В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ, ЗАДАДЕНИ ПРЕДИ 4,4 МИЛИОНА ГОДИНИ

 

(Защо Ardipithecus ramidus са слезли от дърветата, защо са ходели изправени и

защо са загубили големите си кучешки зъби?)

 

Както е известно, преди 20 години екип от учени , под ръководството на Тим Уайт – палеоантрополог от Калифорнийския университет в Бъркли, открива скелет на същество, живяло преди 4,4 мил. години в местността Ауаш в днешна Етиопия. Съществото е наречено Ardipithecus ramidus, съкратено Арди. В неговите останки има белези и на примати, и на хомоноиди. Характера на фосилите (тя е била от женски род, на средна възраст) показва, че съществата от нейната родствена група са слезли от дърветата, прекарвали са не малко време на земята, ходели са изправени и кучешките им зъби не са били големи като при хищниците, а малки като при хората. Имали са и други белези, характерни за хомоноидите, които са ги отличавали от приматите.

Както е известно от теорията на Чарлз Дарвин, промените на видовете се осъществяват по строга схема.

 

Първо – Резките промени в околната среда заставят организмите да търсят възможности за оцеляване. Второ – Продължават съществуването си тези, които съумеят да създадат и използват нов модел на поведение. Трето – Използването на новия модел осигурява нови белези в тялото и промени в генния код. Благодарение на тези промени във външния им вид, съществата оцеляват в новите екстремни условия. От училищните учебници знаем как при засушаване и намаляване на водата, някои риби са излизали на сушата и са се превръщали в земноводни. Сухоземни животни при търсене на храна първо инцидентно, а постепенно и за постоянно са влизали във водата и са получавали нови белези и това е гарантирало продължаване живота на вида (моржове, морски слонове, морски леопарди, морски котки и др.).

Ние предлагаме за обсъждане идея как тази схема е проработила в местността Ауаш за част от човекоподобните маймуни.

Както беше посочено по-горе, за да се отключи действието на схемата е необходимо рязко да се променя и влошава околната среда. За последните 24 години геологът Тидай Уолде Габриел и колегите му са изградили цялостна картина на геологията на местността Ауаш. Те са изяснили, че преди 5.2 милиона години изригнал поток от лава, вследствие на разлом и залял цялата огромна равнина. В течение на времето периодичните изригвания продължили – наслагвали се тънки слоеве пепел, които се редували с почва. Например, преди 4,4 милиона години, за 1000 години, а може би и за по-малко, са се случили две огромни изригвания. Освен това, преди 4,18 милиона години ориентацията на магнитните минерали в някои скали показва, че на земното кълбо са си сменили местата магнитните полюси, което също екстремно е променило условията на живот. В тази среда, по това време са са живели ardipithecus ramidus (Арди). В района са намерени хиляди фосили на различни видове маймуни, антилопи, коне, носорози, хипопотами, мечки, хиени, птици. Системно е имало екстремни промени в средата на живот на толкова много животни. Живеещи на сравнително малко пространство, заградено от планини. Може би не случайно, точно в тази равнина, а не на друго място на земята, за милион години един от видовете човекоподобни маймуни са се превърнали в Homo sapiens.

Както бе посочено по-горе, второто условие, за да проработи схемата за качествена промяна на даден вид е, за да оцелее в екстремните условия , той да смени коренно модела си на поведение. Каква е връзката, в случая между екстремната околна среда и новия, различен от досегашния модел на поведение на отделна родствена група примати в областта Ауаш. Според нас, това е необходимостта в условията на различни изригвания, породени от разломи и земетресения, при огромните пожари и постоянни засушавания, при които са изчезвали плодовете, при масовите измирания на животните от природните катаклизми и от глад, главното е било да се набавя редовно храна. Гората ту е намалявала от пожарите и земетресенията, ту се е разраствала от подходящия климат , с умерена топлина и валежи. С други думи, решаващо условие за оцеляване е било да се осигури и защитава собствена територия (за бране на корени, плодове и ядки) от една страна и от друга да се използва нов способ за ефективен лов, който да осигури животни за храна при тоталното им намаляване и огромна конкуренция от другите хищници. Анализът на зъбите на Арди и други същества от нейния вид показва, че те са се хранели и с месо. И днес наблюдаваме в животинския свят, особено при хищниците, включително и при приматите, например шимпанзетата, яростна борба между отделните родствени групи за отстояване на собствена територия. В една екстремна, унищожителна среда са оцелявали най-сигурно онези групи примати, които за стотици хиляди години са намерили и приложили нов модел на поведение. За да се разкрие същността на този нов модел на поведение, не е приемливо просто да се гадае. Изводите и преценките трябва да се направят въз основа на доказани факти. Затова нека вникнем в третия момент от схемата за оцеляване – поява на нови белези. Нека разгледаме останките фосилите на ardipithecus ramidus (Арди). Съществото има черти, характерни и за приматите, и за Homo sapiens, Още с откриването му възникват спорове за неговата същност. Например, Тери Харисън от Нюйоркския университет, с право посочва, че по времето на Арди, в нейния ареал, а и в цяла Африка и Евразия, е имало немалко различни видове човекоподобни маймуни. Според него Арди не е била хомоноид, а макар и различна, е била един от видовете човекоподобни маймуни. Разбира се ardipithecus ramidus са били много примитивни. Имали са череп, с големината на череп на шимпанзе. Тазът им е имал белези на примат и хомоноид. Дланта на Арди, за разлика от тази на приматите, е почти като на човек. При малкия й ръст, обаче, пръстите все пак са дълги, дланта е къса, но много гъвкава. Това показва, че те са прекарвали не малко времена дърветата. Но най-интересно е стъпалото. Уйлям Джънгърс – еволюционен морфолог в университета „Стоуни Брук” правилно подчертава, че Арди притежава един от най-раздалечените палци на долните крайници. Все пак факт е, че стъпалото й и другите пръсти се отличават от тези на приматите. Не бива да забравяме и това, че палецът се е движел. При захващане за клон е бил перпендикулярен на останалите пръсти, а при вървеж по земята, успореден на тях. Костите на горната част на таза също са различни от тези на маймуните. Това доказва, че съществото е прекарвало не малка част от денонощието на земята и е ходело на задните си крайници.

От този факт може да се направи извода, че се е оформял нов модел на поведение, в който за разлика от стария модел, животът на родствената група примати коренно се променя. В този нов модел, приматите слизат от дърветата и започват да ходят изправени. Каква е причината? В науката почти през целия ХХ век бе господстващо мнението, че причината за това е навлизането на приматите в саваната, в търсене на повече храна. Ходели са изправени, за да преодоляват по-лесно големи разстояния, макар, че е очевидно, че придвижването на четири крайника е по-лесно и по-бързо – доказват го всички бозайници. Арди, обаче, са живели в гъста тропическа гора. Храната е била по дърветата, там са защитени и въпреки това е изоставен старият и е изграден нов модел на поведение – нещо ги накарало и улеснило да слязат долу при хищниците. Нещо не просто ги е подтикнало, а ги е задължило да не ходят по земята като днешните примати на четири крайника, като се опират на кокалчетата на пръстите на предните два, а да се изправят само на задните. Ходенето на задните крайници е изключително неудобно. Придвижването е бавно и трудно защото тежестта на тялото преминава от крайниците върху гръбначния стълб, който не е пригоден за това. На всичко отгоре се отключва еволюционен процес, при който те загубват главното оръжие, което има всеки хищник за защита и нападение – големите кучешки зъби. Нещо много важно, екстремно, неочаквано трябва да се е случило и определило новия модел на поведение, което да доведе до всички тези промени.

Ученият Оуен Лавджой, специалист по сравнителна анатомия от Държавния университет „Кент“ в Охайо, предлага за обсъждане изключително интересна идея. Според него изправеният вървеж се дължи на необходимостта от възпроизводство. Самците, за да получат вниманието на самките, им носели храна, с която предните им крайници били заети и затова са ходели изправени.

Ние предлагаме за обсъждане идеята, че това, което ги е накарало, което им е позволило да слязат от дърветата, да ходят на задните крайници, да загубят оръжието на всеки хищник- големите кучешки зъби, за сметка на ново оръжие, на нов модел на поведение, който включва отначало инцидентно, а постепенно и за постоянно, използването на предмет, наподобяващ примитивна тояга за защита и нападение.По телевизионните канали Animal Planet, National Geographic и др., сме виждали как и днес алфа мъжкият при шимпанзетата, за да докаже своето превъзходство пред останалите, сграбчва клон и започва с него да удря по дървета и храсти. Видяхме в предаването „Дивата природа с Дейв Салмони“ как шимпанзе в резерват го напада, макар и защитен от ограда, като държи дълго време клон и удря с него по нея , както и останалите да хвърлят по него камъни. Който смята, че анатомията на маймуната й пречи да държи здраво тояга и да удря многократно, яростно и умело с нея, без никой да я е учил, нека отново и отново, на забавен кадър да гледа тези кадри. Маймуни използват подходящи дървета (дори откъсват клонките от тях), за да чупят черупки за ядки. Разбира се, тук големият въпрос е не дали маймуната е започнала да използва някакъв предмет, с наченки на обработка, като оръжие. Фактът, че постепенно се е превръщала в Homo sapiens доказва, че това рано или късно е станало. Тук въпросът е дали е започнала да прави това преди 4.4.мил. години. Доказателството, че това е станало именно преди 4,4 мил. години е в това, че тогава, а не по-късно това същество е започнало да слиза за все повече време от дърветата, започнало е да ходи на задните си крайници и, загубило е големите си кучешки си зъби и е започнало да получава и други белези, характерни за Homo sapiens

С други думи, новите белези не биха се появили като третото изискване от схемата, по която оцеляват и се усъвършенстват видовете, ако не е било осъществено изключително важното второ изискване – принципно нов модел на поведение, който да породи, да осигури новите белези. Те от своя страна, ще осигурят четвъртия етап в схемата – оцеляване на усъвършенствания с нови белези индивид.

Външният вид на ardipithecus ramidus особено явно и нагледно показва, че те все още са били много примитивни. Били са повече примати, отколкото хомоноиди. Но никой не може да отрече, че макар и с малко, само с наченки на белези на човек, те или други близки до тях същества са важен етап от пътя към Homo sapiens. Трябва да се отчита, че не е доказано, че ardipithecus ramidus са етап от пътя, по който от маймуната се е стигнало до Homo sapiens. Не е ясно, че ако не те, то същество подобно на тях, чийто фосили засега не са намерени, задължително е стояло на този път. Нещото, което е извадило тези същества от морето на многобройните видове човекоподобни маймуни и ги е поставило на пътя към появата на човека, е използването на предмет, близък до примитивна тояга. Тази тояга е главният елемент , който определя новия модел на поведение. Моделът, който е осигурил третия основен елемент от схемата, осигуряваща оцеляване на вида. Този елемент са новите белези на определеното същество. В случая белези на хомоноиди, макар и като наченки в тялото на примати.

По нашето скромно мнение, могат да се посочат за обсъждане доказателства, които защитават тази теза.

Първо доказателство: за това, че мъжките до Арди още тогава са имали като сигурно оръжие примитивни тояги е фактът, че са напуснали сигурната, безопасна среда на дърветата. Веднъж, направена примитивна тояга, логично е тя да не се хвърля. Тоягата трябва да се носи постоянно. Но за придвижване по дърветата са нужни четири крайника. Предните два, ако непрекъснато са заети с носене на примитивно оръжие все повече се превръщат в ръце, но не могат да участват в захващането за клоните. Това е причината ardipithecus ramidus да започнат все повече време да прекарват на земята, да слязат от дърветата не в саваната, а в гората, в която са живели.

Второ доказателство: веднъж слезли от дърветата, по земята те не са ходели, както вече беше посочено, като съвременните примати, опирайки се на кокалчетата на пръстите на предните крайници. Ходели са изправени. Придвижването на два крайника е много по-бавно, отколкото на четири. Придвижването само на задните е неудобно както за преследване на плячка, така и за спасяване от хищници. Нещо е трябвало да компенсира това неудобство и очевидно, това е било сигурното оръжие – примитивната тояга. Държейки я в ръце постоянно, те са били принудени да се движат само на задните два крайника.

Трето доказателство: Арди и другите от нейната родствена група не са имали големи кучешки зъби. Това доказват намерените кучешки зъби на 21 индивида от подобни на Арди същества. В същото време анализът на зъбите им показва, че са се хранили и с месо. Те не биха оцелели, ако са разчитали само на мърша. Като не са имали големи кучешки зъби, с какво са убивали животните, с които са се хранили, както правят другите хищници? Да не би да са ги душели с ръце? Разбира се, тук не твърдим, че са ходили на лов за хипопотами и слонове. Но с примитивни тояги те без проблеми биха убивали малките на антилопи, на коне и други по-малки бозайници. Наличието на ново оръжие – тояга което да замени оръжието на всеки хищник – големите кучешки зъби, отговаря и на въпроса защо е отключен процес на еволюция, довела до превръщането на големите кучешки зъби в зъби като на Homo sapiens още преди 4,4 мил. години.

Четвърто доказателство – най-убедителното, най-сигурното. Многото намерени фосили доказват, че в гората са живеели различни групи човекоподобни маймуни с по-големи от Арди габарити. Те са използвали една и съща храна, като ardipithecus ramidus и съседни територии. Но приматите са имали кучешки зъби и са се придвижвали по-бързо. В борбата на живот и смърт сред клоните и на земята те са били по-ловки и по-маневрени. И днес самците шимпанзета ходят на лов за други шимпанзета , които често изяждат. Как Арди и роднините й са оцелявали в жестоките битки за територии, като не са имали кучешки зъби и са се движили по-бавно по дърветата и по земята? Очевидно, предимството им е било осигурено от друго оръжие. Какво друго, ако не примитивна тояга? Разбира се, те са се биели и със себеподобни за територии.

Пето доказателство: След като са слизали за дълго от дърветата, те са вървели по пътеките в джунглата, по които са вървели и хищниците. Хранели са се с животните, с които са се хранели и хищниците. В същото време Арди и другите около нея не са били тежки двуметрови гиганти, които макар и без кучешки зъби, да са имали като оръжие поне огромни лапи с остри нокти, като големите хищници, например. Те са били дребни. Арди е била 1,20 м, следователно средният ръст на мъжките е бил не повече от 1,40м. Физически, както се казва с голи ръце, те не са били способни да се защитават и да отстояват плячката си от хищниците. Днешните павиани, например, благодарение на кучешките си зъби, без проблеми отнемат плячката на гепард. Арди не са можели да се справят в тази сложна ситуация в тропическата джунгла, пълна с хищници, ако не са имали като сигурно оръжие тояги. Разбира се, тук не твърдим, че са убивали или прогонвали мечки. Става дума за по-малки хищници, например чакали, хиени и др. Големият палец, предмишниците, долните тазови кости доказват, че при опасност, те са се качвали на дърветата и са стояли там не малко време от денонощието.

Шесто доказателство: Защо Арди и другите женски също като мъжките са слезли от дърветата и на земята са ходели изправени? Те едва ли постоянно са носели тояги. Доказателството, което обяснява защо все пак са ходели изправени, са пръстите на горните и долните крайници на бебетата. Те са имали палец, на долните крайници, с който могат да се хващат за клоните и за майките, но той едва ли е бил достатъчен да се държат сами за самките. Останалите пръсти на крайниците им са се различавали от тези на приматите, а и дланта на Арди, следователно и на бебетата, е по-малка от тази на маймуните. Очевидно, предните крайници на майките са били заети, ако не да носят, то да придържат бебетата. Това ще им пречи да се придвижват бързо по дърветата или да ходят на четири крайника по земята. Тази схема е подсказана от Ребека Гулот , експерт по шимпанзетата в зоопарка в Мериленд, за бебето, намерено в местността Дикика и живяло преди 3,3 мил. години, което, както твърди тя, не е можело да се държи само за майка си.

Седмо доказателство: тоягата сама по себе си в ръцете на един самец едва ли е ефективно оръжие, което да гарантира на него и една самка с дете да прекарват не малко време на земята. Тя се превръща в гаранция за оцеляване на пътеката, използвана и от хищници само, ако с тояги действат едновременно самците от цялата родствена група. Това е другата важна част на същността на новия модел на поведение на групата. Маймуната в група намира храна само за себе си и своето малко. В този нов модел, в който самците постоянно носят тояги за защита от хищници, за набавяне на месо и главно в борба за територии със себеподобни, или с полуподобни примати, те не могат пълноценно да участват в брането, например, на плодове и корени. При това положение женските, които едва ли постоянно са носели тояги, освен деца, са имали задължението да събират плодове и корени за цялата група . Тоягата предполага и постоянни обиталища на клоните на дърветата, които с тояги вече по-лесно са можели да бъдат защитавани. И днес орангутаните си строят огромни гнезда. Това изисква плодовете, корените и изобщо храната да се носят с предните крайници до обиталищата, което обяснява защо женските ardipithecus ramidus също като мъжките, заради заетите им ръце, са били принудени да се откажат от удобното катерене по дърветата и да вървят по земята на четирите крайника, въпреки необходимостта от бързо придвижване в жестоката и опасна среда на джунглата. Разбира се всичко това като модел на много нови действия се е оформяло бавно, за стотици хиляди години.

Тези доказателства показват обстоятелствата и причините, породили началните етапи в процеса на еволюцията, превръщала бавно, за милиони години, приматите в хомоноиди. Използването на нов модел на поведение, сам по себе си зареден с необходимостта от самоусъвършенстване, е гаранция за непрекъснато преминаване към по-високо ниво на хомоноидите, за достигането им до най-съвършеното творение на природата – Homo sapiens.

 

* Информацията по отделните теми, използвана в тази статия е взета от статии, публикувани в списание National Geographic -България: бр. Ноември 2006 г. – „Зараждането на детството“, Кристофър Л. Слоун;

бр. юли 2010г. – „Пътят на еволюцията“, Джейми Шрийв.

 

 

 

 

 

 

 

 

Доктор по философия

Скъпидар Николов