Какви сили заплашват военноморския флот на Русия?
Олег Казаренко,
капитан-лейтенант от запаса
Крим винаги е бил важен от стратегическа гледна точка. Империите са воювали за него още от древността, за да владеят територията му и да имат влияние на акваторията на Черно море. За да анализираме съвременната стратегическа обстановка в региона и бъдещето на Черноморския флот на Руската Федерация, се спряхме на последните две години от историята на полуострова.
Крим е „непотопяемият авионосец“, чието владение дава право за контрол върху целия Черноморско-Азовски регион, а Севастопол е острието на меча в Черно море, даващ ключ към „проливите“. Това е единствената военноморска база на Русия в Черно море за базиране на кораби от всякакъв ранг (има и две удобни пристанища – Керч и Феодосия). Това са авиобази и летища. Това са корабостроителни заводи и инфраструктура. Разбира се, за възстановяване и модернизиране на всичко това ще трябва да бъдат похарчени (и вече се харчат) колосални финансови средства. Но, както се казва, няма безплатна сигурност.
2016 година: какво се промени?
Неведнъж е казвано, че корабите на Черноморския флот са остарели морално и технически. Да поговорим отначало за загубите. През ноември 2014 г. се запали ескадреният миноносец „Керч“ заради нарушаване на правилата за пожарна безопасност от личния състав. Днес корабът е бракуван. Останалите кораби от 11-а бригада са на линия и успешно изпълняват задачите си. Подводницата Б-380 (1983), която беше на ремонт от 2000 г., е бракувана. Бракуван е и ескадреният миноносец „Владимирец“. За разлика от своя събрат („Керч“), миноносецът „Очаков“ достойно завърши службата си в Черно море, блокирайки корабите на ВМС на Украйна по време на „кримската пролет“.
Някои неща получихме в качеството на „военни трофеи“ (статутът на тези кораби е под въпрос) от Украйна. Техническото състояние на наследеното е лошо. Днес, имайки предвид неизвестните около съдбата им, можем да кажем, че те са по-скоро бреме, отколкото подарък.
През 2010 г. в завод „Янтар“ (Калининград) започна строителството на „Адмирал Григорович“ – първият от шест стражеви кораби. Те трябва да заменят старите, които са на въоръжение в 11-а бригада. Серията обаче няма да бъде достроена заради отказа на украинската страна да достави последните три газотурбинни двигателя (което, между впрочем, не й попречи да прибере парите за тях). „Адмирал Григорович“ и „Адмирал Ессен“ ще пристигнат в Севастопол още тази година. „Адмирал Макаров“ най-вероятно ще пристигне в Черно море през 2017 г. Преди 2018 г. Русия няма да успее да организира собствено производство на газотурбинни двигатели, а да се държи серия от недостроени кораби на док е нецелесъобразно. Неотдавна беше постигната договореност с Индия за продажбата на „Адмирал Бутаков“, „Адмирал Истомин“ и „Адмирал Корнилов“. Стражевият катер „Адмирал Григорович“ ще пристигне тази година в Севастопол за постоянно базиране.
В Новоросийск започнаха да пристигат подводниците от проекта 636.3. Серията от шест подводници започна да се строи през 2010 г. в Санкт Петербург в завода „Адмиралтейские верфи“. Първите две – Б-261 „Новоросийск“ и Б-237 „Ростов-на-Дон“, вече са в състава на Черноморския флот. Готови са „Стари Оскол“ и Б-265 „Краснодар“. Б-268 „Велики Новгород“ и Б-271 Колпино“ се дострояват. Най-вероятно бригадата ще е окомплектована напълно и базирана в Новоросийск към края на 2017 г.
А сега – хитът на миналата година: малките ракетни кораби. В момента в Зеленодолския корабостроителен завод се изгражда серия от шест кораба за Севастопол. „Зеленият Дол“ и „Серпухов“ вече са в строя. Скоро към тях ще се присъединят „Вишний Волочек“, „Орехово-Зуево“, „Ингушетия“ и „Грайворон“. Любопитната новина е, че през февруари 2014 г. в Зеленодолския корабостроителен завод започна строителството на патрулиращия кораб „Василий Биков“. При относително неголямата му водоизместимост – около 1300 т, характеристиките му са впечатляващи. На първо място това е автономността – 60 денонощия, и 6000 мили обхват на плаването. Второ. Възможност за разполагане на борда на комплекс ударно ракетно въоръжение. Т.е. това е по-скоро ракетен кораб, отколкото патрулен. „Василий Биков“ и „Дмитрий Рогачев“ се строят от 2014 г., а „Павел Державин“ от 2016 г. До 2020 г. по план трябва да се построи серия от шест кораба. Най-важното е, че тези съвсем различни по клас кораби имат едно предимство. На всеки от тях могат да се разполагат ракети клас „Калибър“. Всеки кораб може да носи на борда си по осем ракети, а подводницата – четири.
Възможностите за противодействие от полуострова
Връщането на Крим в състава на Русия ни позволи да укрепим значително полуострова. Основното средство за противодействие от брега срещу кораби на противника са бреговите ракетни комплекси „Бастион“ и „Бал“. Тяхното разполагане в Южен Крим поставя под въпрос плаването на кораби на вероятен противник в по-голямата част на Черно море. При взаимодействие с 11-ата самостоятелна брегова ракетно-артилерийска бригада (Анапа) на практика се покрива цялото Черно море.
„Бастион“ стреля на разстояние до 300 км, като вероятността за поразяване на целите е много висока поради скоростта на полета на крилатите ракети. „Бал“ пък покрива до 120 км, но точността на попаденията е много висока. Комплексът изстрелва цял залп крилати ракети през 3 секунди. Ударните възможности на полуострова ще се увеличат значително след обновяването на авиопарка на двата морски щурмови авиационни полка. Основните удари може да бъдат нанесени от бомбардировачите Су-24, Су-24МР и многофункционалните изтребители Су-30СМ. Сериозна заплаха за унищожаването на противникови кораби е и щурмовата авиация на 37-и смесен авиополк. За откриване и унищожаване на подводници пък са предназначени самолетът Бе-12 и вертолетът Ка-27.
Какво имат съседите?
Трябва да се каже, че нямаме еднозначни съюзници на Черно море.
– ВМС на Украйна. Този флот съществува само на хартия. Единственият полужив кораб е „Гетман Сагайдачный“, който е на 23 години и е „беззъб“.
– ВМС на България. Ядрото на българския флот са три старички фрегати (преди белгийски, произведени през 1970 г.). Независимо от това, че тези кораби носят крилати ракети Exocet, не може да се гледа на тях сериозно. Останалите кораби от флота са малки и могат да се използват срещу лодки, както и 5 ракетни катера от съветско време.
– ВМС на Румъния. С румънците работата не е по-добре. Основа на флота им са две фрегати „Тип 22“, които вече не са на въоръжение, купени от Великобритания (строени 1987 и 1988 г.). И двата кораба са модернизирани в Англия, но не носят ударно ракетно оръжие. Има и една румънска фрегата „Мерешешт“, построена зле, която днес се използва повече като учебен кораб. Съществуват и 4 корвета с водоизместимост 1600 тона, които обаче са по-скоро артилерийски кораби и нямат ракетно въоръжение.
– ВМС на Грузия. Грузинският флот престана да съществува през август 2008 г.
– ВМС на Турция. Към турците трябва да се отнасяме с цялата сериозност, доколкото сега те ни превъзхождат по кораби. Първо, те имат сериозни подводни сили – 13 подводници, строени в Германия между 1976 и 2007 г.: пет са от типа „Атълай“, 4 „Превезе“ и 4 от типа „Гюр“, които са най-нови. Те могат да носят противокорабни ракети Sub Harpoon. Освен това през 2011 г. турците подписаха с немците договор за построяването на шест лодки „Тип 214“, които ще са съвсем ново поколение подводници с повишена скриваемост.
Надводният турски флот се състои от фрегати. Осем кораба от типа „Оливър Хазард Пери“ са дадени на Турция от САЩ като военна помощ (1998-2003 г.). Четири фрегати „Явуз“ са строени в Германия през 1985-1989 г. и други четири от типа „Барбаросс“ пак оттам от периода 1997-2000 г. Всички фрегати носят на борда си по 8 крилати ракети Нarpoon. Минаваме към турските корвети (аналог на руските малки ракетни кораби). В началото на 2000 г. Турция получи от Франция 6 б/у корпуса (строени през 1974-1976 г.). Всеки корвет разполага с 4 крилати ракети Exocet. Сега обаче Турция се готви да ги подмени, като през 2008 г. планира серия от 12 корвета MILGEM. Два от тях вече вдигнаха флаг и още два се строят активно. Този тип кораби са способни да унищожат всякаква цел. Освен това Турция има и 20 ракетни катера, което не е малко. Военните амбиции на Портата впечатляват.
Изводи и прогнози
Изводите не са утешителни. В момента нашият корабен състав отстъпва пред страните от НАТО в Черноморския регион по количеството на бойни кораби и катери, на носители на крилати ракети – също.
Трудно може да се мисли за пълномащабни бойни действия в Черно море, защото при очевидното ни изоставане по кораби и катери ние имаме явно превъзходство в авиацията и наземните ракетни комплекси. Сега се прави първата стъпка – осигуряването на сигурността на Крим и Кавказ. В близките 4-5 години ситуацията ще се подобри в качествено отношение.
Не бива да забравяме, че основната задача на Черноморския флот е не само доминирането над Черно море. Във всички времена – както в Руската империя, така и в СССР, Черноморският флот е бил инструмент за влияние в Средиземноморския театър. А и там нищо не е просто. Последната опора на нашата политика в Средиземно море се намира в Тартус. И „сирийският експрес“ илюстрира проблемите на военноморския ни флот. Първо, ние имаме катастрофичен недостиг на десантни кораби. Второ, ние нямаме кораби за далечната морска зона. Трето, ние нямаме кораби за осигуряване.
И така. Към 2020 г. съставът на бойните ни кораби ще се обнови значително, което ще промени разположението на силите в Черно море. Сега не е най-доброто време за скъпо струващи експерименти, за да не кажем авантюрни проекти. В ситуацията на икономическа криза трябва да се стъпва на принципа „минимални вложения – максимална ефективност“. Четирите корабчета на 106-а бригада в Каспийската флота през есента на миналата година доказаха ярко рационалността на подобен подход.
Ново попълнение сред руските моряци
warfiles.ru
Превод: Светла Христова
Източник: в. „Дума“