Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева е на двудневно работно посещение в Италия. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи. Днес тя ще се срещне с министъра на външните работи Анджелино Алфано и с държавния секретар по европейските въпроси Сандро Гоци. С колегите си тя ще обсъди въпроси от двустранните отношения с акцент върху отбраната и механизма за сътрудничество и оценка. Министър Захариева ще представи и приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, както и българската визия в дебата за бъдещето на Европа. Ще бъдат разгледани и теми като миграция и реформата на Шенген. Отношенията между двете държави се развиват във взаимна полза от самото установяване на дипломатически отношения на 25 юли 1879 година. В съвременен план Италия, която е сред най-големите и влиятелни западноевропейски държави и член на Г-7, подкрепи усилията на България за членство в ЕС и НАТО. Италия неведнъж е изразявала положителната си оценка за ролята и мястото на България като страна с утвърдени демократични институции и стабилизиращ фактор на Балканите. Днес между двете страни не само няма спорни или нерешени въпроси, но позициите им по основните въпроси от световния и европейския дневен ред съвпадат или са близки. Политическият диалог на най-високо държавно ниво е интензивен и благотворен. Последната среща на президентите на двете държави бе на 13 юли, когато президентът Румен Радев гостува на италианския си колега Серджо Матарела за работен обяд. Министър-председателят Бойко Борисов разговаря с италианския си колега Паоло Джентилони на 29 септември в Талин по време на неформалния Европейски съвет в областта на цифровите технологии. По време на разговора помежду им премиерът Джентилони е дал висока оценка на България за опазване на външната граница на ЕС. Последната визита на български министър на външните работи в Рим бе на 23-25 май 2016 година. През октомври заместник-министърът на външните работи на България Емилия Кралева разговоря последователно с италианския си колега Бенедето Делла Ведова и държавния секретар по европейските въпроси Сандро Гоци. Италия отстоява тезата за обръщане на повече внимание на южната част на Европа и пребалансиране на центъра на тежестта на ЕС на юг, както и за развитие на макрорегионите в рамките на Съюза. В тази светлина Италия възприема България като естествен партньор и съюзник с потенциал на Балканите и в южната част на Европа. За България Италия е изключително важен стратегически партньор и съюзник на основата на общото ни членство в ЕС и НАТО и в съответствие със стремежите на Италия да засили стратегическата си роля в Югоизточна Европа. Една от основните теми в двустранния политически диалог е миграцията, кризата с бежанците и взаимната подкрепа в инициативи, които двете държави предлагат на ЕС в търсене на солидарност и споделено разпределяне на бремето. Италия последователно подкрепя приемането на България в Шенгенското пространство, като не вижда причина за забавянето на решението за това. Рим също оценява и подкрепя усилията на България за включването на страната ни в Европейския механизъм на обменни курсове (ERM II), определян като „чакалнята за еврозоната”. България има подкрепата на Италия както в кандидатурата си за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така и за мониторинговия доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, чийто резултати Рим намира за добри. Италия не само е сред водещите ни търговски партньори, но и от страните, в стокообмена, с които България има положително салдо. Износът ни за Италия през 2016 г. възлиза на два милиарда и 170,2 млн. евро. Това е ръст с 1,5% на годишна база и прави италианския пазар вторият най- голям за българския експорт след Германия. В същата година сме внесли стоки и услуги от страната за два милиарда и 67,5 млн. евро, което е с 3,6% в сравнение с предходната година и нарежда италианския внос на трето място след Германия и Русия. Италианските инвестиции в България за периода 1996-2016 г. възлизат на общо 1,579 млрд. евро, с което страната е четвърта по обем на преки чуждестранни инвестиции у нас, след Холандия, Австрия и Гърция. От 1997 г. насам се отчита и непрестанно нарастване на италианските туристи у нас, като за първите шест месеца на 2017 г. в България са били 67 866 италианци, което е с 23,3% ръст спрямо първата половина на предходната година. Българите, посетили Италия в същия период, са 111 050, което е с 35,6% повече на годишна база. Традиционно интензивно и задълбочено е културното сътрудничество между двете държави. Редица българи, сред които архитектът Николай Дюлгеров и оперните изпълнители Борис Христов, Никола Гюзелев и Райна Кабаиванска, са вплели имената си в съвременната италианска култура. Резултат от това сътрудничество днес е дейността на Българската академия за изкуства и култура „Борис Христов” в Рим. Тя се намира в сграда, дарена на българската държава от Борис Христов. Двете страни полагат усилия за разпространяване на български език в Италия и италиански – у нас. Българистиката в Италия има установени традиции. Лекторати по български език има в университети в Рим, Болоня, Неапол, Пиза и Венеция. У нас лекторати по италиански език с квалифицирани преподаватели от Италия функционират успешно в СУ „Св. Климент Охридски” и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Освен това поколения студенти и любители на Италия, правещи първите си стъпки в познанството на езика, страната и италианците, се ръководят от методиката и учебниците на българина Катерин Катеринов. Днес, според италиански източници и неофициални данни, българската общност в Италия възлиза на около 100 – 130 хиляди души. В момента в италиански университети се обучават над 400 българи, а стотици други имат италиански дипломи.
Министър Екатерина Захариева е на работно посещение в Италия
