Тайната на картината „Черният квадрат“ на руския художник Казимир Малевич

През 1972 година английският критик Хенри Уайтс е написал:
«Изглежда, няма нищо по-просто: на бял фон черен квадрат. Всеки човек, навярно, може да нарисува това.   Но тук е загадката: черен квадрат на бял фон  – картината на руския  художник Казимир Малевич, създадена още в началото на века, до сега привлича и изследователи,и любители на живопистта, като нещо сакрално, като някакъв мит, като символ на руския авангард.  С какво да се обясни тази загадка?».

И продължава:
«Разказват, че Малевич, след като нарисувал „Черния квадрат“, дълго време се оплаквал на всички, че не може нито да се храни, нито да спи.  И сам не разбирал, какво е това, което е сътворил.   И действително, тази картина е резултат, както изглежда, от някаква сложна работа. Когато гледаме черния квадрат , то под пукнатините забелязваме вътрешните цветни слоеве – розов, лилав, охра, – очевидно е съществувала някаква цветова композиция,  покрита с черен квадрат».

Казимир Малевич_В галерее

 

Откритието развълнувало изкуствоведите и изследователите в областта на културата, като ги принудило да се обърнат отново   към архивните материали в търсенето на обяснения.

Казимир Северинович Малевич е роден в Киев на 23 февруари 1879 година.  Той бил умно дете, в училищното съчинение написал:  «Моят баща е директор на захарен завод. Но животът му не е сладък… Затова като порасна ще стана художник… Хубавата картина струва много пари, а може да я нарисуваш само за един ден»

От  1906 до 1910 година  Казимир посещавал занятията в студиото на  Ф.И. Рерберг в Москва. На този период от живота му хвърлят светлина писмата на  А.А. Екстер  до музиканта М.В. Матюшин. В едно от тях се описва следното:

„За да подобри своите финанси Казимир Малевич започнал работа по серия от картини за женската баня… Веднъж, след като  работил цяла нощ с моделите, Малевич  заспал на дивана в студиото. На сутринта съпругата му влязла, за да вземе пари да плати сметките на бакалина. Виждайки поредната картина, тя изпаднала в гняв и ревност, грабнала голяма четка и покрила платното с черна боя. След като се събудил , Малевич се опитал  да спаси  картината, но без резултат – черната боя била вече изсъхнала“.

Автопортрет_1933_ГосРуссМузКазимир Малевич

Изкуствоведите смятат, че именно в този момент у Малевич се родила идеята за „Черния квадрат“.

Несъмнено, Малевич е разбирал, че тайната на успеха на подобни картини се крие не в самото изображение, а в неговата теоретична обосновка. Затова той не излагал „Черния супрематичен квадрат“ до 1915 година, когато написал своя знаменит манифест „От кубизма към супрематизма. Новият реализъм в живопистта“…

Истинският успех споходил Малевич едва през 1929 година когато Луначарски го назначил за „народен комисар на  ИЗО НАРКОМПРОСА“. В рамките на тази длъжност Малевич представил своя „Черен квадрат и други картини на изложбата „Абстрактна и сюреалистична живопис и пластика“ в Цюрих. След това продължил във Варшава, в Берлин и в Мюнхен, където била публикувана неговата нова книга „Светът като безпредметност“. Славата на „Черния квадрат“ на Малевич се разпространила по цяла Европа…

При завръщането си от чужбина през есента на 1930 година, Малевич бил арестуван от НКВД по донос като „немски шпионин“. Благодарение на застъпничеството на Луначарски, той прекарал в затвора само 4 месеца…

Първият  «Черен супрематичен квадрат», от  1915 година, се намира днес в Третяковската галерия;
Вторият «Черен квадрат» Малевич нарисувал през 1923 година,  специално за Руския музей;
Третият, нарисуван през 1929 година, също се намира в Третяковската галерия;
Четвъртият, нарисуван през 1930 година, специално за Ермитажа.

Следва да се отбележи, че името на Малевич завинаги заслужено е записано  в историята на изкуството. Неговото „творчество“ е най-ярката илюстрация към законите на психологията, съгласно които, средностатистическият човек  не е способен да мисли критично и самостоятелно да отличи „изкуство“ от „не изкуство“ и въобще – истина от неистина. В своите оценки посредственото болшинство се ръководи предимно от мнението на общопризнатите авторитети, което позволява лесно да убедиш общественото мнение във вяра към всяко, даже най-абсурдното твърдение. В теорията на „психологията на масите“ на основата на този феномен  Гьобелс е формулирал един от своите постулати – „Лъжата, повторена във вестниците хиляда пъти, се превръща в истина“.

 

 

http://sensaxy.livejournal.com/2873.html

error: Съдържанието ни е авторско!