Проф. Захари Захариев е роден през 1949 г. в София. Завършва международни отношения и прави докторат във ФРГ. Участник в Кръглата маса и депутат в 36-ото народно събрание. Член е на Академичния съвет на Форума за нова политика (Горбачов Форум), на Европейската академия за култура, наука и изкуство на ЮНЕСКО. Председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и на фондация „Славяни“.
Интервю на Проф. Захари Захариев за бъдещето на Украйна пред Мариела Балева
– Г-н Захариев, в Европейския парламент предстои откриването на голям форум: „Светът 70 години след края на Втората световна война“. Истинският въпрос сега обаче е – не става ли мирът все по-несигурен за света като цяло?
– Този форум в Брюксел ще се състои на 1 и 2 декември и е иницииран от няколко парламентарни групи. В основата му са групите на Зелените и на Новата левица, участие ще вземат и представители на социалистите и на либералите. Освен евродепутати ще участват и експерти от различни части на Европа, както и от постсъветското пространство – включително от Крим.
– Казвате, че ще има участие от Крим, но знаете отношението на Запада към случилото се там…
– Новината е, че в Брюксел за първи път ще се обсъжда бъдещето на Крим. Това ще стане на кръгла маса, която ще съпътства форума в Европарламента. Идеята е да се разгледат различните гледни точки за бъдещето на Крим – като част от Руската федерация или може би като зона с особен статут, която би могла от ябълка на раздора да се превърне в нов фокус на сближаване между Изтока и Запада.
– Вие сте член на Форума за нова политика, оглавяван от Горбачов. Какво е мнението му за анексирането на Крим?
– Фигурата на Горбачов беше в центъра на честванията за 25-годишнината от падането на Берлинската стена. В Берлин той изрази опасенията си от изграждащите се нови стени на разделение между отделни страни в Европа, между отделни етнокултурни общности и дори вътре в отделните държави. Най-дискутираният въпрос беше за Крим и Украйна. А мнението на Горбачов съвпада с мнението на официалните власти в Русия. Той е убеден, че Крим не трябва да бъде проблем на разделение, а мост за сътрудничество.
– Путин говори за федерализация на Украйна, но това не се споделя от големите лидери на Запад, дори се обмислят нови санкции срещу Русия. Как тогава ще стане?
– Не съм съгласен, че в Западна Европа не се допуска такава възможност. Редица водещи политици от Западна и Централна Европа заявяват, че сегашните проблеми около Украйна не може да намерят решение без федерализиране на тази държава. На територията Ӝ действат не само няколко православни църкви, но и няколко основни световни религии. Това са исторически сложили се разделителни линии. Да не говорим за езикови различия и за наличие на значими етнокултурни общности – българска, унгарската, германска, еврейска и т.н. Те имат разнопосочни традиции и различен политически манталитет. Ето защо решаването на националния въпрос в Украйна минава по пътя на нейното федериране. Неизбежно е.
– Засилването на негативните геополитически тенденции може ли да засегне и нашия регион?
– Такива тенденции рано или късно ще засегнат и Балканите. И затова има сериозни предпоставки, макар днес да избягват да говорят по тази тема. Все по-ясно се усещат и унаследените противоречия и претенциите на отделните държави, които днес са 12, а не 6, както бяха преди 25 години. Вече отчетливо се забелязват етнокултурните разделителни линии в сега съществуващи държави. А те вещаят – не без помощта на външни сили – нови процеси на разпад и на балканизация.
– Кои места на Балканите имате предвид?
– Имам предвид съседна Македония, днешна Сърбия и най-вече Босна и Херцеговина – освен Сръбска Крайна, там има и хърватска, и мюсюлманска част.
– Започват ли религиите да играят все по-голяма роля в бъдещето на света?
– Не бих казал религиите, а етнокултурният фактор. Практиката доказа, че „сблъсъкът на цивилизациите“, зад който прозират и имперски амбиции, е основен генератор на напрежение и разпад в световната политика. Необходимо е да се намери нова парадигма, която да укрепи мира и сигурността. А тя може да се постигне само ако се върне двуполюсният модел. Помним, че Москва беше един от рупорите на идеята за многополюсен свят. Това обаче се оказа формула на безотговорността, която допринася само за ерозия на регионалната и световната сигурност. Когато има много полюси, има и противоречиви интереси, пръснати по цялата планета. Това прави света неуправляем. Има и друго – след Студената война САЩ заживяха с глобални имперски амбиции, а и световната политика ги изведе в позицията на неин единствен център. Днес обаче светът е твърде по-различен – вижте Китай и страните от БРИКС.
– Но пак ли да се върнем към предишните години, когато имаше два полюса в световната политика – това не е ли отживелица?
– Не, защото балансът на базата на възстановената реална поликика на диалога е много важен. Няма как, трябва да се върнем към двата полюса. Светът не може да бъде многополярен, това значи никой да не е предсказуем в своите действия, няма да се знае откъде може да се появят нови и нови претенции. Означава и тотална безотговорност, защото всеки ще се оправдава, че е отговорен само за своя регион и пред своята етнокултурна общност. Русия и САЩ са тези два естествени полюса. Не говорим обаче за превръщането на тези две сили във воюващи врагове.
– Къде в тези два полюса се вписва Европа?
– Тук става дума най-вече за групиране на интереси. Западна Европа, ЕС трябва да търсят възможности в изграждането на устойчиво евразийско пространство. ЕС има нужда от еманципиране от САЩ, влиянието им е изключително голямо. Ще дам само един пример – 60% от икономиката на ЕС се контролира от американски капитали.
– Но Европа може ли да се еманципира от САЩ?
– Може, ако отвори своите цивилизационни сетива и покаже политическа воля за конструктивен диалог както с Москва, така и с Пекин. Но това ще бъде дълъг и мъчителен процес.
– И какъв е изходът?
– Има две възможности. Едната е: процесът на ерозия на световната сигурност ще продължи. Военните конфликти по цялата територия на планетата ще се превърнат в наше всекидневие. И нищо чудно някой ден те да изправят човечеството пред нов армагедон. Другият сценарий е, че все пак чувството за самосъхранение, здравият разум ще вземат връх и действително ще стигнем до стабилизация.
pressadaily.bg