Автор: Леонид Бершидски*.
Докато президентът Владимир Путин се опитва отново да превърне Русия в голям играч в Близкия изток, Саудитска Арабия започва настъпление на традиционен руски терен, доставяйки евтин суров петрол на Полша, публикува bgnes.com.
Европейските търговци и нефтопреработватели потвърждават, че Саудитска Арабия предлага своя нефт на много ниски цени, което го прави по-привлекателен от руския. И макар повечето рафинерии в Източна Европа да зависят в момента от руския суров нефт, руските петролни компании неслучайно се безпокоят, като показват неотдавнашните съобщения на „Роснефт“ и „Татнефт“. Като повечето страни от Централна и Източна Европа Полша е отдавнашен клиент на руските нефтени компании. Но в същото време тя е и главният инициатор на тенденцията за намаляването на зависимостта на Европа от руските енергоносители. В тези условия новият сигурен доставчик е като подарък от небесата.
Що се отнася до саудитците, те трябва да разширяват пазара си извън пределите на Азия, където търсенето на нефт спада. На азиатските пазари Русия стана сериозен конкурент на саудитците. През май Русия дори надмина за известно време Саудитска Арабия по доставки на суров петрол за Китай. Сега, когато саудитците водят безмилостна ценова война за пазарни позиции (не само с американските производители на шистов нефт, но и с всички производители и доставчици, които не влизат в ОПЕК), те навлизат на традиционни руски пазари. Този процес може да прерасне в по-открит сблъсък между двете най-големи износителки на петрол, които и без това са един срещу друг в сирийския конфликт. Ако икономиката на Китай и занапред покаже по-лоши резултати от очакваните, този пазар може да стане твърде тесен за руснаците и саудитците. Икономиката и на двете страни зависи от нефта и отстояването на своята територия на този пазар е въпрос на оцеляване.
Нефтената конкуренция е опасният и скрит мотив в близкоизточната политика на Путин. Руският лидер се надява, че когато неговият съюзник Иран отново стъпи на световния пазари на нефт и газ, Русия по някакъв начин ще прибере нещо от печалбите, може и чрез новите тръбопроводи през Сирия. Сега, когато енергийното върховенство на Русия в Европа е под въпрос, Путин с все по-голяма решимост ще се стреми към разрешение на сирийския конфликт на неговите условия – иначе не може и да бъде.
*Леонид Бершидски, руски икономист и политолог, който от 2014 година живее и работи в Берлин. Той е редовен автор на американската агенция “Блумбърг”.
Остави коментар