189 години от рождението на генерал Столетов

189 години от рождението на генерал Столетов

Публикувано от:

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!

Боеве при Шипка 1877 .

 

Математикът ген. Столетов побеждава литератора Сюлейман паша

 Проф. Никола Цонев

       Двамата противници в епичните шипченски боеве са и с противоположни специалности по образование и гражданска професия. Роденият през 1831 г. Николай Столетов е свързан с една от най-точните науки, а роденият през 1838 г. французин Сев (Сюлейман паша) с науката за художественото пресъздаване на света чрез изкусното боравене със словото и фантазията.
Общото между тях е, че в началото и двамата са ориентирани към науката. Николай завършва физико-математическия факултет на Московския университет с научната степен кандидат на математическите науки. Брат му Александър е професор по физика в същия факултет. Сев определено време е професор по литература.
Другото още по-важно общо между тях е, че и двамата впоследствие стават военни, правят много голяма кариера и са изтъкнати пълководци.
Столетов участва като доброволец в Кримската война и за проявена голяма храброст е награден с висок орден и произведен в офицерски чин. Оттогава той свързва живота си с армията, тя става негова съдба. Сред руските офицери той се откроява с по-широката си култура и с политическите си интереси. И в армията у него е живо влечението към науката от студентските години. През 1874 година застава начело на експедиция за изследвания в поречието на Аму Даря. С право може да бъде определен и като един от строителите на Русия. Командвайки Закаспийския отряд, основава през 1869 година град Красноводск. С тези си качества той заслужено е определен за началник на Българското опълчение през Руско-турската освободителна война – 1877-1878. В него, както изтъква генерал Йосиф Гурко, Русия е изпратила за командири най-добрите си офицери. От началото на август 1877 година му е възложена изключително отговорната мисия да командва Шипченския отряд.
Сев достига чин полковник и като такъв е нает за военен специалист от своенравния управител на влизащия в състава на Османската империя през 19 век Египет, Мохамед Али. Тогава взима името Сюлейман и получава чина и титлата паша. Той е един от най-способните и най-образовани турски генерали. Директор е на цариградската военна школа, която преобразува по европейски образец.
По идеи и морал двамата военначалници са напълно противоположни, толкова, че може спокойно да бъдат причислени към два различни свята. Генерал Столетов е от средите на онази част от напредничевата руска интелигенция, която е облякла военната униформа в името на патриотизма и тържеството на свободата и независимостта на народите. Той искрено съчувства на поробените народи в Турската империя и подкрепя борбата им.
Сюлейман паша поставя способностите си в служба на тиранията на тези народи. Издига се заради активното си участие в потушаването на национално-освободителните им движения. Името му е свързано особено с кървавото смазване на Черногорското (1862 г.) и на Критското (1867 г.) въстания. Не случайно турското правителство спешно прехвърля корпуса му по море от Черна гора до Дедеагач, за да разбие руската армия. Той поема тази задача с ясното съзнание, че това означава да се отнеме възможността на българския народ да получи жадуваната от векове свобода и независимост.
Затова и пътят му на настъпление в България е обилно полят с кръвта на нейния народ. С многобройната си армия от 48 табора и 19 ескадрона и сотни с 48 оръдия и числен състав от 27 хиляди души той е уверен в победата си, но става жертва на собствената си самонадеяност. За да се съедини с армиите на Осман паша в Плевен и на Мехмед Али паша в Североизточна България, той сам предлага на правителството да премине през Шипченския проход. Така предварително обрича акцията си на риск, без да помисли, че може да премине безпрепятствено през други, намиращи се в ръцете на турската армия, старопланински проходи. На 3 (15, нов стил) август той получава нареждането на военния министър на Турция да премине на всяка цена, независимо от жертвите, през Шипченския проход и да се съедини с двете споменати армии.
Поелият по същото това време командването на Шипченската отрбана ген. Столетов веднага се заема с устройството и организацията й. Той настанява отряда си на най-високите места, непосредствено около прохода – върховете свети Никола (Генерал Столетов), Кючук Йешил тепе (Волинската височина) и Шипка. Държи да заеме позиции и по върхове с по-голямо командно положение – намиращия се по на запад Акри Джебел (Малуша) и на изток – връх Малък Бедек (Малък Търсовец). Но му е потребен още един полк, обаче Радецки му отказва, понеже смята, че турците може изобщо да не се опитат да минават през Шипченския проход. С разполаганите от него недостатъчни сили ген. Столетов изгражда отбранителна система само в прохода. При това тя не представлява цялостна позиция, а съвкупност от позиции по върховете. В съответствие с това се изграждат четири групи артилерийски и стрелкови укрепления – източна, западна, северна и южна.
На 7 (19) август ген. Столетов вижда от планината придвижването на Сюлеймановата армия в долината под нея. Веднага изпраща телеграма, получена в 17.17 ч. в щаба на началника на южния отряд на Руската армия, до ген. Радецки, която гласи: “Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който се вижда като на длан, се построява срещу нас, на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Казвам това без преувеличение. Ще защитавам докрай, но подкрепления, решително, са крайно необходими.” Но ген. Радецки оценява придвижването като демонстративно, очаквайки главния удар на турците откъм Осман пазар (Омуртаг). Затова съхранява резервите си при Търново, а нарежда на княз Мирски да придвижи към Шипка намиращия се при Севлиево Брянски полк. На всичко отгоре, след като получава същата вечер донесения от ген. Борейша, че отрядът на полк. Лермонтов се е натъкнал на значителни турски сили при село Ахметли (Константин), Еленско и искане за подкрепления, на следващия ден – 8 (20) август ген. Радецки заминава с Четвърта стрелкова бригада за Елена, а ген. Драгомиров с четири батальона – за село Златарица. Така резервът на Южния отряд се насочва в противоположна на мястото, където вече е надвиснала главната опасност, посока. А Шипченският отряд е оставен да разчита на собствените си незначителни сили и на Брянския полк, намиращ се в Севлиево в момент, когато огромната Сюлейманова армия е вече пред прохода.
В същото време на 7 (19) август Сюлейман паша провежда военен съвет за обсъждане превземането на Шипченския проход. Участват и бившият командващ на турската му отбрана през предишния месец юли Ахмед Хюлюси паша и негови офицери. Решава се на другия ден да се извърши разузнаване на място, а армията да се придвижи към село Шипка. Осъществява го началник щаба на армията на Сюлейман паша Омер бей с няколко табора сутринта на 8 (20) август. Следобед на военен съвет, въз основа на неговия доклад, се взема единодушно решение на следващия 9 (21) август да се атакува.
Пак на 8 (20) август вечерта, военен съвет провежда в палатката си и ген. Столетов. За отбрана срещу очакваното за сутринта нападение позицията е разделена на участници. С професионална математическа прецизност генералът пестеливо разпределя малобройния си петхиляден отряд по позиции и групи укрепления. За предната позиция на връх Свети Никола са отделени пет роти от Орловския полк с петнайсет оръдия, под командването на полк. граф Толстой. За левия й фланг (източна група укрепления) – три опълченски дружини, с началник полк. Веземски. За главната позиция, съставлявана от западната и северната група укрепления и представляваща десния фланг и тила на целия шипченски фронт на руската армия, седем роти орловци с осем оръдия, с началник полк. де Прерадович. В общ резерв се разполагат на седловината между Свети Никола и билото, където е и превързочният пункт три роти орловци с четири планински оръдия и осем опълченски роти. Новосформиращата се Десета опълченска дружина е определена да заеме село Зелено дърво, за да подсигури съобщенията в тила. Организирана е и специална група от двайсет души, под ръководството на поручик Романов, за поставяне на фугаси при първия остър завой на шосето южно от Свети Никола. Четвърта опълченска дружина, намираща се при хана, е преведена на превала към 3.00 часа на 9 (21) август
Още в началото на настъплението на турците срещу позициите на русите и българските опълченци, рано сутринта на 9 (21) август ген. Столетов веднага разгадава замисъла на своя противник да нанесе главния си удар върху позицията на връх Свети Никола, наречена Предна, където са и Голямата, Малката и Стоманената батареи. Затова изпраща на нейния началник целия си пехотен резерв, увеличавайки силите му на 16 роти. Благодарение на това, на умелото съчетание на огъня на артилерията с действията на пехотата, на високите качества и боен дух, на изключетилната смелост на руските и българските войни, позицията е отстояна. Продължилите до 22.00 часа девет атаки на колоните на Реджет паша откъм Малък бедек, Демир тепе (Демирова могила) и Демиевец (Цицка) и на Шекир паша по шосето през прохода завършват без успех.
Опитът на Сюлейман паша във войната при планински терен от Черна гора тук не сработва. Пашите Реджеп и Шакир не атакуват едновременно, което дава възможност на ген. Столетов да съсредоточава огъня на артилерията си ту към едната, ту към другата колона. Замислената като демонстративна атака на Шекир паша се превръща, поради изпускане на ръководството й от офицерите, в действителна. Но понеже силите им за действителна атака са недостатъчни, понасят големи загуби.
Претърпял неуспех, на следващия ден, 10 (22) август, Сюлейман паша не предприема атаки, а се подготвя за нови за следващия ден. Той издава заповед да се атакува пак предната позиция. Но по внушение на началник-щаба си я отменя и дава заповед за атака от всички страни. Смяната на заповедите показва, че Сюлейман паша не познава добре фронтовата обстановка, защото не е непосредствено сред нея, а и не участва в разузнаване на място.
За разлика от него ген. Столетов е на предната бойна линия. Щабът му е при кръглата батарея на връх Шипка. Наблюдавайки оттам придвижването на турските войски на 10 (22) август, той разбира, че се готви решителна атака за следващия, 11 (23) август. С пристигането на 9 (21) август рано следобед на Брянския полк той вече има 7 500 души бойци. Съотношението пет към едно между турци и руси се променя на четири към едно. И въпреки това, Сюлеймановата армия има голямо количествено надмощие. Заради крайно недостатъчните си и изтощени в боевете сили, от 8.00 часа на 11 (23) август ген. Столетов изпраща куриер след куриер при ген. Радецки с настойчивото искане за подкрепления. И не престава да предприема мерки за отбрана докрай и я ръководи неотлъчно в този съдбовен ден. Той е на Кючюк Йешил тепе в самия разгар на многократните атаки на турците.
Останал без всякакви резерви, той успява да маневрира със силите си като оползотворява възникващи възможности от допускане грешки от турците. Като се възползва от бездействието на войските на пашите Реджеп и Салих, ген. Столетов заповядва на полк. Толстой да удовлетворява, според възможностите, исканията на застрашените участъци за подкрепления. Поради енергичното настъпление на Велсел паша (немец) към Узункуш, където се намират се намират само две и половина отслабени роти, ген. Столетов поисква от полк. Толстой да изпрати при тях две роти опълченци. По пътя половината от опълченците излизат от строя, въпреки че подполковник Кисяков го избира като по-безопасен. Но макар и отслабени, опълченските роти оказват резултатна помощ на защитниците на Озункуш и нападателите на Велсел паша са спрени.
Отчитайки решаваща роля на надеждата за помощ за устойчивостта на бойците на позициите, ген. Столетов непрекъснато я поддържа. По съвет на ген. Кренке изпраща специално съобщение по частите, че помощ ще дойде скоро. Съобщението има няколкочасово въздействие и когато тя все още не идва, ген. Столетов продължава да убеждава обезверените бойци в жизнено необходимата отбрана докрай.
През това време ген. Радецки, анализирайки настойчивите искания на ген. Столетов осъзнава, че настъпва съдбоносния час и забавянето може да е гибелно. И повежда четвърта стрелкова бригада в усилен марш от Габрово към прохода. Изпреварвайки пехотата с две казашки сотни и с планинските оръдия, той пристига в най-кризисния момент и организира бързото пренасяне с конете на казаците и превозните средства на Шипченския отряд на цялата бригада. Гръмко, радостно “Ура” възвестява обрата в битката за прохода. Настъпващите войски на Сюлейман паша са принудени да преминат в отбрана.
Сюлейман паша губи тази и други битки. Затова е съден и получава присъда. Пред съда той се оправдава с липсата на разузнавачи – българи. Той казва, че нито един българин не се е съгласил да стане негов шпионин. Това е възмездието на историята. Борещите се за свобода не помагат на душителите й. Те ги презират. Името на Сюлейман паша остана само като символ на палачество и потисничество.

А името на ген. Столетов продължава да живее като символ на свободата и на братската дружба между българския и руския народи. То се възвисява чрез един от обвеяните чрез славата на Шипченската епопея старопланински върхове.

Източник:

http://litclub.bg/library/history/zonev/statia1.htm

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Резултат с изображение за генерал столетов