В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ, ЗАДАДЕНИ ПРЕДИ

4,4 МИЛИОНА ГОДИНИ

(Защо Ardipithecus ramidus са слезли от дърветата, защо са ходели изправени и

защо са загубили големите си кучешки зъби?)

Както е известно, преди 20 години екип от учени , под ръководството на Тим Уайт – палеоантрополог от Калифорнийския университет в Бъркли, открива скелет на същество, живяло преди 4,4 мил. години в местността Ауаш в днешна Етиопия. Съществото е наречено Ardipithecus ramidus, съкратено Арди, и има черти, характерни и за приматите, и за Homo sapiens. Възникват спорове за същността на това същество.

Например, Тери Харисън от Нюйоркския университет, с право посочва, че по времето на Арди в нейния ареал, а и в цяла Африка и Евразия, е имало немалко различни видове човекоподобни маймуни. Според него, Арди не е била хоминид, а макар и различна, е била един от видовете човекоподобни маймуни.

Очевидно, развитието на приматите е представлявало дърво с клони за орангутани, шимпанзета, горили и т.н. Не е изключено няколко клона да са били на примитивни хоминиди, но само един от тях е довел до Homo sapiens. Доказва го клонът на кроманьонците, които последни от тези разклонения са прекратили съществуването си. Едно е сигурно – както е известно, по генни изследвания, човечеството произхожда от една неголяма група от Африка, живяла преди 200 000 -160 000 години като отделен етап от развитието на хоминидите от клона, по който от маймуните се е стигнало до Homo sapiens, ако не са били Арди. Намерените фосили на Арди може и да не са етап от този клон, а на друг, без потомство. Но не може да не е имало същество, подобно на Арди като един от етапите в развитието на хоминидите до Homo sapiens. Арди са били много примитивни, с много черти на примати. Малка черепна кутия, с долни кости на таза, както при маймуните. Уилям Джънгърс – еволюционен морфолог в университета „Стоуни Брук“ правилно подчертава, че Арди притежава един от най-раздалечените палци на долните крайници. Според него, това доказва, че тя почти не е слизала на земята.

Все пак, факт е, че стъпалото й, с изключение на палеца, се отличава от това на приматите. Не бива да забравяме и това, че палецът се е движел. При захващане за дърво е бил перпендикулярен на останалите пръсти, а при вървеж по земята, успореден на тях. Костите от горната част на таза също са различни от тези на маймуните. Това доказва, че съществото е прекарвало не малка част от денонощието на земята и е ходело на задните си крайници. Големият, основният въпрос е, защо Арди са имали, макар и начални, но те са имали белези на Homo sapiens. Нещо е предизвикало генни мутации още преди 4,4 мил. години. Обикновено в природата промените в гените са в резултат на резки промени в околната среда. В стремежа си да оцелеят, животните променят модела си на поведение. При намаляване на водата, рибите излизат трайно на сушата, животни в търсене на храна, първо инцидентно, после за големи периоди от време, влизат във водата и получават съответните нови белези (морски слонове, моржове, морски леопарди). В случая, нещо много важно се е случило, заради което маймуните са слезли от дърветата. В науката почти през целия ХХ век бе господстващо мнението, че причината за това е навлизането на приматите в саваната в търсене на повече храна. Ходили са изправени, за да преодоляват по-лесно големи разстояния, макар, че е очевидно, че придвижването на четири крайника е по-лесно и по-бързо – доказват го всички бозайници. Арди, обаче са живели в гъста, тропическа гора, обилната храна е била по дърветата и въпреки това, нещо ги е накарало и улеснило да слязат долу при хищниците. Както казахме по-горе, животните променят модела си на поведение при рязка промяна на околната среда. За последните 24 години геологът Гидай Уолде Габриел и колегите му са изградили цялостна картина на геологията на местността Ауаш.

Те са изяснили, че преди 5, 2 мил. години, избликнал поток от лава вследствие на разлом и залял цялата огромна равнина. В течение на времето в нея се натрупали утаечни слоеве. Следвали периодични изригвания. Наслагвали се тънки слоеве пепел, които се редували с почва. Например, преди 4,4 мил. години, за по-малко от 1000 години, а може би и по-малко, са се случили две огромни изригвания. Освен това, преди 4,18 мил. години ориентацията на магнитните минерали в някои скали показва, че на земното кълбо са си сменили местата магнитните полюси, което също екстремно е променило условията на живот.

В тази среда по това време са живели ardipithecus ramidus (Арди). Гората ту се е разраствала, ту рязко е намалявала. В района са намерени хиляди фосили на маймуни, антилопи, коне, носорози, хипопотами, мечки, хиени. Екстремните промени на средата в условията на борба на живот и смърт за оцеляване и възпроизводство, една родствена група примати, а постепенно и други родствени групи, рязко са променили модела си на живот. Доказва го самият факт, че в тези групи са започнали генни модификации, водещи до възникване на белези на хоминиди. Новият модел на поведение е предизвикан от комплекс причини. Периодичните изригвания, огромните пожари в гората, засушаванията, липсата на храна е превърнало осигуряването на собствена територия в главно условие за оцеляване и възпроизводство.

И днес наблюдаваме в животинския свят, особено при хищниците, включително и при приматите, например шимпанзетата, яростна борба между отделните популации за осигуряване на собствена територия. Чрез този нов модел, осигуряващ победа в борбата за територия, тези групи примати са стъпили на пътя, на който маймуната бавно, за милиони години, е започнала да еволюира в Homo sapiens. Нещо много важно трябва да се е случило, за да накара маймуните да оставят привичната си среда на живот в клоните на дърветата. Там е храната, там са защитени от хищниците. Но те слизат долу. И не просто слизат на земята, а започват да ходят на задните си крайници. Това е изключително неудобно. Придвижването е бавно и трудно защото тежестта на тялото преминава от крайниците върху гръбначния стълб, който не е пригоден за това. На всичко отгоре се отключва еволюционен процес, при който те загубват главното оръжие, което има всеки хищник за защита и нападение – големите кучешки зъби. Нещо много важно, екстремно, неочаквано трябва да се е случило в модела на поведение, което да доведе до всички тези промени.

Ученият Оуен Лавджой, специалист по сравнителна анатомия от Държавния университет „Кент“ в Охайо, предлага за обсъждане изключително интересна идея. Според него изправеният вървеж се дължи на необходимостта от възпроизводство. Самците, за да получат вниманието на самките, им носели храна, с която предните им крайници били заети и затова ходели изправени.

Ние предлагаме за обсъждане идеята, че това, което ги е накарало, което им е позволило да слязат от дърветата, да ходят на задните крайници, да загубят кучешките си зъби, е нов модел на поведение, който включва отначало инцидентно, а постепенно и за постоянно, използването на предмет, наподобяващ примитивна тояга за защита и нападение.По телевизионните канали Animal Planet, National Geographic и др., сме виждали как и днес алфа мъжкият при шимпанзетата, за да докаже своето превъзходство пред останалите, сграбчва клон и започва с него да удря по дървета и храсти. Маймуни използват подходящи дървета (дори откъсват клонките от тях), за да чупят черупки за ядки. Разбира се, тук големият въпрос е не дали маймуната е започнала да използва някакъв предмет, с наченки на обработка, като оръжие. Фактът, че постепенно се е превръщала в Nomo sapiens доказва, че това рано или късно е станало. Тук въпросът е дали е започнала да прави това преди 4.4.мил. години. Доказателството, че това е станало именно преди 4,4 мил. години е в това, че тогава, а не по-късно това същество е започнало да слиза за все повече време от дърветата, започнало е да ходи на задните си крайници и е загубило кучешките си зъби. Разбира се, ardipithecus ramidus са били много примитивни. Били са повече примати, отколкото хоминиди. Имали са стъпало на примат и хоминид, таз на примат и хоминид, длан на примат и хоминид. Имали са череп, с големината на череп на шимпанзе. При размислите това същество какво е все пак – примат или хоминид, се задейства принципът на чашата с вода, която за оптимиста е полупълна, а за песимиста – полупразна. Все пак, никой не може да отрече, че Арди колкото и да са били примитивни, с наличието на белези на хоминиди, са стъпили на пътя, който води към Homo sapiens. Нещото, което ги е извадило от морето на многобройните видове човекоподобни маймуни и ги е поставило на този път, е използването на предмет, близък до примитивна тояга.

По нашето скромно мнение, могат да се посочат за обсъждане доказателства, които защитават тази теза.

Първо доказателство: за това, че мъжките до Арди още тогава са имали като сигурно оръжие примитивни тояги е фактът, че са напуснали сигурната, безопасна среда на дърветата. Веднъж, направена примитивна тояга, логично е тя да не се хвърля. Тоягата трябва да се носи постоянно. Но за придвижване по дърветата са нужни четири крайника. Предните два, ако непрекъснато са заети с носене на примитивно оръжие все повече се превръщат в ръце, но не могат да участват в захващането за клоните. Това е причината ardipithecus ramidus да започнат все повече време да прекарват на земята, да слязат от дърветата в гората, в която са живели.

Второ доказателство: веднъж слезли от дърветата, по земята те не са ходили като съвременните примати, опирайки се на кокалчетата на предните крайници. Ходели са изправени. Придвижването на два крайника е много по-бавно, отколкото на четири. Придвижването само на задните е неудобно както за преследване на плячка, така и за спасяване от хищници. Нещо е трябвало да компенсира това неудобство и очевидно, това е било сигурното оръжие – примитивната тояга. Държейки я в ръце постоянно, те са били принудени да се движат само на задните два крайника.

Трето доказателство: Арди и другите от нейната родствена група не са имали големи кучешки зъби. В същото време анализът на зъбите им показва, че са се хранили и с месо. Те не биха оцелели, ако са разчитали само на мърша. Като не са имали големи кучешки зъби, с какво са убивали животните, с които са се хранили, както правят другите хищници? Да не би да са ги душели с ръце? Разбира се, тук не твърдим, че са ходили на лов за хипопотами и слонове. Но с примитивни тояги те без проблеми биха убивали малките на антилопи, на коне и други по-малки бозайници. Наличието на ново оръжие – тояга което да замени оръжието на всеки хищник – големите кучешки зъби, отговаря и на въпроса защо е отключен процес на еволюция, довела до превръщането на големите кучешки зъби в зъби като на Homo sapiens още преди 4,4 мил. години.

Четвърто доказателство – най-убедителното, най-сигурното. Многото намерени фосили доказват, че в гората са живеели различни групи човекоподобни маймуни с по-големи от Арди габарити. Те са използвали една и съща храна, като ardipithecus ramidus и съседни територии. Но приматите са имали кучешки зъби и са се придвижвали по-бързо. В борбата на живот и смърт сред клоните и на земята те са били по-ловки и по-маневрени. И днес самците шимпанзета ходят на лов за други шимпанзета , които често изяждат. Как Арди и роднините й са оцелявали в жестоките битки за територии, като не са имали кучешки зъби и са се движили по-бавно по дърветата и по земята? Очевидно, предимството им е било осигурено от друго оръжие. Какво друго, ако не примитивна тояга? Разбира се, те са се биели и със себеподобни за територии.

Пето доказателство: След като са слизали за дълго от дърветата, те са вървели по пътеките в джунглата, по които са вървели и хищниците. Хранели са се с животните, с които са се хранели и хищниците. В същото време Арди и другите около нея не са били тежки двуметрови гиганти, които макар и без кучешки зъби, да са имали като оръжие поне огромни лапи с остри нокти, като големите хищници, например. Те са били дребни. Арди е била 1,20 м., следователно средният ръст на мъжките е бил не повече от 1,40м. Физически, както се казва с голи ръце, те не са били способни да се защитават и да отстояват плячката си от хищниците. Днешните павиани, например, благодарение на кучешките си зъби, без проблеми отнемат плячката на гепард. Арди не са можели да се справят в тази сложна ситуация в тропическата джунгла, пълна с хищници, ако не са имали като сигурно оръжие тояги. Разбира се, тук не твърдим, че са убивали или прогонвали мечки. Става дума за по-малки хищници, например чакали, хиени и др. Големият палец, предмишниците, тазовите кости доказват, че при опасност, те са се качвали на дърветата и са стояли там не малко време от денонощието.

Шесто доказателство: Защо Арди и другите женски също като мъжките са слезли от дърветата и на земята са ходели изправени? Те едва ли постоянно са носели тояги. Доказателството, което обяснява защо все пак са ходели изправени, са пръстите на горните и долните крайници на бебетата. Те са имали палец, на долните крайници, с който могат да се хващат за клоните и за майките, но той едва ли е бил достатъчен да се държат сами за самките. Останалите пръсти на крайниците им са се различавали от тези на приматите, а и дланта на Арди, следователно и на бебетата, е по-малка от тази на маймуните. Очевидно, предните крайници на майките са били заети, ако не да носят, то да придържат бебетата. Това ще им пречи да се придвижват бързо по дърветата или да ходят на четири крайника по земята. Тази схема е подсказана от Ребека Гулот , експерт по шимпанзетата в зоопарка в Мериленд, за бебето, намерено в местността Дикикаи живяло преди 3,3 мил. години, което, както твърди тя, не е можело да се държи само за майка си.

Седмо доказателство: тоягата сама по себе си в ръцете на един самец едва ли е ефективно оръжие, което да гарантира на него и една самка с дете да прекарват не малко време на земята. Тя се превръща в гаранция за оцеляване на пътеката, използвана и от хищници само, ако с тояги действат едновременно самците от цялата родствена група. Това би довело до нов модел на поведение на групата. Маймуната в група намира храна само за себе си и своето малко. В този нов модел, в който самците постоянно носят тояги за защита от хищници, за набавяне на месо и главно в борба за територии със себеподобни, или с полуподобни примати, те не могат пълноценно да участват в брането, например, на плодове и корени. При това положение женските, които едва ли постоянно са носели тояги, освен деца, са имали задължението да събират плодове и корени за цялата група . Тоягата предполага и постоянни обиталища на клоните на дърветата, които с тояги вече по-лесно са можели да бъдат защитавани. И днес орангутаните си строят огромни гнезда. Това изисква плодовете, корените и изобщо храната да се носят с предните крайници до обиталищата, което обяснява защо женските ardipithecus ramidus също като мъжките, заради заетите им ръце, са били принудени да се откажат от удобното катерене по дърветата и да вървят по земята на четирите крайници, въпреки необходимостта от бързо придвижване в жестоката и опасна среда на джунглата.

Тези доказателства показват обстоятелствата и причините, породили началните етапи в процеса на еволюцията, превръщала бавно, за милиони години, приматите в хоминиди. Използването на нов модел на поведение, сам по себе си зареден с необходимостта за самоусъвършенстване, е гаранция за непрекъснато преминаване към по-високо ниво на хоминидите, за достигането им до най-съвършеното творение на природата – Homo sapiens.

* Информацията по отделните теми, използвана в тази статия е взета от статии, публикувани в списание National Geographic –България: бр. Ноември 2006 г. – „Зараждането на детството“, Кристофър Л. Слоун;

бр. юли 2010г. – „Пътят на еволюцията“, Джейми Шрийв.

Доктор по философия

Скъпидар Николов