Руското ембарго за внос на селскостопански продукти от Европейския съюз засяга доходите на 9,5 млн. души, работещи в най-засегнатите компании. По изчисления на Еврокомисията временните рестрикции са потенциална заплаха за търговията на ЕС на обща стойност 5 млрд. евро. Това се казва в анализ за ефектите от ембаргото, публикуван от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Въпреки прогнозите, че българският пазар ще бъде залят от храни на ниски цени, засега не се отчита съществено понижение на цените на храните, отбелязват авторите на анализа.
Припомняме, че през август 2014 г. Руската Федерация издаде забрана за внос на селскостопански и хранителни продукти за една година от страните, приели санкции срещу Русия в контекста на ситуацията в Украйна.
Забранителният списък включва почти всички месни продукти (говеждо, свинско, птиче месо и някои колбаси), мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, риба и ракообразни, както и някои преработени продукти.
Наложените рестрикции оказват сериозен натиск върху хранителния сектор в ЕС, поради временна загуба на значителен пазар.
Русия е втората по важност дестинация за износа на храни от ЕС (след САЩ), с общо 11,8 млрд. евро през 2013 г. или 10% от общия износ на селскостопански и хранителни продукти от ЕС за трети страни. Продуктите в забранителния списък са на стойност от 5,1 млрд. евро в износ за 2013 г. или 43% от износа на селскостопански продукти от ЕС за Русия.
Забраната засяга 4,2% от целия износ на ЕС на селскостопански и хранителни стоки. Някои сектори обаче са по-сериозно засегнати – например 29% от износа на ЕС на плодове и зеленчуци, 33% от този на сирена и 28% от този на масло.
Анализаторите очакват възможен домино ефект или свръхпредлагане на вътрешния пазар.
Плодове и зеленчуци
Руската забрана се отрази непосредствено върху сектора плодове и зеленчуци, тъй като бе въведена в сезона на прибиране на реколтата, а Русия традиционно е важна дестинация за европейските плодове и зеленчуци.
През 2013 г. за Русия се изнасят около 30% от плодовете и зеленчуците от ЕС. Основните засегнати продукти са ябълки, домати, праскови, нектарини и круши, но също така гъби, краставици, сладки пиперки, зеле и др. Най-големите европейски доставчици на плодове в Русия са Полша, Испания, Гърция и Белгия, а на зеленчуци – Нидерландия, Полша, Испания и Белгия. Русия е дала знак, че възнамерява да внася плодове и зеленчуци от Турция, Сърбия, Азербайджан и Узбекистан.
ЕК обяви мярка за подпомагане за 125 млн. евро, която бързо беше изчерпана, в рамките на която България поиска финансова подкрепа от близо 1,4 млн. евро.
На 29 септември ЕК прие нов регламент за определяне на допълнителна помощ до 165 млн. евро с мерките изтегляне от пазара, небране или бране на зелено. По нея България реши да прилага само мярката „изтегляне от пазара” – плодове и зеленчуци ще се предоставят безплатно на социални домове, детски заведения и болници.
Мляко и млечни продукти
Най-засегнатите млечни продукти са сирене (257 хил. тона или 33% от общия износ на ЕС на сирена за 2013 г.) и масло (37 хил. тона или 28% от общия износ на ЕС на масло). Забранените млечни продукти представляват около 1,5% от общото производство на мляко в ЕС в млечен еквивалент, което е съществен дял от изнасяните общо 9% от производството на мляко в ЕС.
Русия е изключителен партньор в търговията със сирена на Финландия и Балтийските страни (формиращ около или над 90% от износа на сирена от тези страни) и основен партньор за Нидерландия, Германия и Полша. Близо половината от износа на ЕС на масло за Русия е от Финландия.
Още от пролетта на 2014 г. цените на млечните продукти в ЕС и в основните световни производители спадат под влияние на по-високото производство на мляко в световен мащаб. По данни на ЕК, през първата половина на годината производството на мляко в ЕС, САЩ, Нова Зеландия и Австралия расте с 5%. Очаква се то да продължи да нараства и през втората половина годината в резултат от наблюдаваните доскоро рекордно високи цени и намалени цени на фуражите.
След руската забрана се наблюдава допълнителен натиск върху цените в ЕС. По данни на ЕК, през август цените на млечните продукти в ЕС са отбелязали чувствителен спад, но през следващите два месеца е налице забавяне на темпа на понижение.
От началото на август до 19 октомври 2014 г., средната цена в ЕС на обезмаслено мляко на прах е спаднала с около 24%, на пълномасленото мляко на прах – с 21%, а на маслото – с 11%.
Въпреки това, средните европейски цени на обезмаслено мляко на прах и масло остават съществено над интервенционните нива. При сирената Чедар, Едам и Гауда понижението на средноевропейските цени за периода е с между 6 и 9%, а при суроватката на прах и сиренето Ементал – с 2,6% и 0,6%. Основните доставчици на млечни продукти на руския пазар отчитат по-сериозен спад на цените.
Докато се търсят алтернативни пазари, част от млякото, което по принцип би се използвало за производство на сирена, ще се насочи към производството на масло и мляко на прах, увеличавайки риска от дебалансиране на тези пазари.
През първия месец от прилагане на руското ембарго – август 2014 г., среднопретеглената цена на суровото краве мляко в ЕС се задържа на ниво от 37,01 евро/100 кг (0,72 лв./кг), без промяна спрямо предходния месец. До момента са докладвани цените на млякото за септември 2014 г. само в 8 държави-членки на ЕС, като в четири от тях (Литва, Нидерландия, Полша и Словакия) стойностите се понижават с между 1 и 6% на месечна база, докато в други четири (Кипър, Малта, Унгария и Хърватия) остават без промяна или дори се покачват с 1 – 2%./ Инвестор.бг