Западните страни са загрижени от факта, че „руската пропаганда“ е станала твърде ефективна и не могат да разработят никакви нови методи на противодействие, пише Франсоа Бернар Юиг, специалист от Института по международни и стратегически изследвания в публикация в Atlantico, предаде РИА Новости.
Според автора в последно време руските журналисти са успели да постигнат внушителни резултати, като са създали определена среда на доверие към информацията, идваща от Русия. Изследванията на американския институт Pew Institute показват, че европейците се отнасят с все повече скептичност към собствените си медии. Заедно с това явление хората са започнали в по-голяма степен да се доверяват към новините, които „прославят Русия“.
„Съвкупността от тези два фактора придава определена тежест на руската риторика. Освен това тя има и „антисистемен“ характер, насочен срещу глобализацията и либерализма, който също ѝ носи определена подкрепа“, отбелязва Юиг.
При това руската „пропаганда“ работи с методите, които САЩ наричат „публична дипломация“ и използват още от 50-те години. Също така Москва активно прилага и иновативни подходи, като използва социалните мрежи, за да прокарва позициите си, пише авторът на статията.
Западните страни не се отказват от опитите си да се противопоставят на нарастващото влияние на Русия в информационната сфера, макар и действията им да не са много успешни. По-конкретно Европейската комисия сформира работна група, от която се очаква да даде отпор на проруските антизападни източници в интернет, но към момента в групата участват само осем души, което поражда съмнения относно ефективността ѝ, подчертава Юиг.
„Струва си да се отбележи, че институции като Европейската комисия на теория трябва да пазят неутралитет, но въпреки това за тях са характерни определени идеологически позиции, а също така всеки, който не се придържа към проевропейските, проправителствени и либерални възгледи, автоматично бива обявяван за жертва на пропагандата. Слабо вероятно е Комисията да постигне сериозни резултати с подобна позиция“, заключава авторът на статията, публикувана на сайта Atlantico.