САЩ започват да се въртят около оста Москва-Пекин

Вашингтон няма да може да противостои на няколко фронта

Мина­лата 2013 г. донесе богата реколта за руско-​китайските отноше­ния. Такова общо мне­ние изка­заха неот­давна Нико­лай Патру­шев, сек­ре­тар на Съвета за сигур­ност на Рус­ката феде­рация, и членът на Държав­ния съвет на Китай Ян Цзечъ. Освен това през годи­ната отноше­ни­ята на двете страни със Запада допъл­ни­телно се изо­стриха. Съдейки по някои фак­тори, може да се направи прогно­зата, че през 2014 г. те ще се влошат още повече.

В тече­ние на послед­ните 10 години мно­зина наблю­да­тели писаха, че двете тежки войни — в Ирак и в Афга­ни­стан, и отсла­б­ва­нето на аме­ри­кан­с­ката ико­номика под­ря­заха кри­лата на САЩ и дадоха шанс на Китай. Така, през този период рас­тежът на китай­с­ката ико­номика се изра­зя­ваше с двуцифрени пока­за­тели, а срав­ни­телно ста­бил­ната от гледна точка на сигур­но­стта обста­новка помогна на стра­ната да се утвърди в ролята си на ази­ат­ски хеге­мон. Докато САЩ се опит­ваха да се измък­нат от двете войни, които не можеше да бъдат спе­че­лени, и хар­чеха мили­арди долари, Пекин береше пло­до­вете на своя мирен подем, раз­ви­ваше ико­номи­ката си, реша­ваше отдав­нашни тери­то­ри­ални спо­рове със съсе­дите, укреп­ваше връз­ките с по-​слабите страни в реги­она и неутра­ли­зира Тай­ван като потенци­а­лен източ­ник на въоръжен конфликт.

Когато Пекин започна да показва мускули в Източ­но­ки­тайско и Южно­ки­тайско море, аме­ри­кан­ският „завой към Азия“ и „поли­ти­ката към уста­но­вя­ване на баланс“ въобще не го спряха. Оче­видно беше, че отново заси­ле­ният инте­рес на Вашинг­тон към реги­она, не озна­чава — поне в сред­но­срочна пер­спек­тива, да бъдат похар­чени достатъчно пари и ресурси, за да бъде действи­телно урав­но­ве­сено вли­я­ни­ето на Китай. И китайс­ките, и доста аме­ри­кан­ски експерти смя­тат, че т.нар. смяна на аме­ри­кан­ския курс е по-​скоро в рам­ките на добрите поже­ла­ния и ака­демич­ните упраж­не­ния, откол­кото реална стра­тегия, още по-​малко стра­тегия, която в близко бъдеще ще бъде въплъ­тена в действия.

Тъкмо поради тези при­чини на Пекин не му се налага сери­о­зно да се разплаща за запла­хите, които излъчва, да промени ста­тук­вото в реги­она — както беше с изяв­ле­ни­ето през мина­лия ноем­ври, че ще разшири опо­зна­ва­тел­ната зона за ПВО в Източ­но­ки­тайско море. С пълно осно­ва­ние може да се предпо­ложи, че ако САЩ действи­телно бяха разгър­нали сво­ята поли­тика в ази­ат­ска посока, Китай, който сега не търси подобни военни аван­тюри, можеше да бъде удържан.

Съще­временно Китай и Русия със съвместни уси­лия са в състо­я­ние да заста­вят Вашинг­тон — дори ако там сери­о­зно се заемат с Азия, да започне да разпи­лява силите си, а сле­до­ва­телно — да действа неефек­тивно. За тази цел на Китай и Русия ще им трябва само да разши­ря­ват и услож­ня­ват зада­чите, които стоят пред САЩ в областта на сигур­но­стта, и така да бъде уве­ли­чена теже­стта върху и без това огра­ни­че­ните ресурси на аме­ри­кан­с­ките въоръжени сили.

Преди няколко години аме­ри­кан­ски експерт нарече сътруд­ни­че­ството между Китай и Русия „ос на удоб­ството“. Пет години по-​късно това сътруд­ни­че­ство стана още по-​удобно и за двете държави. Днес Москва и Пекин, които успяха да регу­ли­рат — макар и временно, тери­то­ри­ал­ните си спо­рове, вече си сътруд­ни­чат на стра­теги­че­ско рав­нище, за да нака­рат САЩ изцяло да напус­нат Азия.

Наблю­да­те­лите напо­следък отде­лят много внима­ние на китай­с­ката стра­тегия за предот­вра­тя­ване достъпа към опре­де­лени обла­сти — „стра­тегия A2/​AD“. Сред ней­ните клю­чови елементи са про­ти­во­ко­раб­ната бали­стична ракета DF-​21D и разши­ре­ната опо­зна­ва­телна зона за ПВО. За опи­тите на Русия да не допуска САЩ близо до сво­ите гра­ници се говори по-​малко.

Не може обаче да не се отбе­лежи, че само две сед­мици след китайското заяв­ле­ние за опо­зна­ва­тел­ната зона, на среща с висо­копо­ста­вени руски военни Вла­ди­мир Путин под­черта, че Русия трябва да заси­лва при­състви­ето си в потенци­ално бога­тата на ресурси Арк­тика. Три сед­мици преди това Арк­тика бе обявена за при­о­ри­тетна зона на Рус­кия флот през 2014 г. Както писа преди месец япон­ското сп. „Дипло­мат“, сега Русия изпраща в реги­она под­раз­де­ле­ния на про­ти­во­въз­душ­ната и про­ти­во­ко­раб­ната отбрана, както и части за радио­е­лек­тронна борба, а в района на Вор­кута в Край­ния Север съз­дава пъл­ноценна система за ранно радио­ло­каци­онно предупреждение.

Нарастващото руско при­съствие в Арк­тика, която се пре­връща в стра­теги­че­ски важен регион, без­условно ще пре­диз­вика урав­но­ве­ся­ващата реакция на САЩ, които вече заявиха наме­ре­ни­ето си да разши­рят при­състви­ето си на Север. Подобно „уста­но­вя­ване на баланс в Арк­тика“ обаче ще уве­личи нато­вар­ва­нето на воен­ния бюджет на САЩ и ще отклони ресурси от „ази­ат­ския завой“ на САЩ.

Нещо повече, на 16 декем­ври 2013 г. рус­ките военни потвър­диха, че в Кали­нинград­ския екс­клав и по гра­ницата с чле­ну­ващите в НАТО Полша, Есто­ния, Литва и Лат­вия са разпо­ложили так­ти­че­с­ките ракетни комплекси „Искандер-​М“ с обсег около 400 км, спо­собни да носят ядрен заряд.

Съще­временно по спът­ни­кова информация стана известно, че в Кали­нинград­ска област има 10 „искан­дера“. Въпреки, че рус­кият пре­зи­дент по-​късно отрече съобще­ни­ята в екс­клава да има ракетни комплекси, Русия не крие наме­ре­ни­ята си да разшири действи­ята си в Запад­ния вое­нен окръг, който освен Кали­нинград­ска област вклю­чва обширна част от Европе­й­ска Русия.

Мно­зина се съм­ня­ват, че Вашинг­тон може съще­ствено да уве­личи воен­ните раз­ходи, без да се стигне до бан­крут. Много е съм­ни­телно Аме­рика да успее да про­ти­во­стои едно­временно на заси­л­ва­нето на Китай в Източна и юго­източна Азия, където пла­нира да съз­даде втора пре­дупре­ди­телна зона, и на разши­ря­ва­нето на рус­кото при­съствие в Арк­тика и край гра­ниците на При–

бал­тийските страни.

САЩ имат два вари­анта: да се концен­три­рат върху едно от тези пре­диз­ви­ка­тел­ства, или да се опи­тат да действат многопо­сочно, но с явно недо­статъчни ресурси. И тъй като Вашинг­тон смята, че трябва да избере вто­рия път, Китай и Русия ще бъдат изпра­вени пред отсла­бен и неспо­со­бен да се концен­трира про­тив­ник, или про­сто ще при­ну­дят Аме­рика да прави непо­силни раз­ходи с непред­ви­дими после­дици. На Вашинг­тон би помогнало да се помогне, ако Япо­ния и стра­ните от НАТО се съгла­сят зна­чи­телно да уве­ли­чат воен­ните си бюджети, което е малко веро­ятно. Нещо повече, съм­ни­телно е също така, че японците ще скло­нят да вне­сат поправки в кон­сти­туци­ята си, без които би било невъзможно Токио да поеме част от бремето на соб­стве­ната си отбрана.

Имат ли САЩ право да при­състват в реги­они, които Русия и Китай смя­тат за свои сфери на вли­я­ние, е въпрос, който не е тема на тази ста­тия, но не може да не бъде поне стра­нично засегнат. Пре­делно ясно е, че САЩ — както са отсла­бени, а спо­соб­но­стта им да реша­ват про­блеми, свър­зани с подема на Китай, е доста съм­ни­телна, сега може да се сблъс­кат с дълго­срочни пре­диз­ви­ка­тел­ства от страна на руско-​китайската ос.

За да про­ти­во­стоят ефек­тивно на тези пре­диз­ви­ка­тел­ства, Вашинг­тон може би ще се наложи да направи цяла поре­дица от „завои“. Трудно е отсега да се каже, дали рус­ката ико­номика ще издържи на раз­хо­дите, необ­хо­дими за такова укреп­ване на въоръже­ните й сили, че САЩ да бъдат при­ну­дени да проме­нят стра­теги­ята си. Заси­л­ва­нето на властта в Русия озна­чава, че в срав­не­ние с Вашинг­тон Москва ще бъде много по-​малко уяз­вима от недо­вол­ството на обще­ството от нараства­нето на воен­ните раз­ходи в момент на общи икономии.

И Русия, и Китай си взеха поука от края на Сту­де­ната война и пом­нят как САЩ побе­диха Съвет­ския съюз, като го доведоха до бан­крут. Сега, близо четвърт век по-​късно, изглежда, че Москва и Пекин са решени със същата монета да се разпла­тят с Вашинг­тон..