Замислена да удари Русия и президента Владимир Путин преди парламентарните избори в Руската федерация, атаката към панамската юридическа кантора „Моссак-Фонсека” даде откат. Дирижирана и финансирана от фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос и правителствената американска Агенция за международна помощ (USAID), която се ръководи от държавния секретар, а бюджетът й се утвърждава от Американския конгрес, се превърна в същински „приятелски огън” за съюзниците и партньорите на Вашингтон – от Исландия, през Великобритания, до Малта, Украйна, Саудитска Арабия и Пакистан.
Притиснат от разкритията, че е укрил пари в офшорка на британските Вирджински острови и последвалите масови протести, исландският премиер Зигмундур Гунлаугсон подаде оставка. Правителството издържа на поискания от опозицията вот на недоверие, но беше оглавено от бившия министър на земеделието и риболова Йохансон.
За разлика от Исландия, във Великобритания премиерът Камерън, също „офшорник”, не подаде оставка, а в Украйна вместо президента Порошенко оставка подаде премиерът Яценюк. В Малта също поискаха оставката на премиера, заради разкритието, че неговият шеф на кабинета и министърът на здравеопазването имат сметки в офшорни зони.
Официалното обяснение на „Панама гейт” е достойно за сценарий на холивудски екшън.Някакъв сътрудник на „Моссак-Фонсека” имал любовница. И тъй като отношенията им не вървели, тя решила да му отмъсти, като открадне и продаде на журналистите 11,5 млн. записа от неговия архив. Записите получил германският вестник „Зюддойче цайтунг”, а с техния анализ се заела неизвестната доскоро организация „Проект за известяване за организирана престъпност и корупция” (Organized crime and corruption reporting project, OCCRP). От българска страна в прегледа на панамските документи участва журналистката Алексения Димитрова от в. „24 часа”.
От огромния информационен масив изскочиха имената на 12 действащи и бивши световни лидери, над 128 крупни политици и държавни служители в целия свят и голям брой по-дребни риби, като естрадни звезди и спортисти. Засега са разкрити няколко български„офшорници”: кандидат-президента Николай Банев и съпругата му Емилия, оръжейният търговец и носител на орден „Стара планина” Петър Манджуков, бившият съдружник на Майкъл Чорни и бивш собственик на ПФК „Левски” Тодор Батков и бившият директор на БТА Стоян Чешмеджиев. До излизането на този брой може да изникнат и други български имена. Жълтата преса получи изобилна храна и изобщо не забеляза цяла купчина явни прибавки.
Докато нашите „независими” медии размахваха портрета на Путин, въпреки явното му отсъствие сред панамските „спестовници”, със странно снизхождение подминаха признанието на британския премиер Дейвид Камерън, че покойният му баща е имал офшорка, в която и той имал дял. Владимир Путин се оказа виновен за това, че във въпросната панамска офшорна зона имало 2 млрд. долара, внесени от приятеля му от детство, виолончелистът Сергей Ролдугин!
За съжаление на сценаристите на „Панамалийкс”, руснаците не се хващат на уловката, но скандалът може да има сериозно отражение върху изхода от британския референдум за или против оставането на Великобритания в ЕС. Защото „за” оставането в ЕС ще агитира „офшорникът” Дейвид Камерън. Възможно е от изтичането на над 11,5-те милиона панамски записи да бъдат засегнати и други европейски лидери. Но дори заплахата да бъдат разобличени като укриватели на пари и данъци е достатъчна, за да бъдат отстъпчиви по всички въпроси, които интересуват САЩ.
Впрочем, панамският скандал явно е повлиял на резултатите от холандския референдум за асоциирането на Украйна с ЕС. Макар да беше насрочен не от парламента и да не задължава с нищо властите в Холандия, референдумът показа, че 64,5 % от холандците са против споразумението за асоцииране на Украйна. Преди това пък председателят на ЕК Юнкер беше казал, че Украйна няма да бъде приета в ЕС по-рано от 20-25 години…
Фактът, че сред притежателите на сметки в панамските офшорки има едва 200 американски компании беше обяснен от британския вестник „Гардиан” в коментар, озаглавен „Забравете Панама: По-лесно е да скриете парите си в САЩ, отколкото където и да е другаде” (07.04.2016. Според цитираното мнение на американска гражданка, много по-лесно е да откриеш офшорна фирма в САЩ, отколкото да получиш читателска карта за библиотека. Засега са известни две офшорни зони в самите САЩ – в щатите Делауер и Невада. Защо им е на американците да ходят в Панама, когато си имат „национални” офшорни зони? А и в редица други щати действа норма, според която акционерът в някое ООД плаща в САЩ данъци само за доходи, получени на територията на Щатите. Ако няма такива, плаща само нищожната сума от 400 долара на година. Впрочем, да имаш пари в офшорна фирма не е незаконно, а само морално укоримо.
Но нали политиката има толкова малко общо с етиката, колкото астрономията и геометрията?! Вашингтон дели офшорките на „добри” и „лоши”, като най-добри са американските. Офшорни зони са остров Кипър, Каймановите острови, Хонконг, британските Вирджински острови, части от Швейцария, от континентален Китай и други. Обаче стремежът на САЩ е те да останат единствения на света „данъчен пристан”. Според изследване на групата TJN (Tax Justice Network) във всички офшорни зони на земята са укрити от 21 до 32 млрд. долара, когато БВП на САЩ е само 15 трлн. долара, а съвкупният обществен продукт на всички страни по света е 72 трлн. долара. Превеждането на тези пари в САЩ ще им позволи още дълго да запазят привидния си икономически растеж. Но тъй като офшорките наподобяват средновековни крепости, трябва зрелищно да се разтърси най-значимата от тях, за да се огънат и другаде. Това обяснява защо е избрана именно Панама. По-различни оценки там са концентрирани 7,6 трлн. долара или 1/4 от всички „офшорни” пари на световната икономика.
Причините за бягството на капитали към офшорни зони са няколко: войните и несигурността в собствените страни, високите данъци, нарушаването на конфиденциалността на банковата информация за истинските собственици на вложенията и техния произход; и респективно гаранциите за конфиденциалност, ниските данъци и лекотата за разкриване на сметки в офшорните зони. Ако става въпрос за българските „офшорници”, те не бягат от данъците в България, а просто повтарят “добрите практики” по света. Пък и на народа ни, налегнат от мизерия бурни ценови подскоци, няма да му е леко да преглътне такъв “залък”.
Операция „Панамалийкс” се оказва в крайна сметка елемент от текущата война за запазване глобалната хегемония на САЩ. Подчиняването на световната икономика и поставянето под американски контрол на световните капитали, съчетани с технологичното и военно превъзходство на САЩ, са предпоставки и за контрол върху световната политика. Понеже при наличието на други ядрени държави вече е опасно да се води война с всички средства, американските стратези предпочитат да водят конвенционални войни, каквато е и икономическата. Експерти и анализатори говорят за очевидната полза от операция „Делауер” – Вашингтон сам разрушава съществуващата повече от 40 години система и поставя офшорките пред избора или със САЩ, или в родината…
Що се отнася до България, панамските документи няма да ни помогнат да си върнем изнесените над 40 млрд. долара. Следите им отдавна са заличени чрез прехвърляне на капитали от една офшорка в друга. Дори в Германия амнистирането на укритите в Швейцария пари, ако притежателите им платят минимален данък, върна в страната едва 300 млн. евро. По време на първото правителство на Бойко Борисов тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов донесе от Германия диск с банкови сметки на български граждани в Швейцария. От това не последва присъда, а дискът, както бе оповестено, бил „загубен”. Също като тефтерчето на Филип Златанов… Дали това е станало просто така, без участието на политици, полицаи и магистрати, като си спомним, че Христо Бисеров беше отстранен от ДПС заради 700 000 евро в Швейцария, но накрая съдът го оневини: имал пари, внесъл ги в швейцарска банка! Сега на дневен ред е Делян Пеевски, съвносител с Йордан Цонев на закон за ограничаване на участието на офшорни фирми в обществените поръчки у нас. А Цветан Василев, бившият „съдружник в престъплението”, наречено КТБ, иска политическо убежище в Сърбия и се заканва да съди България в Страсбург заради фалирането на КТБ. Очевидно има достатъчно пари за адвокати, а парите, както казвал император Веспасиан, не миришат, дори да са от данъци върху обществените клозети.
Е, и България вече си има Закон за борба с корупцията по високите етажи, само че няма кой да бъде съден 0 нашите министри не крадат и не лъжат, крадат румънските и влизат в затвора. Обаче проектозаконът за МВР, изготвен от екипа социолози и политолози на г-жа Румяна Бъчварова, зацикли още в парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност, а еврокомисарят Вера Юрова обяви, че мониторингът на ЕС над България ще падне само ако има осъден за корупция. Очевидно не става реч за някоя „цаца”, а за едри риби. Такива наспорил Господ в министерствата на здравеопазването, земеделието, образованието, транспорта, отбраната, вътрешните работи, както и в ДАИ и ДФ „Земеделие”. И „Отворено общество” и „Америка за България” плащат, но престъпленията от любов и омраза престават ли да бъдат такива, ако са в името на Големия брат?
На политическия небосклон у нас на 10 април се пръкна още една „евроатлантическа”, либерална и „анти олигархична” партия – ДОСТ. На учредителния форум присъстваха гости от управляващата в Турция ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР), както и посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче. Кой от тях е европеец?..
Странно е, че въпреки взаимните обвинения в корупционни зависимости, никой от партньорите в „реформаторското” мнозинство не е сезирал прокуратурата за рушвети, финансови злоупотреби или „зетьо-шуробаджанакизъм”. В РБ май ще се разчекнат между „опозиционността” на Радан Кънев и компания, и желанието на другите партии на всяка цена да останат до държавната копаня. Напоследък обаче и герберите му изпуснаха края, позволявайки си да привикват Борисов в парламента, за да им обясни защо не е уволнил кадрите на ДСБ в държавните органи. Идва на крака! Бунт на кораба имало, казва мъдро. По-скоро са миши тупурдии!
Но изглежда, не само МВР е в етап на полуразпад, а и партията, и правителството: с министри като Москов, Московски, Ненчев, Кунева и Бъчварова Борисов направо ще се самосвали. На всичко отгоре земеделецът военен строител Ненчев се оплаква, че Путин води персонална „хибридна война” срещу него. “Ние сме възхитени” – каква прозорливост, божем.
Веднага се сещам за героя на Чудомир, прочут скъперник, който вземал от съседните дюкяни гореща вода уж да забърка попара на котката, а си изяждал попарата сам. Веднъж при него дошли приятелите на починалия художник Кондовчето с молба да даде нещо за погребението на сиромаха. Той записал в тефтера 10 лева и тъкмо когато приятелите на Кондовчето си казали „Доживяхме да видим керемида масло да пусне”, той им подал 1 лев с думите: „Деветтях лева, момчета, имаше да ми дължи за жълта боя покойникът. Бог да го прости, няма да му ги търся!”. По-големи абсурди могат да се случат само в съседна Турция Там забрадената министърка на семейството и социалната политика Сема Рамазаноглу съди лидера на опозиционната Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу, понеже казал, че тя и бившият вътрешен министър са готови да легнат на пътя на Ердоган – тоест, да му станат щит. Министърката иска обезщетение от 50 хил. турски лири за нанесени „морални щети”… А президентът се моли: „Аллах да пази турската политика от такива типове. Да пази и НРП!”
Явно не само външната политика на Турция, а и на ЕС е пълна с абсурди. Според проучване на общественото мнение, поръчано от в. „Ди Велт” и телевизия ARD, 56 % от германците не вярват на Турция и на споразумението й с ЕС за бежанците и имигрантите. Въпреки това Ангела Меркел обяви, че споразумението с Турция не е тема за дискусия.
Но ако в „Панамалийкс” досега не е изскочило името на турски политик или бизнесмен, значи Сорос си пази джепането за по-добри времена. Скритата заплаха от разкриване на офшорния бизнес на фамилия Ердоган е по-ефикасна от оповестяването на техните задгранични авоари. Не е изключено Ердоганови – баща, син и зет, да си държат парите в Саудитска Арабия. И едва ли са ги сложили в кутии за обувки… И стана така, че “Панама гейт” се целеше в Путин, а улучи доста други “герои на нашето време”. Явно мерникът им ги е слаб…
Автор: Петко ПЕТКОВ
Източник: в. „Нова Зора“