Миналата година бе паметна за световната икономика. Тя донесе със себе си не само разочароващи темпове на развитие, но и огромни промени – били те за добро или зло – на цялостната глобална икономическа система.
Един от най-важните моменти бе споразумението, постигнато на парижката климатична конференция миналия месец. Сам по себе си договорът е крайно недостатъчен за възпирането на глобалното затопляне или поне ограничаването му до 2 °C над прединдустриалните нива, но ако не друго, то той насочи вниманието на всички към този належащ проблем. Сега целият свят безвъзвратно се движи по пътя към наистина зелената икономика. Не след дълго, изкопаемите горива ще са спомен от миналото. Така че всеки, който инвестира във въгледобива го прави на собствен риск. Зелените инвестиции стават все по-големи, а хората зад тях, да се надяваме, са във все по-голям противовес на магнатите, лобиращи за въгледобивната индустрия, и излагащи земята ни на риск, само и само да задоволят своите краткосрочни интереси.
Действително, загърбването на високо-емисионната икономика, в която въглищата, природният газ и петролът доминираха интересите, е една от няколкото изключително важни промени за глобалната икономика, настъпили през 2015 г. Предстоят и още много, особено предвид бързо разрастващите се икономики като тази на Китай. Новата банка за развитие, учредена миналата година от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се превърна в първата значима международна финансова институция, водена от развиващи се страни. И въпреки силната опозиция на Барак Обама, оглавената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции също ще започне работа този месец.
Едни от най-полемичните решения в сферата на геополитиката от миналата година касаят търговията. Отдавна забравен след години на безцелни дебати, Кръгът преговори Доха, учреден от Световната търговска организация, бе мълчаливо разпуснат. Американското лицемерие – пропагандирането на свободна търговия, придружено с отказ от загърбването на субсидиите върху памука и други селскостопански стоки – се оказа непреодолимо препятствия за Доха. Наместо преговори за световна търговия, САЩ и Европа действат на принципа „разделяй и владей“, основавайки се на застъпващи се търговски блокове и споразумения. В резултат на това, подготвяният режим за свободна търговия бе изместен от несъгласуван и избирателен режим. Търговията в по-голямата част на тихоокеанския и атлантически региони ще се ръководи по множество споразумения, всяко с обем хиляди страници, и от сложни правила, които в самото си ядро противоречат на основните принципи за ефективно и свободно движение на стоки.
САЩ проведоха тайни преговори за т. нар. Транстихоокеанско партньорство (ТТП), което може да се окаже едно от най-лошите търговски споразумения, подписвани някога, и сега ще се води отчаяна битка за ратификация, след като водещите президентски кандидати на демократите, както и множество републиканци, се обявиха против него.
Проблемът е не толкова в клаузите на договора, колкото в глава „Инвестиции“, която ограничава въвеждането на наредби за опазване на околната среда и здравето, както и на финансови наредби със значително макроикономическо влияние.
Тази глава от договора дава право на чуждестранни правителства да съдят други правителства на международни трибунали, когато сметнат, че другите са нарушили условията на ТТП (описани в над 6000 страници).
Езикът е сложен, а в параграфите се говори за скъпи съдебни дела, изправящи мощни корпорации срещу бедни правителства. Множество клаузи застрашават дори наредбите, които възпират увеличаването на парниковите емисии. Изглежда единствените безопасни наредби са тези, касаещи тютюнопушенето.
Да се надяваме, че през 2016 г. ТТП ще бъде погребан, и че ще станем свидетели на нова ера в търговските споразумения, в която бедните няма да са потъпкани за сметка на богатите. Климатичната конференция в Париж може да се окаже предвестник на духа и настройката, нужни ни за истински глобална подкрепа и съдействие.
Автор: Джоузеф Стиглиц / Project Syndicate
Източник: http://www.fbr.bg