Участието на Русия в газовия хъб „Балкан“ зависи от гаранциите и количествата газ, това заяви за ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов. „Относно газовия хъб „Балкан“ положението е по-малко оптимистично, отколкото за АЕЦ „Белене“, каза той.
„Руската страна ще разгледа всички предложения на българската страна относно газовия хъб „Балкан“, но затова както се изрази нашият президент Владимир Путин, трябва да има железобетонни гаранции, които биха могли да убедят „Газпром“, че този проект е интересен от гледна точка на количествата газ, които ще се доставят. А втората част са свързани с гаранциите, които трябва да предоставят българската страна и Еврокомисията. Ако „Газпром“ се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства, нито една от страните не може да се откаже от неговата реализация“, каза Герасимов.
Той припомни, че България под натиска на ЕС се е отказала от проекта „Южен поток“ и е принудила Русия да търси други варианти за решаването на проблема.
Припомняме, че на 5 септември във Варна се състоя среща, на която министър-председателят Бойко Борисов представи предложението си за газов хъб „Балкан“. В него нашата страна трябва да получава природен газ от Русия, Каспийския регион и от собствен добив.
Премиерът изрази надежда тогава страната ни да не бъде заобиколена и предложи провеждането на тристранна среща с участието на България, Русия и Еврокомисията. Газов хъб трябва да има, категоричен е Борисов.
Малко преди откриването на кръглата маса за хъба „Балкан“, председателят на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер съобщи, че в момента газовият холдинг и неговите турски партньори обсъждат единствено строителството на морски газопровод за Турция. Коментирайки възможността, дали газ по „Турски поток“ може да се доставя в Европа, президентът на „Газпром“ каза: „Турската страна предоставя такава възможност на границата на Турция и Гърция“.
„Южен поток“ срещу „Турски поток“
В началото на декември 2014 г. руският президент Владимир Путин обяви, че Русия се отказва от проекта „Южен поток“, защото няма гаранции за неговото изграждане от страна на България и Европейския съюз. Вместо това Москва предложи на Анкара да се изгради подводен газопровод „Турски поток“ с капацитет от 63 милиарда куб.м. газ. Предвиждаше се този проект да стане алтернатива на „Южен поток“ и транзита през Украйна. „Газпром“ официално обяви, че иска да се откаже от транспортирането на „синьо гориво“ през Украйна през 2019 г., когато изтича договора за транзит с Киев.
През февруари 2015 г. започна да се забелязва преосмисляне на руската позиция относно газовите потоци по дъното на Черно море. Една от причините за това са тежките руско-турски преговори. Тогава за пръв път се появи идеята за разделяне на потоците с възможното изграждане на две тръби – първата за Турция, а втората за България. В същото време и официална Москва, и „Газпром“ многократно са заявявали, че за тях проектът „Южен поток“ не съществува. Тези изказвания зачестиха особено в началото на 2016 г., т.е. малко повече от месец след като в края на ноември 2015 г. турските ВВС свалиха руски бомбардировач в небето на Сирия. Този акт стана причина за най-дълбоката криза в руско-турските отношения от десетилетия насам. Москва наложи икономически санкции на Анкара и временно замрази проекта „Турски поток“. Милер заяви, че за Русия обсъжда за момента само „Турски поток“.
От началото на лятото на 2016 г. руско-турските отношения се подобриха, а след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. Анкара пое засилен курс към възстановяване на диалога с Москва, включително в енергийната сфера. Така се стигна до срещата на двамата силни в Европа президентите Путин и Ердоган в Кремъл през август. На нея турският лидер обяви, че ще направи всичко възможно за бързото изграждане на „Турски поток“. Преговорите по него станаха по-динамични, особено през последните дни. Предвижда се тръбата да подаде първите количества „синьо гориво“ още в края на 2019 г. и по този начин да се осъществи руската мечта за заобикалянето на Украйна. Проблемът е в това, че с реализацията на „Турски поток“ не само ще бъде заобиколена Украйна, но най-вероятно и България. Именно по така наречения „Западен Балкански маршрут“ през Украйна и България преминават основните количества руски природен газ за Турция. Тези количества представляват основата на транзита през българска територия и тяхната загуба ще донесе сериозни финансови загуби на България – единствената работеща част в българската енергетика, която през последните години се намира в много тежко състояние, е транзитът на руския газ и получаваните от това транзитни такси, възлизащи на малко под 200 млн. лева на година.
За да се опита да промени тази ситуация София предлага изграждането на газов хъб „Балкан“, в който да постъпва газ и от Русия по бъдеща тръба по дъното на Черно море. Ако тя бъде построена, а за това трябва да се спазят много точно изискванията на Европейския съюз и Третия енергиен пакет, България може да си възстанови поне малко от загубените около 14 млрд. куб. м. газ, които в бъдеще ще постъпват директно за Турция / и тук съществува още едно ако – ако Русия и Турция все пак построят „Турски поток“, което може й да се не случи по редица причини, както показва практиката от последните години – бел.ред./
По отношение на вероятните доставки на руски природен газ за България по нови маршрути, включително по дъното на Черно море, трябва да се отчете позицията на Кремъл. А тя бе оповестена от президента Владимир Путин по време на съвместната му пресконференция с Ердоган. Русия иска „железобетонни гаранции“ от България и ЕС, ако реши да прави нова тръба до нашия черноморски бряг, припомня репортерът на БГНЕС.