Сирийските кюрди имат причини да се сближат с Москва, а не с Вашингтон, пише американският политолог Морган Каплан в статия за „Вашингтон пост“.
„В сряда филиалът на най-голямата и най-влиятелна кюрдска партия в Сирия, „Демократичен съюз“, отвори първото си официално представителство в чужбина – в Русия“, пише политологът. „Педвид военната и политическа подкрепа за „Демократичен съюз“ от страна на САЩ, това решение вероятно ще предизвика определен род шок и недоумение у Запада“, продължава Каплан.
Въпреки това, ако погледнем ситуацията от гледната точка на историческия опит на сирийските кюрди и основните им интереси, става ясно, че дружбата им с Москва е стратегически оправдана.
Каплан представя няколко аргумента, които според него обясняват защо една от основните сили за борба срещу „Даеш“ се е обърнала към Москва, а не към Вашингтон.
Първо, САЩ и сирийските кюрди като цяло никога не са били приятели, смята политологът. „Кюрдите имат богата и горчива история на загуба на външни съюзници и нито един кюрдски играч не би заложил всички карти само на единия от вариантите“, смята той.
В частност, Отрядът за народна самоотбрана (YPG) – военното крило на сирийските кюрди, създадено през 2011 г., се съгласи на подкрепата от САЩ едва през 2014 г. по време на обсадата на Кобане от бойците на „Даеш“.
При това, по думите на Каплан, САЩ не могат да се решат на безусловна помощ за сирийските кюрди, заради връзките с действащата в Турция „Кюрдска работническа партия“, която Анкара смята за терористична организация. Вашингтон не иска да ядосва този свой силен съюзник в НАТО, пояснява Каплан.
Второ, „Демократичен съюз“ вероятно разчита на това, че ще успее да изгради плодотворни отношения с Москва, докато все по-малко разчита това да се случи и със Запада.
Турците се опитват да не позволят на „Демократичен съюз“ и Русия да контролират действията си със САЩ, поради което сирийските кюрди и Москва гледат на отсрещната страна като на важен съюзник както срещу Турция, така и в борбата с „Даеш“, пояснява Каплан. Именно руската страна призова за това сирийските кюрди да участват в преговорите в Женева за регулирането на конфликта в Сирия, припомня той.
Освен това САЩ са известни с непредсказуемостта си по отношение на това кого да подкрепят – и в случая кюрдите не са изключение, смята политологът.
И трето, кюрдите поглеждат към Москва, а не към Вашингтон, защото тя има най-голямо влияние в Дамаск и повече лостове за въздействие, що се касае до регулирането на ситуацията в страната след конфликта.
И по-точно, че така „Демократичен съюз“ може да разчита на най-добра сделка при получаването на автономия.
„Путин несъмнено е главният международен съюзник на Башар Асад и именно той има най-много лостове за въздействие, които ще помогнат на сирийските кюрди да получат това, което искат“, пише Каплан. Кюрдите разбират, че в това отношение няма за какво да разчитат на Вашингтон.