190 години от рождението на ген. Александър Александрович Пушкин

190 години от рождението на ген. Александър Александрович Пушкин

Публикувано от:

Сред многочислените паметни плочи на територията на България, на които със злато са издълбани наимe­нованията на руските военни части, отличили се в Освободителната война от 1877-1878 г., има една, на която е отбелязан 13-ти Нарвски хусарски полк. Не всички знаят, че по това време негов командир е полковник Александър Александрович Пуш­кин син на най-великия руски поет е един от героите на Освобождението на България…

Александър А. Пушкин е второто дете и първият син в семейството на поета. Той е роден на 6 юли 1833 г. в Петербург. Саша няма навършени четири години, когато фаталният изстрел на Дантес прекъсва живота на баща му…

 А. А. Пушкин получава добро домашно образование. От дете свободно владее френски и немски език, знае добре руската история и литература. От 1848 г., по разпореждане на Николай I, постъпва в Пажеския корпус, който завършва през 1851 г. като един от най-добрите и започва своята служба като офицер в лейб-гвардията на Конногвардейския полк, който се командва от неговия втори баща.

На 15 юли 1870 г. го назначават за командир на 13-ти Нарвски хусарски полк… Неговото назначение предизвиква най-благоприятни отзвуци, тъй като полковник А. А. Пуш­кин се ползвал с репутацията на човек умен, строг, но справедлив… Действително А. А. Пушкин не само се ползва с неоспорим авторитет сред личния състав на нарвците, но и винаги проявява към тях бащински грижи…На 12 (24) април 1877 г. Русия влиза във война с Турция. В състава на 13-та кавалерийска дивизия участва във войната и Нарвският хусарски полк… 

1233230524

13-и хусарски Нарвски полк и неговия командир А.А. Пушкин.

На 5 юни 1877 г. Нарвският полк преминава границата, а на 29 юни стъпва на българска територия. Преди да се прехвърлят на другия бряг на Дунава, полковник А. А. Пушкин се обръща към своите хусари с кратка реч: “Кавалеристы, посмотрите, перед вами Болгария, священная слявянская земля! Там гибнут наши сестры и братья! Они ждут нашей помощи!”

Нарвският хусарски полк отначало влиза в състава на челния Русчукски отряд, който трябва да задържи настъплението на стохилядна турска армия, без да се намесва в решаващо сражение. Ето защо нарвските хусари на А. А. Пушкин в първите месеци от кампанията изпълняват разузнавателни операции, а след това настъпва времето на сериозни сблъсквания с неприятеля…

На 6 октомври 1877 г. се организира сборен отряд, командването на който се възлага на А. А. Пуш­кин. Смелата и неочаквана артилерийска атака завършва с блестящ успех. А. А. Пушкин проявява не само умение спокойно и точно да ръководи в най-горещите и опасни минути, но и лична храброст. Няколко хусарски атаки той възглавява сам. Благодарение на това голям отряд турска кавалерия е напълно разбит. На нарвците се падат богати трофеи, взети са много пленници. За отличното изпълнение на сложната операция, която довежда до завземането на важни опорни пунктове на турците, командирът на Нарвския полк е награден със златно оръжие с надпис “За храбрость”.

След това започват най-упоритите боеве за завземането на селищата Марян и Елена, подстъпите към които турските войски защитават с фанатична упоритост. Но виждайки, че не могат да задържат град Елена, те го подпалват. Един от първите, който прониква по улиците на Елена, е Нарвският хусарски полк. Нарвците веднага се втурват да гасят огъня и да спасяват мирните жители. С голям труд им се удава да спасят града от пожара.

На кавалеристите от Нарвския полк се пада да воюват рамо до рамо със своите български братя. Както е известно, дружините на българското опълчение се командват от генерал-майор Николай Григориевич Столетов…

За да се попречи на турското командване да подпомогне обсадения Константинопол, се взема решение “да се оседлае” и контролира пътя от Разград за Сливен. Това се възлага на отряда на Н. Г. Столетов, в чийто състав влизат седем български дружини, пехотен полк и Нарвският хусарски полк под командуването на А. А. Пушкин.

Разузнаването донася, че селото Чатака, разположено северно от град Котел, е заето от турците…. Завземането на Чатака и спасяването на неговите жители се възлага на хусарите на А. А. Пушкин. В тяхна помощ са отделени две български дружини. Поръчението е изпълнено блестящо. Българските доброволци със стрелба привличат вниманието на противника към себе си, а в това време смелата кавалерийска атака на нарвците се увенчава с пълен успех. Селото е освободено, а населението – спасено от поголовно унищожение.

Боевете в околностите на гр. Котел продължават повече от седмица. В тях отлично се проявява Нарвският полк. За инициативата, за умелото командване и за личната храброст полковник А. А. Пушкин е награден с ордена “Свети Владимир” IV степен. В края на своя живот Александър Александрович е кавалер на почти всички руски и на много чуждестранни ордени.

На 17 април 1878 г. 13-тият Нарвски хусарски полк със специален царски указ получава наградата на честта – специален знак на шапката с надпис: “За отличие в Турецкую войну 1877-1878 г.”. А. А. Пушкин командва още две години този полк. През 1880 г. го напуска, тъй като е произведен в чин генерал-майор, а през 1890 г. – в чин генерал-лейтенант. През същата година той окончателно напуска военната служба, излизайки в оставка…

СУДЬБА ПОТОМКОВ ГЕНИАЛЬНОГО ПОЭТА - А.С.ПУШКИНА

 Александър Александрович умира в деня, когато започва войната на Русия с Германия /Първата световна война/ -19 юли (1 август) 1914 г., на възраст 81 години.

Александър Александрович Пушкин е бил погребан в гробището на църквата в село Маригино Тулска губерния. Но неговото желание е да бъде погребан до първата си съпруга София Александровна, в района на Анно-Зачатиевския храм в имението Лопасня-Зачатьевское. По време на войната и революцията това не е било изпълнимо, а през 1963 г. е решено да се изпълни последната воля на сина на поета.

Имението Лопасня-Зачатьевское е създадено през втората половина на 1770.  През ХIХ век там е живял  Александър Александрович Пушкин. Неговите 11 деца от два брака са израснали в това имение. Според преданията,  по време на посещенията в Лопасня след 1875 Александър Александрович е обичал  да

престоява в една от стаите,    прозорците на която  гледат към църквата «Зачатия Святой Праведной Анной». В близост до лявата част на църквата е погребана първата му съпруга – София Александровна Пушкина. Експозицията в тази стая има мемориален характер и е посветена на Александър Александрович Пушкин.

Приятно е да си спомним, че сред тези, които са освободили България, е и синът на великия руски поет, талантливият военачалник, храбрият и добър човек – Александър Александрович Пушкин.

На 19 юли 2014 година в гр. Златарица беше открита паметна плоча по случай 100 години от смъртта на генерал Александър Александрович Пушкин.

Паметната плоча е монтирана на музея „Старо класно училище“, където е бил щабът на руските войски. Изработването на плочата е финансирано от Национално Движение Русофили, Сдружение „Роден край“ и Международна славянска община „Перун“, с подкрепата и съдействието на Община Златарица, местни патриоти и почетни граждани на града.

Използвани източници:

cl.bas.bg/about-central-library/bulletin-of-central-library…/13_2.pdf

http://www.stoletie.ru/voyna_1914/aleksandr_pushkin_pervaja_zhertva_pervoj_mirovoj_442.htm