По време на Студената война СССР създаде подводница, която Западът смяташе за сериозна заплаха заради нейната бързина, дълбочина на потапянето, иновативния дизайн на корпуса и други технически характеристики, пише Робърт Фарли за изданието The National Interest.
Съветските атомни подводници от клас „Лира“ (по класификацията на НАТО — Alfa) позволиха на СССР да се превърне в страховит подводен противник за страните от алианса и най-вече за САЩ. Корпусът на съветските подводници е бил титаниев и гарантирал необикновена скорост (41 възела), маневреност и дълбочина на потапянето (до 700 метра). Подобни характеристики максимално затруднявали НАТО, защото не можели да ги открият и унищожат. Екипажът на подводницата е бил малоброен, а основните системи за управление автоматизирани, което увеличавало скоростта при бойната реакция на екипа, се казва в статията.
„Лира“ били способни да правят неща, които не можели да повторят подводниците от други класове (с изключение на подводниците К-222), а и до момента това не може да бъде направено от никоя друга подводница“, пише Фарли.
„Лирите“ имаха уникален реактор. Благодарение на него подводницата получаваше огромна мощност, но имаше проблеми с ремонта — екипът не можеше да реши всички вероятни технически проблеми не само в морето, но и на пристанищата. Освен това, неголемият размер на подводницата позволяваше на борда да има такъв огромен арсенал, какъвто имаше в другите видове съветски подводници“, отбелязва изданието.
Благодарение на най-модерните за времето си характеристики „Лирите“ можели да избегнат почти всички торпеда на НАТО, при това имали възможност да нанесат сериозни щети на алианса, пише Фарли.
НАТО причислявала „Лира“ към съветското „супер оръжие“ и се опитвала да проектира мощно въоръжение, способно да си съперничи със съветската подводница или поне да й подражава. В резултат на това е създадено торпедото Mark 48 ADCAP, което е способно да се движи със скорост 63 възела, се казва в статията.
В периода на перестройката подводниците „Лира“, които получиха прозвището „златните рибки“, вече не бяха по джоба на съветския бюджет — те бяха свръх скъпи и много сложни за експлоатация и ремонт. Веднага след края на Студената война Русия се отказа от тяхната експлоатация. Към средата на 90-те години всички подводници от този клас бяха изведени от състава на флота и утилизирани, пише анализаторът.