The Guardian: Защо ми харесва да живея в Сибир?

„Защо пък точно в Сибир?” — вече свик­нах да ми зада­ват този въпрос. Че един норма­лен човек може да поиска да живее тук се отна­сят с една­кво недо­ве­рие както бри­танците, така и рус­наците. Жите­лите на запад­ните страни си пред­ста­вят Сибир като място за изгна­ния — потъ­нало в тъм­нина, където са най-​суровите зими, където бро­дят мечки и към което не се стремят осо­бено чужденците.

Впро­чем, спи­съкът с нещата, които трябва да успея да свърша в живота си, не е съв­сем оби­чаен. Докол­кото от дет­ство се инте­ре­су­вам от източ­ните страни, ми се наложи да посетя много места — от Пхе­нян и Чер­но­бил до Пекин и Белград. Стоял съм пред много гро­бове и мав­зо­леи на деспоти — Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, Мао и Тито. И макар че на някои моята „хруш­човка” — евтин и набързо построен през 60-​те години на мина­лия век много­квар­ти­рен дом по съвет­ски обра­зец — може да се стори сив и урод­лив, аз помня с какво опа­се­ние и трепет оглеж­дах подобни напус­нати жилища в При­пят, неда­леч от Чернобил.

Да, напълно възможно е, че в изд­рас­ка­ния кори­дор на нашия дом падат къс­чета мазилка, че боята се е олюспила. Че в банята наи­стина няма вана, че спя на дивана. Но за мен няма по-​голямо щастие от това да осъз­ная, че навремето не про­пус­нах възмож­но­стта и бях в места, за които винаги съм мечтал.

Ново­си­бирск — тре­тият по големина руски град — се намира между Казах­стан и Монго­лия. Градът е разпо­ложен на същата географ­ска ширина, на която е и Нюкя­съл. Като изклю­чим нис­ката влаж­ност, тукаш­ният климат не се отли­чава осо­бено от нашия роден по онова време на годи­ната, когато времето е уме­рено. И въпреки че Ново­си­бирск напомня Пхе­нян, той е напълно съвреме­нен град. И макар че трам­ва­ите и вла­ко­вете на мет­рото навярно са на около 60 години, това е послед­ният град на транс­си­бир­ската маги­страла, където са съз­да­дени всички съвременни усло­вия и удоб­ства за живот. На „Чер­ве­ния про­спект” гордо съжи­тел­стват ресто­рант Burger King и кафе KFC, а в ирланд­ските пъбове раз­да­ват бри­тан­ско пиво от бъчви. Япон­ските коли, които тук са разпро­стра­нени повсе­местно, по улиците са съседи с „лади” и „волги”. Някои дори твър­дят, че тук е без­опасно да се пие вода от чешмата.

Как се ока­зах тук, не мога да раз­кажа. Аз още помня как преди няколко години в Киев, дру­сайки се в няка­ква марш­рутка, отча­яно се опит­вах да изясня пътя си до близ­кия хотел, който се нами­раше в района на желе­зо­път­ната гара. Моите оскъдни зна­ния на руски език стиг­наха само, за да про­из­неса „Помогнете ми! Моят хотел! Моят хотел голяма гара!” И е напълно оче­видно, че бабич­ките, които пъту­ваха с мен в марш­рут­ката, бяха леко озадачени.

И все пак моите впе­чат­ле­ния от Украйна бяха ярки и все­ля­ваха надежди. Киев беше пър­вият пост­съвет­ски град, който посе­тих. Изпит­вах сме­сени чув­ства, тъй като при­стига­нето ми съвпадна с нача­лото на демон­страци­ите на евро­май­дана през ноем­ври 2013 г., и бро­дех като без­ха­бе­рен турист по пре­взе­тите адми­ни­стра­тивни зда­ния, зада­вайки въпроси на кого ли не.

След като в продълже­ние на няколко месеца в Лон­дон изу­ча­вах осно­вите на рус­кия език и вършех черна работа, за да си заплатя пъту­ва­нето, аз се възполз­вах от възмож­но­стта да замина за Русия и да при­стъпя към по-​интензивно изу­ча­ване на езика. Запи­сах се на ези­кови кур­сове и тряб­ваше да избера град — или кул­тур­ната сто­лица на Русия Санкт Петер­бург, или тогава още неиз­вест­ния за мен Ново­си­бирск. Поми­слих, че вто­рият град не се отнася към европе­й­с­ката част на Русия с ней­ното сме­сено насе­ле­ние и избрах него без колебание.

Попад­нах в съвършено нов и непо­знат за мен свят, в който соб­стве­ниците на лавки и мага­зини изглеж­дат изобщо не се усми­хват и хората посто­янно се гле­дат един друг. Скоро аз схва­нах, че хората, които се усми­хват без при­чина, тук смя­тат са глупаци и бързо раз­брах, че мест­ните жители ценят прямо­тата — попи­тах един при­я­тел защо не е при­ето да се благо­дари на вода­чите, че спи­рат пред пеше­ходците, преми­на­ващи през пътя. Той ми отго­вори много про­сто: „Защо да сме длъжни да благо­да­рим на някого за това, че не те е убил?”

Веро­ятно изоб­ра­зя­вам рус­наците като гру­би­яни. Но нима да се гово­рят често думи на благо­дар­ност повишава цената на тези думи? В страна, в която хората смя­тат, че излиш­ните цере­мо­нии обезце­ня­ват веж­ли­вите думи, бри­тан­ският оби­чай обкръжа­ващите да се обсип­ват с думи на благо­дар­ност и на изви­не­ния изглежда като про­ява на неискреност.

За чест на сиби­ряците открих, че те са хора прями и искрени. Тук става ясно колко е важно да не се страху­ват да ви кажат какво мис­лят. Тук бързо раз­би­раш как се отна­сят към теб. Това показва най-​добре, че ти ще бъдеш винаги уве­рен, че тво­ите при­я­тели те под­крепят истин­ски и че няма по-​верни при­я­тели от тях. Хората в Ново­си­бирск се смя­тат за съв­сем други в срав­не­ние с динамич­ните жители на пре­на­се­ле­ната Москва. Може би вие не спо­де­ляте моето увле­че­ние по Русия и по Северна Корея, но аз все пак ще кажа мне­ни­ето си, че ако поже­ла­ете да свър­нете с утъп­ка­ния път, напра­вете това.

Автор: Хенри Търнър (Henry Turner)

Източник: „The Guardian

Оригинал: Why I love living in Siberia

Превод: http://www.rusiadnes.bg/