Вашингтон няма да може да противостои на няколко фронта
Миналата 2013 г. донесе богата реколта за руско-китайските отношения. Такова общо мнение изказаха неотдавна Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация, и членът на Държавния съвет на Китай Ян Цзечъ. Освен това през годината отношенията на двете страни със Запада допълнително се изостриха. Съдейки по някои фактори, може да се направи прогнозата, че през 2014 г. те ще се влошат още повече.
В течение на последните 10 години мнозина наблюдатели писаха, че двете тежки войни — в Ирак и в Афганистан, и отслабването на американската икономика подрязаха крилата на САЩ и дадоха шанс на Китай. Така, през този период растежът на китайската икономика се изразяваше с двуцифрени показатели, а сравнително стабилната от гледна точка на сигурността обстановка помогна на страната да се утвърди в ролята си на азиатски хегемон. Докато САЩ се опитваха да се измъкнат от двете войни, които не можеше да бъдат спечелени, и харчеха милиарди долари, Пекин береше плодовете на своя мирен подем, развиваше икономиката си, решаваше отдавнашни териториални спорове със съседите, укрепваше връзките с по-слабите страни в региона и неутрализира Тайван като потенциален източник на въоръжен конфликт.
Когато Пекин започна да показва мускули в Източнокитайско и Южнокитайско море, американският „завой към Азия“ и „политиката към установяване на баланс“ въобще не го спряха. Очевидно беше, че отново засиленият интерес на Вашингтон към региона, не означава — поне в средносрочна перспектива, да бъдат похарчени достатъчно пари и ресурси, за да бъде действително уравновесено влиянието на Китай. И китайските, и доста американски експерти смятат, че т.нар. смяна на американския курс е по-скоро в рамките на добрите пожелания и академичните упражнения, отколкото реална стратегия, още по-малко стратегия, която в близко бъдеще ще бъде въплътена в действия.
Тъкмо поради тези причини на Пекин не му се налага сериозно да се разплаща за заплахите, които излъчва, да промени статуквото в региона — както беше с изявлението през миналия ноември, че ще разшири опознавателната зона за ПВО в Източнокитайско море. С пълно основание може да се предположи, че ако САЩ действително бяха разгърнали своята политика в азиатска посока, Китай, който сега не търси подобни военни авантюри, можеше да бъде удържан.
Същевременно Китай и Русия със съвместни усилия са в състояние да заставят Вашингтон — дори ако там сериозно се заемат с Азия, да започне да разпилява силите си, а следователно — да действа неефективно. За тази цел на Китай и Русия ще им трябва само да разширяват и усложняват задачите, които стоят пред САЩ в областта на сигурността, и така да бъде увеличена тежестта върху и без това ограничените ресурси на американските въоръжени сили.
Преди няколко години американски експерт нарече сътрудничеството между Китай и Русия „ос на удобството“. Пет години по-късно това сътрудничество стана още по-удобно и за двете държави. Днес Москва и Пекин, които успяха да регулират — макар и временно, териториалните си спорове, вече си сътрудничат на стратегическо равнище, за да накарат САЩ изцяло да напуснат Азия.
Наблюдателите напоследък отделят много внимание на китайската стратегия за предотвратяване достъпа към определени области — „стратегия A2/AD“. Сред нейните ключови елементи са противокорабната балистична ракета DF-21D и разширената опознавателна зона за ПВО. За опитите на Русия да не допуска САЩ близо до своите граници се говори по-малко.
Не може обаче да не се отбележи, че само две седмици след китайското заявление за опознавателната зона, на среща с високопоставени руски военни Владимир Путин подчерта, че Русия трябва да засилва присъствието си в потенциално богатата на ресурси Арктика. Три седмици преди това Арктика бе обявена за приоритетна зона на Руския флот през 2014 г. Както писа преди месец японското сп. „Дипломат“, сега Русия изпраща в региона подразделения на противовъздушната и противокорабната отбрана, както и части за радиоелектронна борба, а в района на Воркута в Крайния Север създава пълноценна система за ранно радиолокационно предупреждение.
Нарастващото руско присъствие в Арктика, която се превръща в стратегически важен регион, безусловно ще предизвика уравновесяващата реакция на САЩ, които вече заявиха намерението си да разширят присъствието си на Север. Подобно „установяване на баланс в Арктика“ обаче ще увеличи натоварването на военния бюджет на САЩ и ще отклони ресурси от „азиатския завой“ на САЩ.
Нещо повече, на 16 декември 2013 г. руските военни потвърдиха, че в Калининградския ексклав и по границата с членуващите в НАТО Полша, Естония, Литва и Латвия са разположили тактическите ракетни комплекси „Искандер-М“ с обсег около 400 км, способни да носят ядрен заряд.
Същевременно по спътникова информация стана известно, че в Калининградска област има 10 „искандера“. Въпреки, че руският президент по-късно отрече съобщенията в ексклава да има ракетни комплекси, Русия не крие намеренията си да разшири действията си в Западния военен окръг, който освен Калининградска област включва обширна част от Европейска Русия.
Мнозина се съмняват, че Вашингтон може съществено да увеличи военните разходи, без да се стигне до банкрут. Много е съмнително Америка да успее да противостои едновременно на засилването на Китай в Източна и югоизточна Азия, където планира да създаде втора предупредителна зона, и на разширяването на руското присъствие в Арктика и край границите на При–
балтийските страни.
САЩ имат два варианта: да се концентрират върху едно от тези предизвикателства, или да се опитат да действат многопосочно, но с явно недостатъчни ресурси. И тъй като Вашингтон смята, че трябва да избере втория път, Китай и Русия ще бъдат изправени пред отслабен и неспособен да се концентрира противник, или просто ще принудят Америка да прави непосилни разходи с непредвидими последици. На Вашингтон би помогнало да се помогне, ако Япония и страните от НАТО се съгласят значително да увеличат военните си бюджети, което е малко вероятно. Нещо повече, съмнително е също така, че японците ще склонят да внесат поправки в конституцията си, без които би било невъзможно Токио да поеме част от бремето на собствената си отбрана.
Имат ли САЩ право да присъстват в региони, които Русия и Китай смятат за свои сфери на влияние, е въпрос, който не е тема на тази статия, но не може да не бъде поне странично засегнат. Пределно ясно е, че САЩ — както са отслабени, а способността им да решават проблеми, свързани с подема на Китай, е доста съмнителна, сега може да се сблъскат с дългосрочни предизвикателства от страна на руско-китайската ос.
За да противостоят ефективно на тези предизвикателства, Вашингтон може би ще се наложи да направи цяла поредица от „завои“. Трудно е отсега да се каже, дали руската икономика ще издържи на разходите, необходими за такова укрепване на въоръжените й сили, че САЩ да бъдат принудени да променят стратегията си. Засилването на властта в Русия означава, че в сравнение с Вашингтон Москва ще бъде много по-малко уязвима от недоволството на обществото от нарастването на военните разходи в момент на общи икономии.
И Русия, и Китай си взеха поука от края на Студената война и помнят как САЩ победиха Съветския съюз, като го доведоха до банкрут. Сега, близо четвърт век по-късно, изглежда, че Москва и Пекин са решени със същата монета да се разплатят с Вашингтон..