Резултатите от управлението на Владимир Путин

Безспорно, ако В.Путин не беше успешен лидер, то той щеше да бъде одобряван от неприятелите на Русия и русофобите. Достатъчен атестат за успеха на руския президент е фактът, че той беше обявен за „Мъж на годината“ (2013) не от кой да е, а от американското списание „Тайм“. Това стана след една много напрегната година за руския лидер, която в крайна сметка завърши успешно след серията от успехи на международната арена срещу най-големите конкуренти на Русия и най-вече Съединените щати. Последните проучвания също са повече от красноречиви. При проведено социалогическо проучване в САЩ 33% от анкетираните американци считат, че Владимир Путин е „силен лидер“, докато едва 14% считат същото за собствения си президент – Барак Обама, в графата „доста силен“ 45% от американците посочват руския президент.

Сравнението между рейтинга на Обама и Путин също е показателно. В последното проучване Путин се радва на одобрението на 70% от руснаците, като рейтинга му скочи значително след присъединяването на Крим в рамките на Руската Федерация и след успешно проведената Олимпиада в Сочи. Рейтингът на Обама пък се топи постоянно: вече близо 50% от американците не одобряват своя президент.

От януари 2000 г. до днес курсът на рублата се промени от 28 рубли за долар на 29 рубли за долар.

Днешна Русия е нормална европейска държава – а не онази просяшка страна, в която средната пенсия беше 20 долара и където господари бяха финансовите пирамиди и Международният валутен фонд.

През 1992 г. режимът на Елцин отмени ИЗЦЯЛО износното мито на нефтопродуктите .

На 23 януари 1999 г. правителството на Е. Примаков въведе отново такова мито.

При износна цена на нефта от 9,5 долара/барел митото беше 2,5 евро на тон, а при цена над 12,5 долара/барел – 5 евро на тон. Това не беше кой знае колко обременително за износителите, но веднага даде 14 милиарда рубли в празната хазна.

През август 1999 г. Елцин назначи Путин за министър-председател.

Само след месец Путин увеличи митото на 7,5 евро/тон, а от 8 декември – на 15 евро/тон.

Митото все повече се увеличаваше – и днес износителите отчисляват в държавния бюджет около половината от цената на експортирания нефт. От януари до ноември 2007 г. митниците на Русия предадоха в държавния бюджет 2,57 трилиона рубли – около половината от всички приходи в бюджета.

• Рязко се увеличиха и доходите на гражданите . Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Цяла Русия днес на практика е една огромна строителна площадка: от януари до септември 2007 г. са построени 375,9 жилища с обща площ 34 млн. кв. метра
• Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай.
• Нарасналите доходи на населението доведоха до увеличаване на търсенето на жилища , това увеличи цената има, което пък на свой ред повиши доходността от строителната дейност. Резултатът е, че в строителството се вливат огромни средства и се наблюдава истински строителен бум.
• Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили . Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли – 2 милиона броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция. В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си. Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава – от повишаване на доходите на населението.

• За 10 години бюджетните разходи за социална политика (пенсии и помощи) се увеличиха с 30%.
• Преди Путин пенсиите бяха под екзистенц-минимума с около 25%, а през 90-те години и въобще не се изплащаха. Сега са с 50% над екзистенц-минимума и постоянно се увеличават.
• През 2000 г. средната заплата в Русия е била 2223 рубли (около 80 долара). Сега средната заплата в Русия е 19174 рубли (около 660 долара).
• Закупуването на домашни потребителски стоки за 10 години се увеличи 10 пъти. Броят на личните автомобили се увеличи 3 пъти.
• Путин национализира ЮКОС, без да изнервя зараждащия се руски бизнес, по съвсем пазарен начин – чрез фалит и търг. Това стана в рамките на законите, приети от демократичния парламент. Президентът няма право да използва други средства. Формален повод за арестуването на Ходорковски бяха данъчните машинации на ЮКОС. С такива машинации се занимават практически всички големи частни фирми и затова никой не вярва в този предлог. То не е и за вярване. Но Путин защити интересите на държавата. Доказателство за това е предаването на активите на ЮКОС на държавната компания „Роснефть“. По-справедливо би било тези активи просто да бъдат конфискувани, но… има си закони. И Путин просто се придържа към тях. Президентът не може да излезе от рамките на своите пълномощия. Може само да се добави, че след като Ходорковски влезе в затвора, събираемостта на данъци от бившите активи на ЮКОС се увеличи 80 ПЪТИ!
• През 2004 г. Путин окончателно премахна закона „Споразумение за дележ на продуцията“. Този закон беше приет от режима на Елцин, за да забогатяват олигарсите ( Ходорковски, Гусински, Березовски и т. н.) и за да може руските нефтени залежи да бъдат заграбени от западни (американски и британски) нефтодобивни корпорации. По този закон руските залежи на природни ресурси минаха под международна юрисдикция, съответно парите от добива на руския нефт постъпваха не в бюджета на руската държава, а в западни фирми. Парите от добива на нефт отиваха най-вече в британската компания „Шел“ за покриване на фирмените й разходи. Чак когато останеше нещо, те го предаваха на Русия. През 2006 г. Путин заяви следното по този повод: „ Ние и сега нищо не получаваме от тях, а ако те увеличат разходите си, няма да получаваме и през следващите 10 години “. Фактически до този момент Русия не получаваше никакви пари от собствения си нефт. След като законът беше премахнат през 2004 г., постъпленията в бюджета се увеличиха от 3 до 4 пъти.
• След развалянето на договорите по залежите „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“ Русия остана с дългове към американски фирми в размер на 700 млн. долара. За онзи момент това беше твърде много. Целият англо-саксонски свят настръхна срещу Путин по една проста причина: Великобритания планираше да осигури петролните си резерви за дълги години напред за сметка на Русия – единствено Германия и Франция, които нямаха пряк интерес в този процес, останаха неутрални…
• През 1992-1995 г. държавният апарат на Русия се формира според вижданията на чуждестранни съветници. Цялото законодателство на Русия от 90-те години, в това число данъчното, беше написано от тях. В руските министерства работеха около 10 хиляди чужди съветници. Джордж Сорос финансираше написването на учебници по история, където за битката за Сталинград се споменаваше на 2 страници, а за срещата на Елба между съветските и американските войници – на 10. Върху тетрадките на руските ученици се мъдреха портретите на четирима президенти на САЩ. За съжаление, и до ден-днешен в правителството са останали реликти от онази епоха – но да се надяваме, че постепенно Путин ще ги изхвърли окончателно.

Но защо Путин не може веднага да уволни всички тези враждебно настроени към Русия чиновници? Причината е проста: Конституцията на Русия, написана под диктовката на западните съветници, не позволява бързата им замяна.

Сега Президентът е само един от многото хиляди чиновници, при това с доста ограничени пълномощия. Вярно, малко по-големи, отколкото на другите чиновници – но държавният глава не може да влияе върху всичко. Той дори не може изцяло да определи състава на Министерския съвет, макар по закон това да е в сферата на пълномощията му.

• Преизпълнението на бюджета по времето на Путин позволи да бъде създаден Стабилизационен фонд . Сега е натрупан огромен златно-валутен резерв – и практически Русия няма външен дълг.
• Войната в Кавказ е приключена, сепаратистите са унищожени. Всички що-годе известни лидери на терористите са ликвидирани физически. Даже е убит и Яндарбиев в Катар, да не говорим за всякакви там басаеви и умарови. Путин обеща да ги „удави, ако трябва, и в тоалетната чиния“ – и изпълни обещанието си. Разбира се, сепаратизмът не е унищожен напълно, такива конфликти не се решават бързо. Но сегашното положение в Кавказ е оптималният вариант. Ако чеченският елит чувства силата на Москва и ползите от сътрудничеството си с нея – тогава сепаратизмът ще изчезне от само себе си. Именно това се случва. Опитите на западните шпионски централи да захранват терористите все още водят до отделни терористични актови, но това е максимумът. Война вече няма да има.
• За 10 години Путин увеличи политическото влияние на Русия в света и издигна нейния имидж. Днес тя следва собствените си интереси, а не тези на Запада. Путин беше признат за най-влиятелния световен политик за 2013 г. Той предотврати унищожението и разрушението на Русия, като я изведе от катастрофата, причинена от Горбачов и Елцин. Затова и западните медии го ненавиждат и го сравняват с дявола.
• Всеки, който се интересува от политическия живот в Русия, вижда, че борбата срещу корупцията придоби невиждани мащаби. Поне 2-3 пъти седмично телевизиите показват арести на чиновници или полицаи, и съобщават за поредните присъди срещу държавни служители.
• Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва:

– Боря, ако искаш, вземи Крим – само подпиши най-после договора!

Пияният Елцин великодушно махва с ръка:

– За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!

И подписва, като по този начин с едно драсване зачеркна усилията на княз Потьомкин, Екатерина Велика, героите от отбраната на Севастопол през 1856-та, героите от отбраната на Севастопол през 1941-ва…Преди няколко дни Путин премахна последиците от тази подигравка с историята – и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в Родината си.

Пламен Пасков