ООН има нужда да бъде оглавена от жена
Организацията на обединените нации съществува от 70 години. В качеството си на „световно правителство” обаче Организацията в повечето случаи се оказва голямо разочарование. И все пак с формулирането на новите „Цели на ООН за устойчиво развитие” беше постигнат успех …
Мандатът на сегашния Генерален секретар на Организацията на обединените нации Бан Ки Мун, изтича на 31 декември 2016 година. По всяка вероятност към средата на март 2016 година Съветът за сигурност ще предложи кандидатура на жена, която след това трябва да бъде одобрена от Общото събрание на ООН. Процедурата за вземане на решение, често критикувана като непрозрачна и скрита, трябва да стане на предстоящите избори по-отворена чрез определяне на критерии за подбор на потенциални кандидатки и неформални изслушвания. Тези мерки най-малкото са набелязани в резолюцията на ООН A/69/1007. Дали това наистина ще стане, ще зависи от натиска на страните членки и на обществеността.
Държавите от Персийския залив трябва да плащат повече
Какви са предизвикателствата за жена генерален секретар? Авторитетът и функционалната способност на ООН трябва да бъдат укрепени в две направления.
Хуманитарните организации, подчинени на Организацията на обединените нации, свършиха голяма работа през последните няколко години. Те спасиха живота на милиони хора и допринесоха съществен принос за справяне с бедствията. Те обаче са зависими в тези свои действия от финансирането от страна на държавите членки. Големият поток от мигранти от Близкия изток показва какво се случва, когато „дажбите” се орязват или когато няма гориво на разположение, тъй като членките на ООН не отпускат достатъчно средства. Новият генерален секретар (жена) ще трябва да помоли страните от Персийския залив, които досега бяха много сдържани във финансирането, да си „развържат кесиите”. През следващите години световната общност трябва да финансира по-добре специализираните хуманитарни организации и агенции. В същото време новият генерален секретар (жена) ще трябва да прокара реформи за увеличаване на ефективността на Организацията.
Възможните конфликти трябва да бъдат разпознавани и назовавани своевременно. Те трябва да бъдат последвани от политически процес, насочен към предотвратяване на насилието. За постигане на тази цел трябва съществено да се подобри превенцията на кризи. За да се накарат страни в конфликт да търсят диалог, е необходимо да се разработят формати, способни по-ефективно, по-успешно и по-целенасочено да разрешават кризисни ситуации. Това може да се постигне, само ако силни политически фигури в ООН застанат зад тези формати и упражнят натиск върху страните, които са в конфликт, за да ги подчинят на съществуващите механизми.
Необходимо е ролята на ООН да бъде значително по-изявена и по-активна, в съответствие с принципа „Отговорност за защита”. Всички нации трябва да станат участници в процеса на превантивно управление на кризи. Особена отговорност за това носят най-влиятелните в политическо отношение членове на Организацията на обединените нации и по-специално постоянните членове на Съвета за сигурност. Това означава също, че Китай, като икономически силна държава с най-многочислено население трябва да се мотивира за по-голяма подкрепа на дейността на ООН. В същото време Русия трябва да бъде убедена да играе по-конструктивна роля в следващите няколко години.
Три имена се споменават като сериозни кандидати
Новият генерален секретар (жена) ще трябва да решава проблеми, свързани с напрежението, съществуващо между петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Задължително трябва да се повиши политическият капацитет за действие на Съвета за сигурност. Никога повече не бива да се повтори пълният провал, който международната общност наблюдава в момента с ужас в Сирия. Организацията на обединените нации трябва да има способност, при отказ на механизмите за превенция, да влияе в значителна степен върху разрешаването на конфликти. За тази цел новият генерален секретар на ООН (жена) трябва да демонстрира не само дипломатически умения, но и твърдост в политическия дебат.
Защо следващият генерален секретар трябва да е от Източна Европа? Съгласно неформалния ротационен принцип на Организацията на обединените нации сега е „ред” на Източна Европа. Последните генерални секретари на ООН бяха от Азия, Африка и Близкия изток. В полза на кандидатка от Източна Европа е също така и спешната необходимост от посредник между Запада и Русия.
В момента три имена се споменават като сериозни кандидатки: българският еврокомисар Кристалина Георгиева, генералният деректор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, също от България, и хърватският министър на външните работи Весна Пусич. На този фон изпъкват особено две от жените кандидатки: българката Ирина Бокова има задълбочени познания за ООН и ЮНЕСКО, тя е ръководила ЮНЕСКО като генерален директор през трудния период на намален бюджет и е успяла успешно да го преструктурира.
Добрите й отношения със Съединените щати, Франция, Русия, Китай и G77 биха могли да бъдат само от полза в трудната ситуация на боричкане между световните сили. Хърватският министър на външните работи Весна Пусич е допринесла за помирението на Балканите, в значителна степен е повлияла върху процеса на присъединяване на страната си към ЕС и има дългогодишен политически опит на международната сцена. Също така в ангажимента й с правата на ЛГБТ и равенството на половете тя е проявила смелост и лидерски качества. Като генерален секретар тя би могла да допринесе за по-голяма защита на човешките права. Кристалина Георгиева едва ли има реален шанс. Докато са в сила санкциите на ЕС срещу Русия, Москва едва ли ще одобри избора на виден представител на ЕС. Освен това на нея й липсва необходимия дипломатически опит и подкрепата на българското правителство.
Въпросът дали жена ще стане следващ генерален секретар не се поставя сериозно през 2015 година. Още в Хартата на ООН от 1945 г. се говори за равни права на мъжете и жените. Въпреки това досега генерални секретари на ООН са били само мъже. Така че е крайно време.
Авторът на тази статия е бивш пълномощен комисар на германското правителство за човешките права.
от Маркус Льонинг, Тагесшпигел
Превод: Станимир Димитров