Московският Кремъл е един от най-известните архитектурни паметници в Русия. В продължение на столетия над изграждането му са работили най-добрите строители и занаятчии от страната и от Европа. Доказателство за това са сградите зад кремълските стени. Някои от постройките са възстановени след многобройните разрушения, други от години се извисяват гордо над Москва, а трети, за съжаление, никога повече няма да видим.
Интересен факт: Кремъл е любимо място на московските врани, което е и причина за редица проблеми. С ноктите си те изстъргват позлатата по куполите на църквите, развалят цветните лехи и разнасят мръсотия и зарази. За намаляването на популацията им през 1984 г. в Таницката градина бе заселена „биологична защита“ за Кремъл – ястреби и бухали, които ловуват врани. Точно поради тази причина част от градината е затворена за посетители.
На схемата (долу) е показан план на Кремъл. Днес той се опасва от каменни стени, построени през 15 в. С червена линия е показана стената от времето на Иван Калита (1339 – 1367 г.), а със синьо се вижда разположението на старата дървена стена от 11 в.
© РИА Новости, Инфографика
Повечето от кулите на крепостната стена си имат названия (с червени цифри):
- Спаска кула
- Николска кула
- Собакина кула
- Троицка кула
- Боровицка кула
- Водозводна кула
- Петропавловска кула
- Тайницка кула
- Беклемишевска кула
- Царска кула
- Хеликоптерна площадка
- Кремълския театър
Основните сгради в Кремъл, номерирани в синьо на графиката, са:
- Благовещенски събор
- Успенски събор
- Грановита палата
- Камбанарията на Иван Велики
- Архангелски събор
- Оръжейна палата
- Оръдието „Цар“ (Цар-пушка)
- Верхоспаски събор
- Партиаршеския дворец и църквата Дванадесет апостоли
- Камбаната „Цар“ (Цар-колокол)
- Сенатски дворец
- Арсенал
- Големият кремълски дворец –
- Държавният кремълски дворец
Най-известна е Спаската кула със Спаските врати и Кремълските куранти (4 стенни часовника), често използвана за символ на Московския кремъл.
Една от особеностите на Кремъл са зъбците на крепостната стена. Зъбецът във формата на лястовича опашка е характерен за средновековната архитектура на Северна Италия. И тъй като при строежа на кремълските стени са участвали италианци, стилът влиза и в Русия, където също започва да се прилага в дизайна на подобни стени.
Основните сгради в Кремъл, номерирани в синьо на графиката, са:
1. Благовещенски събор – построен в края на 15 в.
2. Успенски събор – построен през 1457 г.
В храма се съхранява иконата на Владимирската Богородица от 11 век, както и тези на Св. Георги от 12 век и на Св. Троица от 14 век от периода на възникването на Москва като център на североизточните великоруски земи. В дясната част на храма се намира украсения с дърворезба царски трон на Иван Грозни, а позлатеният трон в отдалечения ляв храмов ъгъл бил предназначен за царицата.
До октомврийската революция през 1917 г. Успенският събор бил най-важния руски храм. Именно тук са се провеждали тържествените церемонии при коронясването на царете – традиция, която се запазва дори след преместването на столицата в Санкт Петербург.
снимка / p2.patriarchia.ru
На 12 ноември 1472 г. София Палеологина и Иван III са венчани тук, а на 16 януари 1547 г. отново тук е венчан за царството първият руски цар и основател на Руското царство – Иван Грозни. София, бабата на първия руски цар по бащина линия, внушава с поддръжката на папите Павел II и Сикст IV на Иван III и идеята за превръщането на Москва в трети Рим като единствена наследница на унищожената Византийска империя.
снимка / wikimedia
3. Грановита палата -1487 г. Грановитата палата е издигната от Марко Фрязин и Пиетро Антонио Солари за Иван III през 1491 година. Палатата е наречена „Грановита“ благодарение на облицованата с бял четириъгълен камък главна фасада.
интериор / citycelebrity.ru
Такива палати са строени в Русия за приеми и пиршества. На 21 юни 2012 година палатата бе отворена и за посещения.
4. Камбанарията на Иван Велики – 1505 г.
В самия център на Москва, на Катедралния площад (Соборная площадь) в Кремъл, се намира храмът-камбанария „Свети Йоан Лествичкин“, по-известен като камбанарията на Иван Велики.
Тя обединява всички древни храмове на Кремъл в единен архитектурен ансамбъл. На камбанарията има общо 21 камбани, най-голямата сред които е Успенската (Празичната, Цар-камбана) с тегло 65 т 320 кг.
От наблюдателната площадка от камбанарията може да се види Кремъл от птичи поглед.
5. Архангелски събор – началото на 16 в.
снимка / donskoi.org
6. Оръжейна палата – 1547 г.
Основана е по времето на Иван III под името Голямата хазна и се е намирала в сграда между Архангелския и Благовещенския събор. Освен оръжия и снаряжение, тук се съхранявали златни и сребърни скъпоценности, дарове от чужди дипломати, царските регалии, царския обоз, каляски, военни трофеи и други.
През 1737 в голям пожар, обхванал цял Кремъл, Оръжейната палата с част от съкровищата в нея изгаря. Новата сграда на палатата е построена през 1851 от архитекта Константин Тон.
Оръжейната палата е първият обществен музей в Русия. Открит е през 1806 от Александър I, но започва да приема посетители едва 7 години по-късно. Днес музеят разполага с над 4000 експоната на произведения на руското, европейското и азиатското изкуство от IV-XX век.
7. Оръдието „Цар“ (Цар-пушка) – 1586 г.
Най-голямото оръдие в историята е московското „Цар-пушка“, което е записано в Книгата на рекордите Гинес.
Размерите му са: дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг. Реплика на това оръдие има в град Донецк, Украйна.
8. Верхоспаски събор – първата половина на 17 в.
9. Партиаршески дворец и църквата Дванадесет апостоли – 1635 г.
10. Камбаната „Цар“ (Цар-колокол) – 1735 г. Най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва).
За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна подписва указ на 26 юли 1730 г.
Поръчката е възложена на майсторите братята Иван и Михаил Моторин, които извършват отливането на бронза през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници. Камбаната остава на място, върху дървена конструкция и не е закачана в камбанария.
Общото тегло на камбаната е 200 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.
Няколко години след отливането, по време на пожар, поради опасност от разтопяване камбаната е обляна с вода, което води до отчупването отломък с тегло 11,5 тона. В този си вид тя не е пригодна за експлоатация и остава в ямата, където пада след изгарянето на подпорните греди.
Сто години по-късно (1836 г.) камбаната и отломъка са изложени на показ в Кремъл, където могат да се видят и сега.
снимка / vignette1.wikia.nocookie.net
11. Сенатски дворец – 1776 г.
12. Арсенал – 1828 г.
13. Големият кремълски дворец – 1838 г.
Дължината на сградата е 125 метра, височината – 47 м. Общата площ възлиза на около 25 000 кв. м.
Големият кремълски дворец всъщност е ансамбъл от сгради, в чийто състав влиза Теремной дворец. Строежът на Теремной дворец е започнал през 1635 г. На долните етажи са се съхранявали водата, свещите, храната. Там се помещавали и шивачите и майсторите, които се грижели за облеклото на царското семейство. На третия етаж били царските покои.
снимка /wikimedia
14. Държавният кремълски дворец – 1961 г.
Държавният Кремълски дворец, по-рано Дворец на конгресите, е построен през 1961 година на мястото на старата сграда на Оръжейната палата. Строителството продължило само 16 месеца: откриването е било посветено на XXII конгрес на КПСС. Освен за конгреси и съвещания, зрителната зала на двореца била предназначена за фестивали и театрални представления: опери, балети,концерти.
А ето тези сгради са останали в миналото на Кремъл и днес вече не съществуват:
Зад стените на Кремъл, репортаж на „РТ“:
Разходка из цяла Москва:
Източник: http://www.fbr.bg/