Какво казват „говорещите фамилии“? Каква е връзката между Хомутови и Хамилтън? Къде се намират „Ивановия“ и „Поповия“? И как се отговаря на въпроса „Ти от чии си?“. Ще ви подскажем отговора.
Фамилията остана на село
Веднъж император Александър I, след като не чул фамилията на един от представените му хора, попитал: „Разрешете да попитам за вашата фамилия?“ Според легендата, търговецът отговорил, че “фамилията е останала на село, но ако господарят пожелае, питаният веднага ще изпрати за нея”.
Работата е там, че думата „фамилия“ тогава се е използвала само в първичното си значение – „семейство“. Някога така се майтапили с изоставащите благородници, а след това и с търговците, които едва-едва започвали да свикват с новото си положение в обществото. Но във всяка шега, както е известно, има зрънце истина! Болшинството руски фамилии произхожда от бащиното име на дядото, закрепило се в третото поколение.
Какво означава „говорещата“ фамилия?
3. 
Преди няколко века най-популярни са били имената… Малина и Калина: за това днес напомня разпространеността на фамилиите Малинин и Калинин. Как се обяснява това? Защо именно тези плодове, а не клюква или, да кажем, цариградско грозде /рус. „крыжовник“/?
В древността цариградското грозде се е наричало на руски „берсень“, а името „крыжовник“ е дошло от полско-беларуските говори. Работата не е само в това. Трябва да се обърне внимание на летописите: те показват, че в древността е съществувало мъжкото име Малина. В грамота от 1498 година се споменава новгородски селянин Малина. А близката и още по-разпространена фамилия Калинин е получила популярността си от каноничното църковно име Калиник, което в превод от древногръцки означава „добър победител“.
Или още: запознавате се с човек, фамилията на когото ви се струва най-обикновена: Хомутов. И, ако ви помолят да предположите, откъде произхожда името, вие, вероятно ще свиете пренебрежително рамене. Всички знаят древната дума „хомот“ /рус. „хомут“/: основна част на конския впряг, която се слага на врата на коня.
Като че ли всичко е вярно, но ще срещнете много Хомутови, между фамилията на които и почтения стар хомот няма нищо общо. Фамилиято произхожда от друга фамилия, при това не руска, а английска – от благородническата фамилия Хамилтън.
Според историческото предание, в средата на XVI век от Англия пристигнал в Русия представител на знатния шотландски род Хамилтън, Томас Хамилтън, със сина си Питър Хамилтън. Поколението на Хамилтън постепенно се превърнало в болярите Гамилтонови, Гамантови, Хоментови и, накрая, – Хомутови.
От Москва до…
Руските фамилии са най-ценният материал за изучаване на историята на родния град, край и даже на страната. Трябвало е ученият Владимир Никонов само да „разположи“ фамилиите върху картата и веднага започнали да се откриват доста любопитни закономерности. Този експеримент позволил да се раздели европейската част на Русия на четири условни зони, за които е характерно активното разпространение на определена фамилия. Тези зони били наречени: Ивановия (северозапад – Псков, Новгород, съседните земи), Смирновия (центърът и северното Поволжие от Твер до Нижни Новгород), Кузнецовия (юг – от Орел до Средното Поволжие и по-нататък на изток) и Поповия (север). Защо, например, на северо-запад са толкова популярни Иванови? Вероятната причина за това е относително ранното приемане на християнството от основната част жители в новгородските земи. Може би „Ивановия“е свързана с това, че на много места са съществували така наречените местни светии, имената на които, по време на църковната реформа през XIX век, не били включени сред общите руски православни светци.
Звучни и благородни
„Две години преди революцията познавах доста млади момичета, у които звученето на подобни фамилии събуждаше най-възторжени мечти. Ето за такъв щастливец да се омъжа! Да стана собственичка на такова свръхаристократично име!“ – пише в книгата си „Слово за думите“ Лев Успенски.
Мина почти век, а интересът към екзотичните, „богати“, двойни родови имена се е съхранил. В тях има нещо, което ласкае руския слух: някакъв шик, известна наконтеност, европейска надеждност, но най-важното – история. Изглежда, че хората с такава фамилия, не могат да са просто Ивановци, които не помнят рода си. Но ние се интересуваме от друго: любопитно е, откъде са произлезли и защо са потрябвали в Русия?
Естествено, те са възникнали в средата на местната аристокрация, но по различни причини и по различен начин. Често човек, носещ обикновена фамилия на „-ов“ или „-ин“, добавял към нея втора част, все едно се превръщал във влиятелно лице. Например, фелдмаршал Суворов, произведен в граф Римникски, ако беше с друг характер, щеше да се нарича Суворов-Римникски и в ежедневието. Но не, дори на плочата на гроба му е изсечено лаконичното: „Тук лежи Суворов“.
А известния руски богаташ Демидов, след като се оженил в Италия за племенницата на Наполеон I, купил до Флоренция княжеството Сан-До-нато и получил титлата княз Сан-Донато. В продължение на почти половин век в Русия не признавали това му звание, но след смъртта му титлата и фамилията я признали при племенника му. Така Демидови станали Демидови-Сан-Донато.
Фото: С. М. Прокудин-Горский
Наталья Сурикова
Источник: Загадки русских фамилий
© Русская Семерка russian7.ru
http://russian7.ru/2014/11/zagadki-russkikh-familijj/