„Защо пък точно в Сибир?” — вече свикнах да ми задават този въпрос. Че един нормален човек може да поиска да живее тук се отнасят с еднакво недоверие както британците, така и руснаците. Жителите на западните страни си представят Сибир като място за изгнания — потънало в тъмнина, където са най-суровите зими, където бродят мечки и към което не се стремят особено чужденците.
Впрочем, списъкът с нещата, които трябва да успея да свърша в живота си, не е съвсем обичаен. Доколкото от детство се интересувам от източните страни, ми се наложи да посетя много места — от Пхенян и Чернобил до Пекин и Белград. Стоял съм пред много гробове и мавзолеи на деспоти — Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, Мао и Тито. И макар че на някои моята „хрушчовка” — евтин и набързо построен през 60-те години на миналия век многоквартирен дом по съветски образец — може да се стори сив и уродлив, аз помня с какво опасение и трепет оглеждах подобни напуснати жилища в Припят, недалеч от Чернобил.
Да, напълно възможно е, че в издраскания коридор на нашия дом падат късчета мазилка, че боята се е олюспила. Че в банята наистина няма вана, че спя на дивана. Но за мен няма по-голямо щастие от това да осъзная, че навремето не пропуснах възможността и бях в места, за които винаги съм мечтал.
Новосибирск — третият по големина руски град — се намира между Казахстан и Монголия. Градът е разположен на същата географска ширина, на която е и Нюкясъл. Като изключим ниската влажност, тукашният климат не се отличава особено от нашия роден по онова време на годината, когато времето е умерено. И въпреки че Новосибирск напомня Пхенян, той е напълно съвременен град. И макар че трамваите и влаковете на метрото навярно са на около 60 години, това е последният град на транссибирската магистрала, където са създадени всички съвременни условия и удобства за живот. На „Червения проспект” гордо съжителстват ресторант Burger King и кафе KFC, а в ирландските пъбове раздават британско пиво от бъчви. Японските коли, които тук са разпространени повсеместно, по улиците са съседи с „лади” и „волги”. Някои дори твърдят, че тук е безопасно да се пие вода от чешмата.
Как се оказах тук, не мога да разкажа. Аз още помня как преди няколко години в Киев, друсайки се в някаква маршрутка, отчаяно се опитвах да изясня пътя си до близкия хотел, който се намираше в района на железопътната гара. Моите оскъдни знания на руски език стигнаха само, за да произнеса „Помогнете ми! Моят хотел! Моят хотел голяма гара!” И е напълно очевидно, че бабичките, които пътуваха с мен в маршрутката, бяха леко озадачени.
И все пак моите впечатления от Украйна бяха ярки и вселяваха надежди. Киев беше първият постсъветски град, който посетих. Изпитвах смесени чувства, тъй като пристигането ми съвпадна с началото на демонстрациите на евромайдана през ноември 2013 г., и бродех като безхаберен турист по превзетите административни здания, задавайки въпроси на кого ли не.
След като в продължение на няколко месеца в Лондон изучавах основите на руския език и вършех черна работа, за да си заплатя пътуването, аз се възползвах от възможността да замина за Русия и да пристъпя към по-интензивно изучаване на езика. Записах се на езикови курсове и трябваше да избера град — или културната столица на Русия Санкт Петербург, или тогава още неизвестния за мен Новосибирск. Помислих, че вторият град не се отнася към европейската част на Русия с нейното смесено население и избрах него без колебание.
Попаднах в съвършено нов и непознат за мен свят, в който собствениците на лавки и магазини изглеждат изобщо не се усмихват и хората постоянно се гледат един друг. Скоро аз схванах, че хората, които се усмихват без причина, тук смятат са глупаци и бързо разбрах, че местните жители ценят прямотата — попитах един приятел защо не е прието да се благодари на водачите, че спират пред пешеходците, преминаващи през пътя. Той ми отговори много просто: „Защо да сме длъжни да благодарим на някого за това, че не те е убил?”
Вероятно изобразявам руснаците като грубияни. Но нима да се говорят често думи на благодарност повишава цената на тези думи? В страна, в която хората смятат, че излишните церемонии обезценяват вежливите думи, британският обичай обкръжаващите да се обсипват с думи на благодарност и на извинения изглежда като проява на неискреност.
За чест на сибиряците открих, че те са хора прями и искрени. Тук става ясно колко е важно да не се страхуват да ви кажат какво мислят. Тук бързо разбираш как се отнасят към теб. Това показва най-добре, че ти ще бъдеш винаги уверен, че твоите приятели те подкрепят истински и че няма по-верни приятели от тях. Хората в Новосибирск се смятат за съвсем други в сравнение с динамичните жители на пренаселената Москва. Може би вие не споделяте моето увлечение по Русия и по Северна Корея, но аз все пак ще кажа мнението си, че ако пожелаете да свърнете с утъпкания път, направете това.
Автор: Хенри Търнър (Henry Turner)
Източник: „The Guardian“
Оригинал: Why I love living in Siberia
Превод: http://www.rusiadnes.bg/