месеца на 2015 г. Това са почти 15 % от общия брой войници, които трябва да служат в украинската армия.

“Службата в армията е загуба на време, – казва Ковба, който повече се интересува от разширяване на бизнеса си – търговия с аксесоари за мобилни телефони. – Бих могъл да използвам това време, за да се науча на нещо ново”.

Отклонилите се от военната служба, такива като Ковба, са причината за трудностите, които изпитва правителството в опита си да мобилизира младите хора в борбата с мощните сили на опълчението, което притежава съвременно оръжие от Русия.

Една от причините за отказа от военна служба е следната: много от мирните граждани не чувстват никаква връзка с бойните действия в източните области на Украйна, които граничат с Русия.

Според допитването до общественото мнение, което бе проведено неотдавна от киевския Център Разумков, 41 % от украинците смятат, че тази война по никакъв начин не им е повлияла, независимо от това, че опълченците искат да откъснат от Украйна значителна част от територията й, в която има голям брой предприятия за производство на стомана и въглищни мини. Техните роднини и приятели не служат в армията, не живеят до зони на бойни действия, не изпращат пари в подкрепа на армията и украинците, които вече нямат жилища в резултат на военните операции.

От момента на обявяване на независимостта през 1991 г. гражданите на Украйна се разделиха на два лагера: жителите на западна Украйна през цялото време се смятаха за европейци, докато жителите от изток си останаха тясно свързани с Русия. Затова населението от западните области на Украйна често не иска да воюва и да умира, за да задържи в Украйна източните области, близки до Русия, както твърди Виталий Чернецкий, професор от Канзаския университет, роден в Одеса, а понастоящем президент на Американската асоциация по украинознание.

Разногласията между изтока и запада рязко се изостриха миналата година. Протестиращите в Киев заставиха президента на страната Виктор Янукович да напусне поста си, когато той призова да се употреби сила срещу демонстрантите. Повод за началото на протестите беше неговият отказ да подпише договор за асоцииране с ЕС. Янукович избяга в Русия, а мястото му накрая зае проевропейският президент Петро Порошенко. Русия анексира Крим и разпали бунта в източните области на страната.

“Съвсем не всички приемат тази война, – казва Чернецкий. – Украйна е нееднородна държава с множество различни региони. Усещането за единна Украйна се формира постепенно, но то се формира с прекъсвания”.

Неотдавна Порошенко увеличи броя на украинската армия от 180 хиляди до 250 хиляди. Правителството му до момента не е обнародвало данни за мобилизацията пред март и април, но твърди, че тя върви по план.

От началото на военния конфликт миналата година са загинали повече от 6 хиляди военни и мирни граждани, в това число 2 хиляди войници от украинската армия. През февруари страните в конфликта подписаха споразумение за прекратяване на огъня, но отвреме-навреме все още има тежки сблъсъци. Според данни от министерството на външните работи, 65 военни от украинската армия са загинали, а 243 са били ранени от момента на сключване на споразумението.

Чернецкий твърди, че причините за проблемите около службата в армията се коренят в неумелото управление на въоръжените сили в последните две десетилетия. “Става дума за гигантски корупционни проблеми и висока неефективност, – обясни той. – Институцията армия се разпада. Дълго време тя се използваше като източник за обогатяване от престарели високоплатени офицери”.

Ковба признава, че изпитва смесени чувства по отношение на решението си да се скрие от армията. “Срам ме е от момчетата, които служат, но после си казвам, че със сигурност ще донеса по-голяма полза за страната тук, – казва той. – Някой трябва да построи достойна държава, където могат да се върнат войниците”.

Олес Шевченко, 23-годишен студент от Киев, смята, че скоро ще го призоват да влезе в армията, защото неотдавна са телефонирали на родители му, за да ги предупредят, че той трябва да постъпи в армията.

Шевченко, възпитан в дух на патриотизъм, смята, че за него е дълг да защитава родината си. “Ако не аз, то тогава кой? – казва той. – Но в същото време много се страхувам да не умра без нищо да съм постигнал в живота си”.

Шевченко се надява, че скоро няма да му се налага да избира между армията и позорното бягство от нея. “Само да можеше тази война вече да завърши, – казва той. – Така няма да ми се налага да избирам”.

Петя Паликушева

 

error: Съдържанието ни е авторско!