Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?
Въпреки че „Биби“ Нетаняху спечели изборите миналата седмица, постоянна сенатска подкомисия за разследване все още работи по въпроса дали Държавният департамент е финансирал тайни усилия за неговата загуба.
Според сведения ведомството е пратило 350 000 долара на американската неправителствена организация /НПО/ с името OneVoice. Тя има в Израел дъщерна фирма – Victory 15, която помагала на американски оперативни работници Биби да бъде свален.
Ако сега тайно наливаме пари в свободните избори на приятелски страни, за да сваляме лидери, които не се харесват на президента Барак Обама, американците имат право да знаят защо използваме тактики от времето на Студената война срещу демокрации. След Втората световна война Том Брейдън, моят вече починал колега от предаването по Си Ен Ен „Crossfire“, доставяше пари от ЦРУ на демократичните партии в Европа, застрашени от финансираните от Москва комунистически партии. Но това беше правено в битка със сталинизма, когато западното оцеляване беше в опасност по време на Студената война, която приключи през 1991 г.
Надяваме се, че след като се вгледа в OneVoice и V15, Сенатът ще разшири разследването си по един по-широк въпрос: Използват ли САЩ НПО, за да събарят режими по света? И ако да, кой решава кои режими могат да бъдат сваляни?
Това, което придава спешност на тези въпроси, е настоящата криза, в която Москва придвижва ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи да изпробват отбраната на НАТО. Америка твърди, че анексирането на Крим от Владимир Путин и подкрепата му за проруските бунтовници в Украйна е причината за надигащата се буря в отношенията Русия-НАТО.
Действия на Путин в Украйна не бяха предприемани до свалянето от власт на демократично избрания проруски режим в Киев, при един преврат, в който Москва твърди, че американската ръка е ясно видима.
Не само Джон Макейн подстрекаваше тълпите на киевския площад „Майдан“ да свалят от власт режима, но го направи и помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. В един прихванат разговор с посланика ни в Киев Нюланд определи човека, който предпочитаме, когато президентът Виктор Янукович бъде свален. И когато Янукович избяга в Москва след убийствата на „Майдан“-а, Арсений Яценюк беше на власт. Нюланд също така разкри, че САЩ са похарчили 5 млрд. долара от 1991 г. , за да преориентират Украйна към Запада.
И сега довеждането на Украйна в ЕС и НАТО може да се окаже за Нюланд & ко. голям скок напред към свобода и развитие.
Но на Русия това й изглежда като подриване на славянска нация, с която тя има близки връзки от столетия, защото би поставило Украйна в икономически съюз и военен алианс насочени срещу Москва. А ако НАТО залитне към военен сблъсък с Русия, корените на конфликта биха били проследими до преврата в Киев, за който руснаците са убедени, че е мръсна работа на американците. Ако САЩ имат участие в този преврат, американският народ трябва да знае това и Сенатът трябва да открие дали Нюланд&ко използват НПО, за да подпалят отново Студената война, на която край сложи Роналд Рейгън /1981-1989г./.
И ако сега използваме НПО като фасада за тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме всички НПО в чужбина под подозрение и опасност. Никога досега към Америка не е било гледано с по-голямо недоверие и омраза. И сред причините е, че на нас се гледа като постоянно предявяващи претенции към правителства, които не отговарят на нашите стандарти за демокрация, и безкрайно се намесваме във вътрешните работи на нации, които не ни заплашват.
В тази нова ера отбраното общество на американската външна политика се похвали с „цветни“ революции, които то помогна да бъдат подбудени в Белград, Киев, Тбилиси. През 2003 г. помогнахме да бъде свален режимът на Едуард Шеварднадзе с „розова революция“, която доведе на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили почти ни въвлече в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нападна Южна Осетия и уби руски миротворци.
И какви бяха нашите жизненоважни интереси в тази малка нация в Кавказ, родно място на Сталин, за да бъде оправдан този риск?
Не само Москва е гневна от американската намеса във вътрешните й работи и в тези на съседни страни. Египетският президент Абдел Фатах ал Сиси изгони от страната членове на американски НПО. Пекин е убеден, че американски НПО стоят зад уличните блокади в Хонконг по подобие на „Окупирай Уолстрийт“.
Ако всичко това е истина, тези действия на САЩ пораждат фундаментален въпрос:
Каква е най-основната цел на американската външна политика?
Това защитата на жизненоважните интереси и на националната сигурност ли е? Или трябва да се обединим с Джордж Уокър Буш по позицията, че „Оцеляването на свободата“ в Америка „зависи от успеха на свободата в другите страни“?
Ако е така, то нашата мисия е утопична – и безкрайна.
Ако сме убедени, че нашата свобода не е сигурна, докато целият свят не е демократичен, то тогава не можем да си починем, докато не станем свидетели на свалянето на сегашните режими в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус, в повечето арабски и африкански страни, както и във Венецуела и в Куба.
Ако това е нашата цел, републиката ни ще загине, опитвайки се да я постигне…
Източник: Агенция БГНЕС