В „Ленком” бушува истински бразилски фестивал. На сцената му се появяват знаменитите герои от романа на Жоржи Амаду — „Дона Флор и нейните двама съпрузи”. Легендарният театър както винаги е верен на себе си — провокира зрителите отново и отново да заговорят за любов. Този път разговорът не е за възвишената безсмъртна любов както е в „Юнона”, нито пък обичта е фантастична и платонична като в „Пер Гюнт”. Този път става въпрос за земната и плътска любов, която спохожда обикновените хора, каквито са всички зрители.
Историята, която удиви целия свят през 1966 г., така е изиграна на сцената на „Ленком”, че зрителите остават с впечатлението, че произведението е написано едва преди няколко дни. Достоверността му се дължи както на прекрасната игра, така и на брилянтния сюжет.
В пиесата се разказва за младата красавица Флор, която избягва от дома на деспотичната си майка, за да се омъжи за темпераментния Вадиньо. Действието се развива през 1943 г. Целият свят се измъчва от изпепеляващата агония на войната, но в бразилското градче Баиа е тъкмо време за карнавал. По време на веселбата от прекалено изтощителните танци Вадиньо умира. Мъката на Дона Флор е огромна. Но, както добре знаем, времето лекува и най-дълбоките сърдечни рани. След време хубавата вдовица среща нова любов и се омъжва. Теодоро е млад и хубав, но в сравнение с Вадиньо — доста неопитен в любовната игра. А какво ще стане, когато духът на първия й съпруг се връща от отвъдното, за да докаже любовта си? Би ли могла да има едновременно и двамата мъже, които поотделно притежават качествата на идеалния съпруг? Звучи ли ви заплетено? Ами такъв е стилът на великия Жоржи Амаду. Зад вихъра от разноцветни и лъскави костюми се крият житейските съдби на обикновените хора, които разкриват истинската философия на живота. Човешката природа е двойствена — душата и тялото се подчиняват на различни закони: „Ако искаше Бог да ни направи безгрешни, той не би ни дал тленен образ”, казва измъчената Дона Флор на сцената на „Ленком”. „Теодоро — твоя съм през деня, а през нощта съм вярна само на Вадиньо”, продължава тя.
Големият успех на този спектакъл се дължи също така на безграничния талант на петербургския режисьор Сергей Прикотенко. Благодарение на него играта на сцената успява да задържи задълго зрителския интерес.
В пиесата не бива да се подценява и блестящата актьорска игра на Наталия Шчукина (майката на Дона Флор), Виталий Зикор (бащата), Анна Болшова (най-добрата й приятелка, която е стара мома) и, разбира се, на тримата главни персонажи: Елена Есенина (Дона Флор), Семьон Шкаликов (Вадиньо) и Дмитрий Гизбрехт (Теодоро).