"ДОНА ФЛОР И НЕЙНИТЕ ДВАМА СЪПРУЗИ" ОТИВАТ В "ЛЕНКОМ"

В „Лен­ком” бушува истин­ски бра­зил­ски фести­вал. На сце­ната му се появя­ват знаме­ни­тите герои от романа на Жоржи Амаду — „Дона Флор и ней­ните двама съпрузи”. Леген­дар­ният театър както винаги е верен на себе си — про­во­кира зри­те­лите отново и отново да заго­во­рят за любов. Този път разго­ворът не е за въз­више­ната без­смъртна любов както е в „Юнона”, нито пък обичта е фан­та­стична и пла­то­нична като в „Пер Гюнт”. Този път става въпрос за зем­ната и плът­ска любов, която спо­хожда обик­но­ве­ните хора, как­вито са всички зрители.

Исто­ри­ята, която удиви целия свят през 1966 г., така е изиграна на сце­ната на „Лен­ком”, че зри­те­лите оста­ват с впе­чат­ле­ни­ето, че про­из­ве­де­ни­ето е напи­сано едва преди няколко дни. Досто­вер­но­стта му се дължи както на пре­крас­ната игра, така и на бри­лянт­ния сюжет.

В пие­сата се раз­казва за мла­дата кра­са­вица Флор, която избягва от дома на деспо­тич­ната си майка, за да се омъжи за темпе­рамент­ния Вади­ньо. Действи­ето се раз­вива през 1943 г. Целият свят се измъчва от изпе­пе­ля­ващата аго­ния на вой­ната, но в бра­зил­ското градче Баиа е тъкмо време за кар­на­вал. По време на весел­бата от пре­ка­лено изтощи­тел­ните танци Вади­ньо умира. Мъката на Дона Флор е огромна. Но, както добре знаем, времето лекува и най-​дълбоките сър­дечни рани. След време хуба­вата вдо­вица среща нова любов и се омъжва. Тео­доро е млад и хубав, но в срав­не­ние с Вади­ньо — доста неопи­тен в любов­ната игра. А какво ще стане, когато духът на пър­вия й съпруг се връща от отвъд­ното, за да докаже любо­вта си? Би ли могла да има едно­временно и двамата мъже, които поот­делно при­тежа­ват каче­ствата на иде­ал­ния съпруг? Звучи ли ви запле­тено? Ами такъв е сти­лът на вели­кия Жоржи Амаду. Зад вихъра от раз­ноцветни и лъс­кави костюми се крият житейс­ките съдби на обик­но­ве­ните хора, които раз­кри­ват истин­ската фило­софия на живота. Човеш­ката при­рода е двойствена — душата и тялото се под­чи­ня­ват на раз­лични закони: „Ако искаше Бог да ни направи безгрешни, той не би ни дал тле­нен образ”, казва измъ­че­ната Дона Флор на сце­ната на „Лен­ком”. „Тео­доро — твоя съм през деня, а през нощта съм вярна само на Вади­ньо”, продължава тя.

Големият успех на този спек­такъл се дължи също така на безгра­нич­ния талант на петер­бург­ския режисьор Сергей При­ко­тенко. Благо­да­ре­ние на него играта на сце­ната успява да задържи задълго зри­тел­ския интерес.

В пие­сата не бива да се под­це­нява и бле­стящата актьор­ска игра на Ната­лия Шчу­кина (май­ката на Дона Флор), Вита­лий Зикор (бащата), Анна Болшова (най-​добрата й при­я­телка, която е стара мома) и, раз­бира се, на тримата главни пер­со­нажи: Елена Есе­нина (Дона Флор), Семьон Шка­ли­ков (Вади­ньо) и Дмит­рий Гиз­брехт (Теодоро).

error: Съдържанието ни е авторско!