Съвременните американски финансови олигарси и неоколонизатори все още вярват, че могат да си възвърнат загубената напоследък абсолютна глобална власт, включително в Близкия Изток и братска Русия, като се премахне нейния президент Владимир Владимирович Путин. Те влагат много пари за неговото дискредитиране и компрометиране от улични „протестъри”, медии и национални колаборационисти. Смята се, че с елиминирането му Америка ще може да колонизира огромната руска държава, да окупира чужди страни, като Ирак и Афганистан и да бомбардира непокорните народи по подобие на съседна Сърбия. Посредством своите неоколонизаторски формирования – Международен валутен фонд, Световна банка, междудържавен военен алианс НАТО, неправителствени организации (НПО) ще продължи да заробва народите и да увековечава световното си господство.
Както показва практиката, при това господство българските проамерикански агенти и продажни елементи получават големи количества долари и държавна власт и живеят на гърба на трудовия народ. Раболепно изпълняват отвъдокеанските поръчки за очерняне на руския президент Владимир Владимирович Путин и за представянето му в невярна светлина.
Засега у нас против руския президент най-много пишат и говорят представители на отявлените евроатлантически политически партии, образуващи „Реформаторски блок” и хилядите финансирани от САЩ „неправителствени организации” (НПО). Тези представители започнаха с бясна злоба да го хулят, особено след като се видя, че в деня на освобождението на България от турско робство (3 март 2016 г.), над 100 хил. български „русофили” се поклониха пред паметника на историческия старопланински връх Шипка.
Един от въпросните представители е членът на партията „Демократи за силна България” професора по философия и християнология Калин Янакиев. Този университетски преподавател е известен със своите антируски улични прояви, включително с опитите си да нахлуе в руската православна църква (гр.София) и с публикациите си в редица проамерикански електронни и печатни издания. В неговата статия, озаглавена „Към какво е „филията” на днешната русофилия” (портал „Култура” и в. „Дневник” от 26 март 2016 г.) е направен опит да се изкара, че понастоящем у нас „русофилията” (обичта към братския руски народ) и „русофобията” (чувството на омраза и страх от Русия) са предимно към руския президент Владимир Владимирович Путин. Макар да е известно, че разделението на нашето общество на „русофили” и „русофоби” възниква още след Руско-турската война (1877-1878 г.) и освобождението на България от турско робство.
Тогава известният наш държавник Стефан Стамболов запазва своята държавна власт, като разпространява мълвата, че руският цар Александър Трети подготвя „окупация на България”, за да я превърне в „задунайска” губерния. Под предлог, че води борба за „честта и независимостта на България”, той установява в нея седемгодишен тираничен режим и подлага на жестоки репресии десетки български „русофили”, като великите писатели Иван Вазов, Петко Р. Славейков, Васил Друмев (митрополит Климент), големия държавник Петко Каравелов, народния герой Капитан Петко войвода.
Днес някои историци излизат по Българската национална телевизия (БНТ) да настройват младите българи срещу Русия, като механично повтарят Стамболовите приказки за въпросната мнима „руска окупация”. Макар да е известно, че по този повод руският цар Александър Трети собственоръчно е написал следния текст: „България, освободена по волята на моя августейши баща, не може по никакъв начин да бъде окупирана от руски войски” (Стоян Данев, Спомени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 1992 г. с. 81).
Съвременните български „русофили” обичат преди всичко своята родина България, притежават политически заложби и знания и са убедени, че без подкрепата на братска Русия и без руските пазари българската нация ще изчезне. Те научно доказват, че всичкото зло (безработица, бедност, болести, масова емиграция на българите, обезлюдяване на нашите земи), което сполетя мнозинството от нашия народ след 1989 г., е резултат на прилаганата у нас евроатлантическа политика, насочена към пълна изолация на българската страна от руската държава.
Посочената статия на Калин Янакиев започва с голословното твърдение, че „до неотдавна”, т.е. при държавния социализъм (1944-1989 г.), българите можели да бъдат изпълнени само с „дълбока благодарност към руския народ-освободител” и с братско чувство към своя „по-голям брат”. При това, без да е обяснено, как руският народ е избавил българите от турско и фашистко иго и с негова финансова и научно-техническа помощ, на българска територия са построени хиляди заводи, електрически централи, електроразпределителни и водни обекти, туристически комплекси, язовири.
Тиражирана е лъжата, според която онези българи, които не изпитвали „онтологични” (съществуващи извънтелесно) чувства към руските си братя, били обявявани за „някакви изроди”. Това било премахнато едва „днес”, когато признанието, че у нас има „русофоби” вече „не се криминализира”. Тези твърдения не почиват на факти. С тях се втълпява на младите поколения българи, че социалистическата държава е преследвала и изпращала в затворите малцината наши „русофоби” и поклонници на американския монетарен начин на живот.
Авторът на разглежданата статия се опитва да наложи тезата, че в наше време може да се говори „за „Путино-филия” и за противостоящата й „анти-Путинска” позиция”. Той заявява, че макар да обича редица руски писатели (Солжиницин, Пастернак, Бердяев), е „русофоб”, понеже заемал „анти-Путинска позиция” и не понасял съществуващата „Путино-филия”. Не смятал САЩ за „сатанинска сила, желаеща да постави целия свят под господството на турбо-капитализма”. Освен това не вярвал в предсказанията за предстоящ „либерален апокалипсис” и не виждал „антидот” (противоотрова) на „всички тези ужаси в лицето на Вл. Путин”.
Според него днес „русофобите” били убедени „антиавторитаристи”, противници на практикуваната от Вл. Путин „политика на анексии и аншлузи” (насилствено присъединяване на чужди територии). „Русофобите” били против „Путиновата държава”, която извършила „анексии на такива нации като (Преднестровската република от Молдова, Донецката и Луганската от Украйна, Абхазия от Грузия)”. Тази държава била „наследница на онази болшевишка империя, която „ни отне” Македония и Беломорска Тракия и искаше да ни присъедини към голяма Титова Югославия”.
Впрочем, цитираните изречения издават политическата неграмотност на техния автор и са изпълнени със злобни лъжи. Първо, Руската Федерация е буржоазна република, а не „Путинова държава” (по начало държавата е инструмент на господстващата обществена класа – робовладелческа, феодална, буржоазна, работническо-селска). Второ, Преднестровската република е обособена преди Владимир Путин да бъде избран за президент на Руската Федерация. Трето, Донецката и Луганската република не са „нации”, а живеещи в тези райони милиони руснаци. Четвърто, благодарение на „онази болшевишка империя” (Съветския съюз) и на родните комунисти след Втората световна война (1939-1945 г.), присъединената към победена Германия българска държава е запазена в сегашните си граници (при подписването на следвоенния мирен договор през лятото на 1946 г. в Париж, делегатите на съседните ни държави – Гърция и Югославия са настоявали в качеството на победители над германските нацисти, освен освободените от окупация територии в Македония и Беломорска Тракия, да получат и български земи, включително тези на юг от Чепеларе).
В разглежданата статия пише, че „русофобите” защитавали „ценностите на толерантността и свободата на словото”, което „Вл. Путин систематично потъпква” (това твърдение е безочливо, при положение, че по Московското радио „Ехо” ежедневно се излива злъч срещу Владимир Путин). Те („русофобите”) осъждали „путинизма”, вероятно схващан като политика, способстваща за увеличаване на военната и икономическата мощ на Руската федерация, за ограничаване на глобалната власт на САЩ и за формиране на многополюсен свят.
Според автора на въпросната статия „Путино-филията” не била истинска „филия” (обич) към „настоящия Кремълски диктатор”. Тази „Путино-филия била монструозна (изродена, уродлива, чудовищна) амалгама от”:
– „носталгия по СССР” (държавата Съветски съюз);
– „реваншизъм” („обнадежден” от „външнополитическото нахалство на нискораслия автократ”);
– органична „ненавист към Запада и демокрацията”.
„Цялата русофилия” се състояла в „противопоставяне на Европейския съюз, на НАТО, на „либерализма”, на Америка”. В този смисъл българските „русофили” не били „никакви „фили”, а фоби” –„американо-фоби”, „хомо-фоби” и т.н. Упование „във фобството им” било „кагебисткото диктаторче от Кремъл”. Българските „русофили” били „бесни от това”, че санкциите, които през 2014 г. Западът е наложил на Русия имат въздействие върху „Путиновата им надежда”.
Само, че понастоящем руският президент Владимир Владимирович Путин е надежда не само на българските „русофили”, но и на цялото човечество, което пъшка под неоколониалното робство на американските финансови олигарси. Той с делата си доказва, че е голям патриот, хуманист и политик, който умее да държи и упражнява държавната власт и успешно да решава национални и международни проблеми.
31 март 2016 г.
Проф. дикн Ангел Димов –председател на Социалистическа партия „Български път”