И преди е имало санкции срещу Русия, но те бяха вдигнати още преди Москва да е изпълнила исканията на Запада. Дали и този път няма да се стигне дотам, питат се анализатори. Дискусията по темата е в ход не само в Европа пише Дойче Веле.
Критика от страна на деловите кръгове
Представители на германските делови кръгове се отнасят скептично към санкциите, особено към икономическата им част. Те не смятат, че сегашната финансова и икономическа криза в Русия се дължи единствено на наложените ограничителни мерки от Европейския съюз, но изтъкват техния негативен психологически ефект върху инвеститорите.
Председателят на Източния комитет на германската икономика Екхард Кордес не настоява открито за отмяна на санкциите, подчертавайки първенството на политиката, т.е. готовността на бизнеса да следва решенията, приемани на най-високо политическо равнище. „Западът трябваше да покаже сила и ние така и направихме. Но сега трябва да се признае, че е време да се седне на масата на преговорите“, казва той.
Кордес не смята, че санкциите дават политически ефект: „Напротив – те стимулират в Русия манталитета на обсадена крепост, а в тази ситуация руснаците няма да обърнат гръб на президента Путин.“ В същото това време германският бизнес вече търпи забележими щети.
„Кризата в Русия оставя все по-дълбоки следи в деловата активност на германските фирми на руския пазар“, посочва по този повод Фолкер Трайер от Федералното обединение на германските търговско-промишлени палати. Както сочат данните на обединението – при допитване сред 300 германски фирми в Русия, на около една трета ще им се наложи да прибегнат към уволнения, ако икономическата ситуация на този пазар не се подобри в най-скоро време.
Ако не Путин – кой?
Макар в Брюксел да твърдят, че целта на санкциите не е да се влошава стопанският потенциал на Русия, в Европейския съюз, а и в Съединените щати има достатъчно политици, които се надяват, че икономическата криза ще стопи рейтинга на руския президент и в края на краищата ще доведе до промяна във властта.
Именно към тези политици бе отправено обръщението на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който излезе с предупреждение срещу опитите да се дестабилизира Русия. „Това би било изключително опасно: дестабилизираната, а още повече – разпадаща се Русия би представлявала за себе си и за другите още по-голяма заплаха“, заяви Щайнмайер на икономически форум неотдавна.
Дори смяна на властта в Русия не гарантира, че на мястото на Путин ще дойде реформаторски настроен политик
Европейските експерти също отправят предупреждения в тази посока. „А и кой би дошъл на мястото на Путин? Новият режим едва ли ще е прозападен“, прогнозира финландският политолог Кристи Райк. Директорът на Европейския съвет за международни отношения Марк Леонард на свой ред заявява, че дори икономическата криза да доведе до залеза на Путин, неговият наследник може да не е по вкуса на Запада. „Съществува риск властта да бъде поета от много по-националистически настроен и безкомпромисен човек.“
Леонард се отнася скептично към санкциите на ЕС не само по тази причина. Той се опасява, че Западът сам може да попадне в капана на санкциите: колкото по-ефективни се окажат те, толкова по-силно ще започнат да подкопават дългосрочните цели на европейците и американците: „Първо, защото в краткосрочна перспектива санкциите по-скоро ще укрепят Путин и ще му позволят да заздрави властта си, и второ, защото те ускоряват преориентацията на Русия към Азия „.
Ефекетивността на санкциите
Дали и федералната канцлерка Ангела Меркел вижда такъв риск? По-скоро да, макар и да не се застъпва за отмяна на ограничителните мерки: „Санкциите бяха въведени по съвсем определени причини и могат да бъдат отменени само при отстраняването на тези причини“, заяви тя.
Говорейки пак за причините, финландският експерт Кристи Райк отбелязва: „Не знаем точно, но предполагаме, че ако ги нямаше санкциите, претенциите на Русия, включително и към нови териториални завоевания, щяха да са още по-големи. Ако ги нямаше ограниченията, наложени от Запада, Русия би въвела много повече свои войски на територията на Украйна и би я поставила под свой контрол.“
Но как ще се развиват нещата по-нататък? Какво решение за санкциите ще вземат лидерите на Европейския съюз през пролетта, ако дотогава ситуацията в Източна Украйна не се промени принципно, така че причините, довели до въвеждането на ограничителните мерки, да бъдат отстранени? Марк Леонард напомня за санкциите против Кремъл, въведени на фона на руско-грузинската война от 2008 г. Както посочва аналитикът – те бяха отменени впоследствие, защото Обама реши да ревизира политиката си спрямо Русия, независимо, че Москва не беше изпълнила изискванията за отмяна на санкциите. Леонард не изключва вероятността и този път да се случи нещо подобно, ако „на бъдещото правителство на САЩ му се наложи да реагира на големи кризи, например срещу Иран или срещу „Ислямска държава“, при които ще му е нужна и помощта на Русия“.
Автор: Р. Мюдж, Н. Жолквер