Александър Бураго е роден на 4 март 1853 г. в Харков в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Павловския кадетския корпус в Санкт Петербург.
По време на Руско-турската война (1877-1878) служи в лейбгвардейския Драгунски полк от състава на Западния отряд, с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Командир е на 2-ри ескадрон с военно звание капитан.
След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., Руската армия предприема зимното настъпление на юг от Стара планина, разделена в три войскови отряда.
Западният отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, в чийто състав е полкът, в който служи капитан Бураго преминава Балкана през Арабаконашкия проход при невероятно тежки условия.
На 7 март 2018г. в село Мрамор, на мястото където капитан Бураго, изпълнявайки разузнавателната си дейност, се е срещнал с жители на селото, информирайки ги, че София е освободена от турците, Национално Движение Русофили и кметът на Мрамор откриват реновиран паметник на капитан Бураго.
Капитан Бураго участва в битката при Пловдив в колоната, с командир генерал-лейтенант Николай Криденер.
Късно през нощта на 15 януари 1878 г., изпълнявайки разузнавателна задача, поставена от генерал Гурко, капитанът влиза в Пловдив със сборен ескадрон от 63 лейб-драгуни. За целта преминава със своите 63 кавалеристи през брод река Марица и навлиза в Пловдив от юг. Башибозукът и черкезите вече са започнали да палят къщи и дюкяни в различните квартали.
Малък разезд научава от тукашните българи в квартал Кършиака, че в града има повече от 1000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов от разезда с командир поручик Стлохан успява да залови в района на жп гара пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Приближавайки гарата, Бураго оставил един коняр на шест коня. С останалите той залегнал в канавката на шосето и открил огън. Превземат квартал Мараша, хълма Бунарджика. Повече от хиляда низами и черкези на Сюлейман паша, уверени, че в Пловдив влиза Руската армия, а не само един ескадрон, избягали, оставяйки цялата турска кореспонденция, телеграф, две оръдия и много боеприпаси. Лейб-драгуните заловили 56 пленници.
Капитан Бураго изпратил донесение по пленения телеграф през нощта на 4/16 януари 1878 г. до генерал-лейтенант Йосиф Гурко за заемането на Пловдив.
Под гърма на черковните камбани, по поправения мост над река Марица, Гурко влиза по обед в Пловдив откъм северните му квартали и е посрещнат възторжено от местните българи. Отслужен е молебен.
За тези действия на 27 февруари (11 март) 1878 г. капитан капитан Бураго е награден с орден „Свети Георги“IV степен:
„В воздаяние за отличие, оказанное в сражении под Филиппополем, 3 Января 1878 года, где с эскадроном охотников, переправившись в брод чрез реку Марицу, двинулся в город, в то время еще занятый Турецкою дивизиею, и вступил в перестрелку с почти в 25 раз сильнейшим неприятелем”
След това той взема участие в преследването на турската армия, отстъпваща към Одрин и Цариград.
В прослава на храбрия руски офицер, на 3 март 1969 година в Дондуковската градина в Пловдив е открит бюст-паметник на капитан Бураго, изработен от скулптора Виктор Тодоров. Неговото име носи улица и квартал в ж.к. „Тракия“. Провъзгласен е за почетен гражданин на Пловдив (посмъртно) от 9 ноември 2006 г. „за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив“.
След войната се завръща в Русия и служи при генерал Гурко.
Житейският път на Александър Бураго е твърде кратък. През 1884 г. едва трийсет годишен умира на португалския остров Мадейра от туберкулоза, от която е заболял през Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г. Погребан е в Александро-Невската лавра в руската столица Санкт Петербург.
Източници:
https://bratushka.ru/osvobozhdenie-plovdiva/
https://www.desant.net/show-news/48304