На 18 юли американската медия Си Ен Ен съобщи, че руски пилоти уж са бомбардирали поредната „приятелска” групировка в Сирия. Журналистите на Си Ен Ен заявиха, че за прихващането на руските Су-24 дори са излетели американски самолети F-18, които, изразходвайки всичкото гориво, са се върнали обратно в базата си, след което руските бомбардировачи са се „върнали” и да добили умерената, но добре въоръжена опозиция, пише Дмитрий Юров в tvzvezda.ru, цитиран от blitz.bg .
От министерството на отбраната на Русия веднага опровергаха очевидните абсурдни заявления на САЩ – говорителят на ведомството Игор Конашенков заяви, че руските ВКС са действали в рамките на съгласуваните процедури и са предупредили западната коалиция за целите на наземните удари. Нещо повече, от руското министерство на отбраната подчертаха, че ударите са били нанасяни по цели, намиращи се на повече от 300 километра от районите, където действа опозицията.
Също така, доста съмнителен и самият факт за въпросното „прехващане” от американските изтребители на бомбардировачите на ВКС на Русия. Дори ако авиацията на САЩ да се е появила в района, където са действали руските самолети, то, най-вероятно тя е наблюдавала действията на руските пилоти от голямо разстояние.
Във всеки случай на бойната работа на ВКС на Русия появяването на „янките” със сигурност не е могло да повлияе и за някакво „прехващане” не може и дума да става.
Това, което не могат да разберат американските дипломати и военни съветници, е , че Русия действа в Сирия със съгласието на действащия законен президент на страната и сирийския народ, а появилите се отникъде изявления за „бомбардировки там, където не трябва” не са състоятелни. Темата за разделянето на терористите на „добри”, тоест свои, и лоши (неудобни) активно се поддържа в американските медии, а скорошното изявление на Си Ен Ен е поредното потвърждение. Но последните изявления на САЩ говорят и за това, че успехите на Русия в Сирия до такава степен „напрягат” американците, че те са започнали да търсят пътища за изтласкване на руските ВКС от региона.
Подредба на силите
Важно е да се разбере, че чуждестранните държави активно укрепват своите граници и увеличават групировките на войските, както и количеството техника – както сухопътна, така и авиационна. Основната опасност, по думите на почти всички военни специалисти, идва от Турция, на територията на която в непосредствена близост до Сирия са разположени две военновъздушни бази. Опасността на едната от двете бази стана явна при свалянето на руския Су-24 бе свален над Сирия. Именно от базата Диарбекир излетя изтребителя F-16.
И двете бази са с голямо качество и могат да приемат самолети от НАТО от всякакъв тип, дори и разузнавачите AWACS. Работата на руските ВКС се следи и от земята. По границата турците са разположили зенитно-ракетни комплекси и системи за локализиране.
Всички тези мерки свидетелстват за това, че вниманието към операцията на руските ВКС от страна на „партньорите” не отслабва. Междувременно руската база в Латакия продължава да функционира успешно. Особеностите на базата включват и това, че Су-34, излетял от там, може да покрие цялата територия на Сирия. По-трудно е със щурмоваците Су-25. За да доставят бомби на практика до всяка една точка в Сирия, на тях трябва да бъдат монтирани допълнителни резервоари.
Огнен пръстен
Не всичко е спокойно и на юг от Сирия – в Ирак се водят военни действия. Там активно действат ДАЕШ, а в Саудитска Арабия си имат собствени ВВС, също се усеща и военното присъствие на САЩ. Близо до Риад се намира база на британските ВВС, като летището е способно да приеме дори и американските стратегически бомбардировачи Б-52. По този начин и от север, и от юг не най-големите приятели на Башар Асад увеличават войските за възможна военна операция. Към общия брой на турски и саудитски изтребители трябва да се добавят и самолетите на самолетоносачите „Хари Труман” и „Дуайт Айзенхауер”. Пентагонът планира да остави тези два кораба по-близо до Сирия, за да „демонстрира на Москва решителност на действията”.
Именно по този начин се коментира в западната преса информацията за прехвърлянето на двата самолетоносача в неспокойния регион. Трябва да се признае, че заплаха от въздуха в този случай действително съществува – всеки самолетоносач е способен да приеме до 90 самолета и хеликоптера, включително самолетите за ДРЛО Hawkeye, както машините за радиолокационна борба Boeing EA-18 Growler.
Прозвучалите многократно фрази на официалните лица на Държавния департамент и на министерството на отбраната на САЩ за това, че „руските самолети в небето на Сирия трябва да бъдат прихванати”, както отбелязват специалистите, е повече елемент от психологическата война, отколкото подготовка за реално противопоставяне. Специалистите отбелязват, че за да „поеме” въздушното пространство на Сирия палубната авиация на САЩ трябва по някакъв начин да заобиколи комплексите за ПВО С-400, които дежурят в руската база Хмеймим. По думите на специалисти, С-400 и присъствието на руските ВКС като цяло свеждат почти до нула вероятността за военно нахлуване от няколко направления едновременно на САЩ и съюзниците им.
„Появата на С-400 в Сирия като цяло изигра значителна роля не чак толкова при ограничаването на полетите на ВВС на Турция в района, до колкото доказа, че организирането на ефективна въздушна отбрана в отделен район е възможно за кратък период от време”, отбелязва военният експерт Алексей Леонков.
Разгърнатият руски противовъздушен щит затвори две трети от територията на Сирия. Единственото направление, което трябва да се покрие, е североизточната част на Сирия. Тук трябва да се припомни защо Русия доставя на Иран и продава на Армения С-300. Експертите отбелязват, че появата на С-300 и вече стоварените в Иран комплекси не трябва да бъдат разглеждани само като средства за защита на въздушното пространство на отделната страна.
„Прелестта се състои в това, че ако Русия се споразумее с Иран и Армения и включи С-300 на тези страни в автоматизираната система за управление на войските, има голяма вероятност безполетната зона да се разпростре върху цялата територия на Сирия”, отбелязва експертът Алексей Леонков. Ако Иран се съгласи на стъпката, ще бъде осветена не само Сирия, но и цялата авиация на Саудитска Арабия, добавя той.