Интервю на Боян Бойчев, Дума
Най-голямото богатство е в душата на човек, в постъпките, които успява да извърши през живота си, смята знаменитата актриса Наталия Сергеевна Бондарчук. Тя е родена на 10 май В Москва. Актриса, кинорежисьор, сценарист. Заслужена артистка на РСфСР. Заслужен деятел на изкуството на Руската федерация. Нейни родители са народните артисти на СССР Сергей Бондарчук и Инна Макарова.
Наталия Бондарчук участва като актриса В 30 филма, режисьор е на 12 филма, по нейни сценарии са създадени 10 филма. Основател е на детския театър „Бемби“.
– Наталия Сергеевна, Вие сте В България като гост на Международната лятна школа за деца „Театрална Ваканция – „Камчия“ 2017″. Тук беше създадена и постоянно действаща Международна киношко-ла, носеща името на Вашия баща. Бяхте и ръководител на мастер-класове. Споделете своите Впечатления от работата с децата.
– Това е международна група от деца. Аз се познавам с Людмила Дробич от Париж, която е директор на театъра „АПРЕЛИК“, ние заедно работим по този проект. Киношколата „Сергей Бондарчук“ беше създадена в Русия. Такива школи има и във Франция, в Ирландия. И ето, че сега в СОК „Камчия“ се създаде Международна централноевропейска школа. Тук мястото е удобно за срещи, за работа. Участниците в школата ще снимат от първия ден, те ще се научат да озвучават и да монтират. Например в моя филм „Mougogbip“ участват деца от седем страни, обединява ги руският език. Тук ние снимахме сред природата, на брега на морето, на басейна. Идеята за школата веднага беше подкрепена от Станка Шопова. Сигурна съм, че тук ще се реализират големи проекти.
– Вие имате собствен детски театър. Как да Възпитаваме В децата усещането за истинското изкуство? Толкова много пошло и елементарно има около нас…
– Да, моят театър се казва „Бемби“. За съжаление пошлостта се излива отвсякъде – от телевизора, от екрана. Важно е да възпитаме и съхраним в децата разбирането за истинското изкуство, за истинските стихотворения, за истинската радост – в това е основната задача на твореца. Детето може да се радва, убивайки малко котенце, но то може да се радва и гледайки как котенцето прегръща с лапичките си майка си. Това са различни неща. Затова кое е добро и кое -лошо, това е задачата на възпитанието. Тези, които застрашават света, се нахвърлят върху нас от всички страни. Ние трябва да съхраним равновесие и да се радваме на всичко истинско: на природата, на чистите човешки отношения, на истинската любов, на истинското семейство.
– Вие сте израснали в семейство на знаменити актьори. Името помага или е тежък товар?
– И помага, но е и тежък товар. Спомням си, на петия конгрес на Съюза на кинематографистите моят баща беше атакуван от „перестройкаджии-те“ и тогава се осмели да го защити само едни човек – Никита Михалков. Но времето се обърна и хората разбраха, че тези промени нищо хубаво не ни донесоха, само разрушения. Сега нашият Съюз на кинематографистите също не преживява най-добрите си
времена, има много желаещи да свалят Никита Михалков от поста на председател. Има остра борба за всички онези ценности, в които ние някога се клехме. Това са общочовешките ценности. Това е и нашето кино, и нашата литература. Всичко това, което отличава славянските народи от останалия свят. Това е чистото сърце и ясният разум.
– Мислите ли че славянската култура е алтернатива на западната?
– Аз мисля, че добрият творец може да създаде шедьовър, независимо къде живее и какъв е по националност. Всичко опира до човешката съвест. Осъзнава ли той какво прави или не. Ако той цени стойностното изкуство, ако се стреми да се самоусъвършенства и да усъвършенства света, то тогава той е човек с висока култура.
– Снимали сте се в много филми. Коя Ваша роля смятате за най-успешна, запомняща се?
– Трудно ми е да отделя една. Но ми харесва ролята, която ме направи популярна – на Хари в „Соларис“, на мадам Де Ренал в „Червено и черно“, на княгиня Мария Волконска 6 „Звездата на пленителното щастие“.
– Актриса, режисьор, сценарист… Кое е най-трудно? Къде се чувствате в собствената си кожа?
– Аз станах режисьор, когато бях съвсем млада. Така че аз винаги съм съвместявала актьорската работа с режисьорската. Освен това пиша сценарии и дори получих наградата „Златното перо на Русия“ за филма Тогол. Най-близкият“. Много обичам да пиша, може би, защото моята баба беше писателка. Но Вие забравихте и нещо много важно – аз съм и продуцент по неволя. Много ми се иска някой друг да търси парите за филмите, но не се получава.
– Обърнахте се и към документалистиката…
– През 90-те години заснех няколко филма за рода Рьорих. Аз съм техен изследовател и съм една от последните, снимала Светослав Ни-колаевич в неговия дом. Освен това направих и два филма за моя баща. Така че продължавам да работя в две направления – документално и художествено кино.
– С какво Ви впечатли личността на Рьорих?
– Аз, също като Рьорих, съм космист. Смятам, че природата е жива и ние трябва не просто да я използваме, но и да я чувстваме. Всичко в природата е закономерно, всичко има огромно значение. И затова нищо не е случайно. Случайното – това е неопозната закономерност. Затова трябва да се изучава физическата енергия на човека. И да помним, че тялото – това е биологическият скафандър на човека, в който има много по-ценни неща.
– Какво ще кажете за руското кино днес?
– Руското кино, както и световното, преживява далеч не най-добрите си времена. В Русия се правят много малко филми, детското кино също е слабо. Цели четири години чаках да излезе на екран моят филм „Тайната на снежната кралица“. Не ми достигаха средства. Разбира се, има и хубави руски филми, но сме далеч от равнището, което имаше киното в СССР. Удави ни, и не само нас, американското кино. Има и чудесни американски филми, но аз не смятам, че трябва да гледаме само американски продукции и че нашите деца трябва да се възпитават само с Холивуд.
– В тази връзка, не се ли измениха изискванията на зрителите, не се ли измени самата публика?
– Изискванията се измениха, защото самата публика се промени. Голяма част от зрителите станаха апатични, покорни. Тях нищо друго, освен забавленията не ги интересува. Но има и друга, макар и неголяма, група зрители, които искат друга култура. Но в края на краищата вината е и наша, защото ние трябва да формираме вкуса на публиката. Аз отдавам много голямо значение на кинофестивалите, където се прожектира качествено кино.
– В съвременното кино има прекалено много насилие и секс. Не е ли станало то прекалено брутално? И „възпитава“ младите хора съвсем не в добродетели. Как да се борим с това, имате ли рецепта?
– Да се борим с това не е нужно. Аз ще разкажа една притча. Ученик попитал учителя си – древен мъдрец: „Как да намалим злото, без да се докосваме до него?“ Учителят се навел и с пръчка начертал линия на пясъка. След което на свой ред попитал ученика: „Как да намалим тази линия, без да се докосваме до нея?“ Ученикът се замислил. Тогава учителят нарисувал до линията друга линия, но по-дълга, и казал: „Ето сега, като гледаме съотношението на линиите, първата линия е станала по-малка“. Тоест, всички, от които зависи това, трябва да се стремим да правим повече добро: хубави филми, спектакли… И тогава лошото, злото, създадено от хората, ще се намали. Всичко зависи от нас.
– Какво мислите за славянския свят въобще? За традиционните ценности?
– Аз смятам, че славянството е надеждата на света. Разбира се, ако ние в преследване на печалбата не загубим своята самобитност, своята култура. Подобно предсказание за славянството има и Ванга. Светът се променя стремително пред очите ни. Аз вярвам, че всичките тези банки в един момент ще рухнат и отношенията между хората ще станат по-прости и естествени.
– Имате активна гражданска позиция по въпроса за Крим и Украйна. Какво ще кажете в тази връзка?
– За мен Крим е особено място на Земята. Това е уникален район и когато виждам в какво се е превърнал през последните над 20 години, докато беше в състава на Украйна, очите
ми се пълнят със сълзи. Всичко беше занемарено, всичко се рушеше. Аз смятам, че трябва да го владее този, който го подобрява. Надявам се да успеем да го направим. Между другото и сега в Крим отиват на почивка много украински граждани. И те забелязват, че животът се подобрява. И Севастопол винаги си е бил руски, така че това е глътка справедливост. Аз смятам, че на Украйна въобще не й върви с хората, които я управляват през последните години. А на мен ми е болно. Защото аз обичам Украйна, обичам Киев, обичам родината на баща си. И ми е безкрайно жал, че това можеше да бъде богата страна, а тя сега е бедна, обезкръвена от лошото управление.
– За съжаление политиците избраха за България път на развитие, който я разделя от България. В същото време преобладаващата част от българския народ обича руснаците. Все пак имаме много повече неща, които ни сближават, отколкото които ни разделят -вяра, писменост, култура, история. Как виждате нашето бъдеще?
– Има сили, които искат да откъснат Украйна от Русия, Беларус от Русия, България от Русия. Но те няма да успеят, защото имаме общи славянски корени. Считам, че Русия и България ще намерят своите точки на сближаване, при това – много силни. Сега борбата е не просто за територии и богатства. Това са игри на хора, които си мислят, че могат да управляват света. Но всъщност те нищо не могат да управляват. Защото в света има закономерности и ако някой ги наруши, ще си носи последствията от това. Колкото и да е богат един човек, главното богатство е в душата, в постъпките, които извършва през живота си. Това е нещото, което ще вземем със себе си. Всичко останало е без значение.
– Вие не сте за първи път в България. Как се чувствате тук? Вярно ли е, че във вените Ви тече българска кръв?
– Да, истина е. Моят баща е роден в село Белозерка, Херсонска област. Той винаги е подчертавал, че в родното му село са живеели заедно и българи, и сърби, и турци, и украинци, и руснаци. Обичаше да казва: „Дядо ми е българин, баба ми – сръбкиня, а по паспорт аз съм украинец.“ И се смееше. Така че наистина, във вените ми тече българска кръв, а и по външност приличам на българка. В България се чувствам много добре. Обичам българската природа, климат, народ.
– Каква е Вашата любима мисъл, Вашето послание към читателите на в. ДУМА?
– Аз смятам, че смисълът на живота е в самоусъвършенстването. В самоусъвършенстването на собственото Аз и света. Но винаги трябва да започваме със собственото Аз. А това винаги е много трудно. Затова желая на читателите на в. ДУМА самоусъвършенстване. Нека да помнят, че на всички нас ни е дадена тази възможност.